Вот на недоверие или Walk the line

април 4, 2008 в 9:47 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , , , , ,

Една статия на Радан Кънев – Реформиста

Опозицията внася вот на недоверие.

Съвсем нормална, естествена политическа реакция на наглостта, с която премиерът и управляващата коалиция оставиха Румен Петков на поста му и дори му възложиха да напише доклад за дейността на МВР. Във всяка цивилизована държава министърът щеше вече да е в заслужена пенсия и да пие хапчета за възстановяване на функциите на черния си дроб, сериозно увреден от честите оперативни разработки.

И тъкмо тук е проблемът. Някак твърде нормална ми е тази реакция. Не отговаря на остротата на събитията, не отговаря на мащабите на скандала. Не съответства, най-сетне, на възмущението и гнева на будната част от обществото ни, която често наричам „реформисткото малцинство“.

Това малцинство не очаква:

Една седмица досадни консултации между лидерите на парламентарната опозиция (които са повече от опозиционните депутати).

Друга седмица на срещи и надлъгване между „контактната група“ на парламентарната опозиция с формалния лидер на извънпарламентарната опозиция.

Трета седмица докладна от формалния до неформалния лидер на партията, представляваща българската десница в Европарламента (три пъти и бавно, между милиционери).

Четвърта седмица инструктаж от неформалния лидер до формалния лидер (три пъти и бавно, между милиционери).

Пета седмица семинар на тема „Дясна партия ли е ‘Атака’ и чии интереси представлява Слави Бинев във Върховния болярски съвет“.

Шеста седмица участия на Волен Сидеров във всички национални медии на тема „Чии интереси представлява Цветелина Бориславова в СИБанк“.

Седма седмица изказване на Стефан Софиянски в Народното събрание в отговор на обвиненията на Весела Драганова , че е унищожил полянка с рядък вид глухарчета, докато се е валял пиян от лоша домашна ракия на вилата си на ПоручикЧунчево.

Осма седмица – вотът на доверие е гласуван, но никой не знае. Правителството остава, включително и онзи министър Забравих-Кой-Беше, дето нещо го плюха.

Happy End

Време е да осъзнаем, че скандалът е грандиозен и излиза извън рамките на нормалните, естествени и коректни политически практики. Че затъването в бумащина и процедурщина затвърждава разпада на държавността. Че държавността се е превърнала в досадна формалност.

Време е за граждански вот на доверие. Нека опозицията внесе вота. Но нека след това се изнесе от Народното събрание, и вместо досадни парламентарни речи, които никой не слуша, да посвети време и усилия на срещи с бизнеса, с екологичните организации, с граждански сдружения и с всяка, дори квартална медия.

Време е активните хора в България да излязат със знак на ревера, който да показва, че не приемат начина, по който се упражнява властта. Опитът със запалките е показателно успешен.

Време е да кажем, че в България повече няма да управляват РуменПетковци, време е да пресечем линията на равнодушието, апатията, пагубното спасяване „поединично“.

Time to walk the line – казват американците.

Мисля че е време да поздравя читателите с live-изпълнение на една забележителна песен на Johnny Cash. И да не помислите, че обстановката на концерта е избрана умишлено. Тя е специален поздрав за вътрешния министър, с пожелания за топла храна:

Advertisements

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.