Червена бабичка окупира пенсионерските дружества в Перник

юни 20, 2008 в 2:41 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , ,

Неизвестна никому червена бабичка окупира пенсионерските дружества. За това алармираха голяма част от членовете на тези клубове, сред които Иванчо Христов Секса, Иван Стоицев, Чорбаджи Ненко Темелков и др. техни набори от Руско-Турската освободителна война.

Става въпрос за мнимата комсомолска деятелка Катя Христова, която е областен председател на Съюза на Пенсионерите. Оплакванията от страна на пенсионерите към Христова са, че тя не защитава техните интереси пред местната власт, а гони политическа кариера в комунистическата партия на стари години. Доказателство за това, според хората от третата възраст е, че в регионалните клубове се разпространява само и единствено пропаганда за управляващата социалистическа партия, раздават се агитационни материали и не се допускат хора с други политически убеждения до ръководството на структурата.

Нашата медия изрично провери случея и се оказва, че въпросното лице – Катя Христова е била част от листата за общински съветници на БСП на последните избори. Само по себе си това не е нарушение или повод за притеснение, но се превръща в такова, когато същата ходеща реликва се опитва да отстрани общинското ръководство на Съюза на пенсионерите за Перник под претекст, че  лица от ръководството „са участвали на местните избори от различни листи“.

Какво излиза? Едни са по-равни от други. Тогава когато, възрастните хора са симпатизанти на партията столетница, това се адмирира, а когато не са- биват отстранявани от организацията?!? Подобна политика от страна на социалистите в Перник и специално от председателя на Съюза на пенсионерите в сянка – Ненко Темелков не е учудваща за никого. „Разделяй и владей“, гласи табелка, окачена в кабинета на общинското ръководство на БСП. Този символ, станал характерен за червените сподвижници през последните години, се прилага безотказно във всяка една сфера на обществения живот – ето че и пенсионерите го усетиха на свой собствен гръб.

Явно зад отявлената партийна пристрастност на Христова при ръководството на пенсионерското дружество се крият лични интереси за реализация на по-видно място в червената листа на следващите избори. Небезизвестен факт е, че нейн гръб в община Перник е Иванчо Христов Секса, който е зам. кмет по образованието. Не са малко общинските служители, които под сурдинка споделят, че са били гонени от неговия кабинет с думите „Повече уважение към пенсионерите!!!“ Секса се прочу освен с факта, че е имал любовна авантюра с една от неговите ученички като директор на 4-то СОУ, така и с афарата около закриването на местната езикова гимназия, за която Секса имал апетити да превърне в старчески дом и своеобразна лична резиденция.

Топката по темата обаче е в ръцете на самите пернишки пенсионери. Техни ръководители ще са хора като интересчийката-пишман-партизанка Катя Христова, дотогава, докогато те се оставят да бъдат манипулирани от любимата партия, която ги е докарала до просеща тояга на стари години или докато не вкарат всички ръководни кадри на БСП в Перник в историческия музей като музейни експонати и антики с особена стойност за деградацията на България по време на комунистическото управление.

Advertisements

Остров Персин, най-големият концлагер в България

юни 17, 2008 в 6:22 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , ,

Между градовете Никопол и Свищов река Дунав се разделя и отново съединява няколко пъти. От 12-те острова, образували се от двата клона на реката, три се появяват само през лятото, три периодично биват наводнявани, а само шест остават постоянно над водното ниво, въпреки че площта им се променя постоянно. Най-големите острови са Остров на блажените, Градина, Подкова, Бураня и Персин. Всички са образувани от глина, пясък и обрасли с гори. Принадлежат на съседните общини, които използват дървения материал, а през летните месеци служат за пасища. Нестабилните пластове на тези острови причиняват падини, които след спадане нивото на реката през лятото остават пълни с вода. Водата в тях застоява, мирише и става развъдник на маларични комари, поради което островите са много нездравословни, въпреки плодородността на почвата.

 

Комунистическият режим започна да използва ресурсите им преди 10 години и постигна отлични резултати в култивирането на островите, започвайки от остров Градина. През 1949 г. о-в Персин бе предоставен на общините Белене, Вардом и Ореш за превръщането му в държавно земеделско стопанство, наречено ДЗС “Сталин”, а след смъртта на Сталин преименувано на “Вълко Червенков”. Присвояването на островите предизвика недоволство сред засегнатото население, защото някои села загубиха пасищата си и добива на дърва за огрев. Тези хора отказаха да работят в новообразуваното държавно стопанство, което беше една от причините местните власти да прибегнат към системата на принудителен труд, която вече беше въведена в България.

Остров Персин има 74 000 декара площ и е огромно селскостопанско предприятие, където могат да работят 10 000 души. През същата година, когато стопанството започна работа, бяха създадени два лагера за принудителен труд на острова с около 3000 души, всички интернирани поради лошо политическо поведение и нелоялност към режима. През 1950 г. броят им достигна 6000, като сред тях мнозина имаха присъди за обикновени нарушения. През 1949 г. българските концентрационни лагери бяха официално закрити с министерска заповед и затворниците бяха “освободени” само за да се върнат по-късно в затвора за излежаване остатъка на присъдите си. Поради това през април 1954 г. остров Персин бе трансформиран в затвор за политически затворници, които бяха разположени в система от трудови лагери на самия остров и околността.

Държавно земеделско стопанство “Вълко Червенков”
Обработваемата земя на това стопанство се намира на о-в Персин, три съседни островчета и 12000 декара възстановена земя между селата Белене, Бяла вода и Драгаш войвода. Общо възлиза на около 100 000 декара, главно оризови ниви, зеленчукови градини и пасища за 8000 овце и 500 крави. Има и свинеферми североизточно от село Белене, както и птицеферма на самия о-в Персин.

Най-важният строеж, който се вижда на острова, е дигата, изградена около него за предпазване от наводнения. Тя е дълга 48 км и има допълнителен насип, направени от сбита пръст. Изграждането й се извършва с много примитивни методи и въпреки че се предвижда да работят 3000 работници в продължение на седем години, малко вероятно е да бъде завършена в срок, особено след като през 1954 г. придошлите води отнесоха значителна част от вече построеното.

Главните печалби на стопанството са от отглеждането на коноп и просо, които винаги дават отлична реколта, докато от пшеницата и царевицата добивът не винаги е задоволителен. 5000 политически затворници са работната ръка в това стопанство. Разпределени са на три категории според престъпленията, заради които са осъдени. Около 3000 са бивши комунистически служители, осъдени за измама. Около 1500 души са от предишния концентрационен лагер, които решили “спонтанно и доброволно” да работят в Белене и в лагера за превъзпитание. Политическите затворници работят в лагера Белене 2 и се занимават с отглеждане на добитъка. Други затворници и политически затворници, излежаващи присъди от под 6 месеца, са в лагерите Белене 1, Белене 3 и Белене 4 и в свинефермата.

Администрация
Първите затворници, изпратени в Персин през 1949 г., са били обикновени нарушители, осъдени на затвор за дребни кражби. В продължение на пет години островът е бил смесица от затвор и принудителен трудов лагер и броят на затворниците бързо се увеличавал. Когато концлагерите били закрити, островът се трансформирал в огромен затвор (каторга) , където са затворени 8000 души от цяла България. Според коменданта на лагера броят им трябва да достигне 12 000 до 1955 г., за да се изпълни планът на правителството. За постигане на този брой няколко други затвори са били закрити и хората докарани в Персин. Затворниците често биват откарвани от подсъдимата скамейка направо в Белене.

Началник на затвора е майор Хатджийски (първо име неизвестно), куц с единия крак. Преди е бил комендант на принудителния трудов лагер Богданов дол. Други членове на ръководството са: Николов (първо име неизвестно) заместник-комендант, капитан от милицията, Борис Митев надзирател, лейтенант от вътрешни войски, с прякор “Кръвопиеца”, Гюров (първо име неизвестно), лейтенант от милицията, Владо Митрев, също лейтенант от милицията. Има още около 50 души, занимаващи се с вътрешния ред в различните лагери.

Условия на живеене
Затворниците са настанени в бараки, землянки и временни колиби от дървета и кал. Помещенията са пренаселени до такава степен, че затворниците трябва да лягат и стават от леглата на смени. Никой затворник няма право да излиза от спалното помещение нощем, а тоалетните кофи са недостатъчни за нуждите на мъжете. Кофите преливат и образувалата се на пръстения под кал е особено зловонна през лятото. Малко от постройките имат прозорци и когато има болни затворници на легло е забранено да се отварят съществуващите прозорци. Помещенията гъмжат от хлебарки и други паразити, които не могат да бъдат унищожени поради пълната липса на елементарна хигиена. В целия лагер има една-единствена баня. През лятото затворниците могат да се къпят без сапун в студените води на Дунава, но през зимата нямат никаква възможност за къпане. По-голямата част от питейната вода се взема от Дунав и не се дезинфекцира. Дрехите се перат също в реката. Никой затворник няма право да притежава бръснач, гребен или огледало. На затворниците се дават една затворническа униформа и два комплекта бельо годишно.

Храната е много лоша и затворници, които не успяват да изпълнят дневната си норма, са лишавани от дажбата им. Дневната дажба е: 500 г хляб, 150 г картофи, 200 г зеле, 10 г свинска мас и 5 г сол. За тази храна се удържат по 2.36 лева на ден от заплатата на затворника.

Принудителен труд
Всички затворници в Белене са принуждавани да работят всеки ден. Болните трябва да остават на легло. Затворниците са разделени на групи от по 300 до 1800 души, подразделени на работни бригади по около 50 души. Всяка бригада има надзирател, който е подпомаган от затворник-отговорник. Надзирателят отговаря за работата на бригадата всеки ден и проверява списъците всяка вечер. Двама началници на бригадата (единият цивилен служител, другият затворник) ръководят действителната работа и имат право да докладват за провинения на управлението на лагера. Всеки затворник трябва да изпълнява определена норма, но не може да си почива, след като я изпълни, а трябва да продължава да работи до края на деня.

Охранителна система
Охраняването на лагера е както следва:
Външна охрана: в ръцете на Вътрешни войски със спомагателен патрул моторни лодки. Вътрешна охрана: изпълнявана от специални милиционерски отряди на Държавна сигурност. Работни охранителни патрули: от обикновени милиционери, подпомагани от доверени криминални затворници, известни като “тайна милиция”.

Лагерът се управлява с желязна ръка и милицията не се колебае да стреля в случай на сериозно нарушаване на правилата. Пет политически затворници и един обикновен нарушител бяха застреляни през 1954 г., защото бяха навлезли в забранена зона. Целият остров е покрит с пътепоказатели за насочване на затворниците по пътя им за отиване и връщане от работа и посочващи работните площи и зоните, където е забранено влизането. Поставени са стотици знаци: “Минаването забранено! Стреля се без предупреждение!” Понякога затворници, които искат да се самоубият, нарочно преминават с надежда да бъдат убити по този начин. Всеки затворник, заловен при опит за бягство, е застрелван в присъствието на другите. За недопускане на бунтове целият лагер е разделен на секции с мрежи от бодлива тел, така че контактът между затворниците е ограничен.

Наказания
Често се налагат наказания за неизпълнение на работните норми. Най-лекото наказание е лишаване от дажбата храна за един ден или забрана за получаване писма или колети отвън. Затворници, които редовно не успяват да покриват работните си норми, ги затварят в специални наказателни килии за един до 15 дни, но въпреки това трябва да работят на полето през деня. “Непоправими саботьори” – тези, които подбуждат другите да не работят или редовно са се бунтували, се затварят в “наказателни отделения”, разположени под земята, каквито има във всички лагери.

Поради ниското ниво на терена тези килии обикновено са влажни и след силни дъждове водата в тях се покачва до 80 см, принуждавайки затворниците да се струпват на горните нарове през целия ден и цялата нощ. Няма тоалетни и хората трябва да ходят по нужда в килиите. Натрупалите се екстременти се отстраняват само веднъж месечно, което затворниците трябва да правят с голи ръце. Затворници, прекарали един месец при такива условия, се разболяват сериозно и свършват дните си в някой друг затвор.

През нощта на 15 март 1954 г. Дунав покачи нивото си с 3 метра над нормалното и заля остров Персин. Единствената част, останала ненаводнена, беше малката площ, където е разположен лагер 2. Надзирателите и началниците изоставиха затворниците на съдбата им. Следващата нощ водата се покачи с още 2 метра. В продължение на дни затворниците стояха по покривите на затворническите сгради, докато накрая бяха откарани с лодки и настанени в свинските кочини на село Белене, където останаха струпани при непоносими условия три дни.

Освобождаване от лагера
При излежаване на присъдата затворникът не получава документа си за освобождаване директно от Белене, а първо трябва да отиде в лагер близо до селото, а след това в затвор във вътрешността на страната, откъдето му дават официалния документ за освобождаване. Само двама затворници успяха да избягат от Белене между 17 май 1953 и 18 май 1954 г. Единият още се крие в България. Другият е нашият източник.

Документационен център към радио “Свободна Европа”

Комунягите пируват с нашите пари!

май 9, 2008 в 3:57 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , ,

Комунистите го удариха на як празник този месец. Не че има нещо лошо, стига това да не бъде пир по чумаво време, до където ни докараха техните другари от София – Станишев и Първанов.

Я камилата, я камиларя, казват по-старите хора. От Позитано ни удариха с 20 дена отпуска, която се отрази на икономиката почти толкова зле, колкото последното им управление през 1996г. Дори стотинка не влезе в държавната хазна от туристите, които предпочетоха съседните нам държави, за да прекарат почивните дни, не за друго, ами заради огромните цени, които са вече факт и в последното селце и паланка, от както Станишев пое властта.

Не, не искаме да прозвучи сякаш обвиняваме червената орда за глобалното затопляне…обвиняваме ги за ужасното състояние, в което се намира икономиката ни – огромна инфлация, ниски заплати, високи цени  … и все още нарастващи от горе на всичко!

За капак – министър-гей-председателят говори за ляв завой. От неговата уста това не звучи добре. Ако Серж се завърти дори само няколко градуса на ляво, той ще се озове пред задния двор на Азис или Китаеца. Шегата на страна, обаче думите му наистина плашат. Лявата политика не предвещава нищо друго освен още по – голяма инфлация, богатите ще станат още по-богати, бедните – още по-бедни. Всеки ляво-мислещ идиот осъзнава че въпреки усилената пропаганда, лявата политика цели само и единствено едно нещо – маргинализиране на обществото и окрупняване на мощните бизнес интереси, които изхранват партията майка. Маргиналите пък, озлобени и озверели се хващат като удавник за сламка за обещанието за светло бъдеще на техните лидери, докато те ги оправят отзад.

И така, години на ред се въртеше този затворен кръг в нашата бедна държавица, и продължава да се върти. Питате ли се защо в Унгария, Словения, Словакия, Естония дори са вече светлинни години пред нас, въпреки здравата хватка на СССР над тези народи. Много просто, защото там имаше кръв, защото Чаушеско в Руъмъния беше разстрелян, защото в Прага народа се сражаваше с руските танкове, защото стотици извоюваха с кръв свободата си от комунистите в Полша… но не и в България…Тук още благотворим националния предател Георги Димитров, подарил Македония и западните покрайнини на Сталин, тук още се тачи личност като Тодор Живков, оставил стотици милиони левове дългове на България към държави от три континента, тук агенти на държавна сигурност стоят на чело на тойните служби, МВР, президентството, тук Агент Гоце и Румен Петков покровителстват сенчести интереси и бизнес, съмнителни сделки и афери. И така, и така….защото преди години, през 1989 ние отново се проявихме като национални нихилисти и 16-та Република на СССР и не изхвърлихме боклука на сметището.

Нека сега плюят на нас, нека ни храчат и псуват, от удобните си министерски и кметски кресла, защото явно си го заслужаваме!

Когато човекът е осъзнал че е ЧОВЕК, е спрял да бъде маймуна. Българинът все още чака тази стъпка от своята еволюция. Но тя ще дойде един ден,  когато слезем от дърветата, когато се упомним, когато започнем да гласуваме не срещу банан, кафенце, концертче или екскурзийка, която ни се подсигурява от богоподобните социалисти. Когато ги нахрачим така силно в лицето, че се скрият от срам в дън земя за години напред.

Вулгарно нали!!! Животът ни е вулгарно нещо. Извращение, което ние не заслужаваме и не бива да търпим. Стига лъжи за прехода и злият капитализъм, който ни тормози. Време е да осъзнаем, че със тези морално остарели уяли се червени балони под налягане не можем да изградим едно ново бъдеще, каквото заслужаваме. От такива лайна (без извинение) не може да се постигне нищо добро. От „лайна“ се прави единствено най-скъпото и ароматно кафе на света, което се произвежда в Сомалия. Но това са лайна от дивите котки, които смилят един местен тип кафеени зърна , преработват ги и ги изхвърлят,  за  да бъдат събрани и обработени с краен продукт – уникален и непосилен за българския джоб сорт кафе.

На фона на тези глобални размисли и страсти е трудно да бъдат коментирани събитията от нашия делник – това, че Росица Янакиева дала 12 500 лева, за да зарадва  с Николинка Чакърдъкова и нейният фолклорен ансамбъл 20-тина червени пенсионери на  централния площад, вместо да отремонтира една средно голяма градска улица или подлеза при пътя за завод Стомана. На фона на същите тези размисли е смешно дори да коментираме факта, че от БСП порсещат всичките си партийни съборчета и чествания с пари на общината и ги отчитат за общински увеселения и тържества, това че пръскат луди пари на господин данъкоплатеца за коктейлчета, на които поканени са само заслужили членове на партията. На фона на тези размисли, дори не мисля да коментирам факта, че Иванчо Христов Секса отпразнува своя едновековен юбилей със нескромно тържество в ….общинския стол….да точно така, на сметката на общинския бюджет, разбира се. Факт, неуспорим тъй като тъй нареченият общински стол, не може да развива частна търговска дейност и подобни суарета и разходите около тях са за сметка на нас, многопочитаемите будали!!! Факт!

Мога да продължавам с часове да разказвам за подобни идотщини и злоупотреба с пари от хората на червения вожд Темелков, и то само в последния месец и нещо…но има ли смисъл!?!

Ние сме си стадо, така или иначе, ходете, пак гласувайте за тях, така и така си свикнахме да ни храчат.

Дано поне Ви е приятно, защото на мен не ми е. Ако при вас е различно, да ви е честит и днешния празник на БСП,ааа…на общината де – Денят на победата – 9ти Май. В Европа тази дата е Ден на Европа – при нас – Ден на победата. Коя победа, обаче – на глупостта над разума!!! Поне за Перник това важи с пълна сила. Още веднъж, честит празник за всички, кооито си го пожелаха.

А на БСП пожелаваме да стопанисват по-добре Перник от тук на сам, защото го превърнаха в Първи частен град, нещо за което говореха още по време на предизборната си кампания. Евала на Роси, спазва си обещанията, багера с багер…

П.С. Публикуваме снимки от веселбите на комунягите след концерта на Николинка Чакърдъкова-Първанова.

Мамини, златни….

 

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.