Лъжливото другарче

юни 23, 2008 в 4:55 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , , ,

Вижте как кучето си лае, а керванът на Гоце Първанов си върви, даже и си пее, и си танцува тук…

Логореята, обхванала напоследък Гоце Първанов, е досадна само на пръв поглед. Всъщност сме свидетели на кризисен пиар, причините за който са доста под повърхността на думите.

В рамките само на пет дни държавният глава даде две фундаментални интервюта, като второто вероятно трябваше да замаже щетите от първото.
Няма някакъв особен дразнител, който да предизвика точно сега словоохотливостта на президента. Докладът от Брюксел, ако се спазват правилата и отговорностите, е проблем за Сергей Станишев и кабинета, а не за Георги Първанов. Данните за икономиката на пръв прочит са добри, слабите места – свързани с престъпността, корупцията на върха на държавата и калпавото правосъдие, са отдавна известни.
Какво тогава подтикна Първанов да говори пред медиите, след като най-острата му пряка забележка към Станишев – за съветниците, е нищо и половина на фона на другите безобразия в държавата. Тя можеше да бъде поднесена дори по телефона, ако двамата нямат време за срещи. Нещата явно са по-дебели.

Терзанията на президента

 parvanov-putin.jpgКолкото и да демонстрира хладнокръвие и добронамереност към правителството, Първанов не може да не си дава сметка поне за няколко проблема, които висят над главата му.


 – Обществото е изцяло наясно, че той е акушерът на тройната коалиция и съответно трябва да носи споделена отговорност за скандалите и гафовете, които заливат държавата. С казаното Първанов едновременно замита следите си и бяга от споменатата отговорност.
 – Изгонването на Румен Петков от вътрешното министерство и създаването на ДАНС силно ограничават възможностите му за влияние и съдържат в себе си предпоставки за атаки срещу близки нему олигарси.
 – Опасенията, че макар формално под натиска на Еврокомисията, Станишев ще изгони още президентски протежета от правителството, се засилват и могат да станат факт дни след обявяването на доклада за България, т.е преди края на юли.
 – Предложенията за „радикална промяна“ на политическата система като ефект са прицелени по-далеч във времето, но признавам, са сполучлив пример за добре премерен популизъм. Промените, които Първанов иска в изборното законодателство, в Закона за политическите партии и за засилване на пряката демокрация са рационални, галят ухото на избирателите, но в крайна сметка ще доведат до нови властови възможности на държавния глава, дори след края на втория му мандат.

Мераците на Първанов
Президентът се превърна в нарицателно за лъжливост, след като нагло отричаше агентурната си принадлежност, чак до официалното осветляване на документите му от Комисията по досиетата. Същото стана и след злополучния лов на вълци край Симитли, когато отново се омота в думите си като пиле в кълчища. Естествено, той отричаше да има нещо общо и с уволнението на журналиста Иво Инджев от Би Ти Ви, както и при всеки друг случай, който би могъл да разклати рейтинга му.
Фактът, че той все пак продължава да се радва на висока популярност, е тъжно доказателство, че преобладаващата част от българите обичат да бъдат лъгани, все едно дали от Симеон, от Гоце или от ББ.
Сега Първанов иска засилване на мажоритарния елемент при изборите. И други го искат. Но поне за мен опасенията на политиците, в частност, на лидерите на БСП, не са в посока купуването на гласове – има достатъчно законови хватки мръсната търговия да стане излишна и да бъде избегната.
Опасенията са, че Първанов се стреми да вкара в следващия парламент достатъчно на брой свои депутати, най-вероятно от кръга „Съзидание“, които да компенсират, поне частично, загубите му в изпълнителната власт. Със силно парламентарно лоби и могъщи позиции в икономиката и съдебната система, президентът няма да има толкова нужда от досегашната подкрепа на БСП. Затова мисля, че единственото, за което той със сигурност не лъже, е че няма намерение да се връща в собствената си партия, а ще се стреми да участва и занапред в управлението чрез подставени лица в политиката и доверените му олигарси в бизнеса.
Колкото до пряката демокрация, един референдум за промени в изборните закони безспорно ще му донесе дивиденти, но надали ще разтърси политическото статукво. От исканите промени старите партии биха могли да приемат завишаване на изискванията за регистрация в съда, но не и вдигане на четирипроцентовата граница за влизане в парламента.
Защо точно сега?
pyrvanov_03.jpg Първанов избра сполучливо момента за второто си интервю. То става по времето, когато Сергей Станишев е на посещение в САЩ и откъдето ще се върне с добри новини. Но по-важното в случая е друго – че отиващият си от политиката американски президент Буш не покани българския си колега Първанов, а премиера Станишев, с което показа по американски безпардонно кой е фаворитът на Вашингтон и кой не е желан за партньорство.
А нежеланието, както се досещате, идва от дупедавската политика на президента към Русия, особено в областта на енергетиката. Точно затова Първанов най-сетне кандиса да свика и Съвета за национална сигурност и така, между другото, да се скрие зад позицията му и да го натовари с отговорността за подписаните с Москва договори.
Впрочем, една от причините Румен Овчаров да се раздели с министерския си пост преди година, беше свързана пряко с конкуренцията между Първанов и него, като основен партньор на Кремъл и „Газпром“ при преговорите за тръбите и АЕЦ „Белене“. Не е трудно да се предположи какво носи контролът върху руските споразумения.
На второ място преди дни дойде изненадващото(?) изявление на президентския съветник Венцеслав Димитров, че докладът на ЕК ще е крайно негативен и при това положение Станишев и правителството му трябвало да си ходят. Естествено, Георги Първанов се разграничи от подопечния си бърборко, но и дума не отвори за отстраняването му. За такъв гаф се гони светкавично и оставането на г-н Димитров в президентския екип навежда на мисълта, че фразата не е изтървана случайно.
Колкото до отговорността, не знам дали е останал мислещ човек, който да я очаква от лъжливото другарче, по народна воля известно и като президент на републиката.

 

Какво работи българският президент?

април 10, 2008 в 10:03 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , ,

Знам за какво говорите. – Не, не знаете. – Ааа, много добре знам.

А вие знаете ли дали остана човек на тая земя, който да не е получил орден „Стара планина“ от президента Георги Първанов? А къде мога да открия списък на всички отличени? Отговор нямам, но имам съвет – не се опитвайте да намерите информация на официалния сайт на институцията, защото там дори програмата на президента за близките дни не може да прочетете.

Може да кажете, че това не е важно. Добре.

А някаква позиция по скандалите, които вмирисаха и МВР, и правителството? Цъ!

Може да кажете, че и това не е важно. Добре.

А някаква позиция по това, че Македония не получи покана за членство в НАТО, защото Гърция наложи вето заради нерешения спор за името? И това може да го търсите, както преди години багерите търсеха дипломата на Тодор Живков. И няма да го намерите.

А може би и това не е важно? Добре.

Ааа, за наденицата ли питате? Виж, цехове за наденици и цехове за ракия откриваме. После шефът на първите убива бели мечки и се хвали, а шефът на вторите подкупва топ-ченгета, за да не плаща акциз.

Тогава какво точно работи българският президент? По важните въпроси не виждаме „нито ред, нито знак“ от него.

След няколко часа президентът ще раздаде поредната порция ордени на крайно нуждаещи се. Списъкът е твърде интересен – разгледайте го внимателно.

Един министър, един заместник-председател на парламента, един дългогодишен червен депутат и сега омбудсман на републиката – Радослав Гайдарски, Любен Корнезов, Гиньо Ганев. Всичките – част от управление, което се спуска надолу по бобслея и никой не може да спре.

Ааа, щом питате за наденицата, ето това работи човекът.

Браво!

Автор: Иван Бедров

Президентът отсече, от утре в Перник потичат реки от злато

март 20, 2008 в 10:44 am | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , , , ,

zx640_396076.jpgАгент Гоце пристигна в Перник. По улиците цари всенародно веселие, и тримата пенсионери на централния площад изпадат в неистов екстаз, ръцете и устните им треперят от умиление (или от студ). Даже и Господ се радва на посещението на месията в родната земя и изпраща мартенски сняг в знак на одобрение.

Днес е свещен ден за Перник!!! Да живее Президентът, да живее партията майка. Колите ни се чупят някак си по президенстки, а шофьорите ругаят, с умиление и радост в очите. И калта по улиците в центъра и крайните квартали е някак си президентска, една хубава и свежа, направо да ти се прииска да се изкъпеш в нея. И задръстванията са ни по президентски, и порутените спортни зали и горящотото до преди дни сметище сияе ли, сияе, а топлофикация замърсява въздуха, но пак- с маниер, по протокол, по президентски…

Истината е, че агент Гоце не дойде в родния си град с голямата кошница, дойде с цяла влакова композиция от обещания. Само за 8 часа той разпредели над 40 млн. лева, кои за водопроводи, кои за пътищата, кои за спорта. Обеща, че ще съдейства за идването на още 3 пъти по толкова в Перник и светлото народно бъдеще. И тук идва резонният въпрос:

Защо по дяволите, агент Гоце не направи каквото и да било за Перник през изминалите 6 години на своето управление?!?

Дали заради старата общинска администрация? Ами нали Гоце беше президент на всички българи, нали постоянно зове от телевизионните екрани да бъдат забравени политическите различия и пристрастия в името на България? А дали Гоце ги е забравил? НЕ!

Да наистина, той е европейският президент на България, забравил за анти-натовската си позиция, за Виденовата зима на народна мизерия, за престъпленията и разграбването на Бъгария сллед 1989, главно от членове на собствената му партия, забрави за своето досие на доносник на държавна сигурност, за финансирането на кампанията му от най-големие мутри и мафиоти на Българя, но не забрави своите политически пристрастия…

Не, господин президент, вие не сте нашият президент, президентът на Перник, щом 6 години не си помръднахте пръста, за да се подобрят нещата в родния ни град, щом 6 години не благоволихте да стъпите в Перник, гонейки вълци и чакали по Родопите, щом 6 години не потрепнахте от нуждите и проблемите на своите съграждани, щом след цели 6 години дойдохте тук и започнахте да обещавате реки от злато, проявявайки невждано безочие и забравяйки цели 6 години на нехайство и бездействие.

Пия за ваше здраве господин Гоце, защото вие сте олицетворение на всичко най-българско и родно, докарало ни до този хал – безочливост, наглост, арогантност…Патриот, истински патриот сте вие Гоце, вие и вашите послушни ратаи!

„Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий… вий сте идиоти!“

Христо Ботев

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.