Остров Персин, най-големият концлагер в България

юни 17, 2008 в 6:22 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , ,

Между градовете Никопол и Свищов река Дунав се разделя и отново съединява няколко пъти. От 12-те острова, образували се от двата клона на реката, три се появяват само през лятото, три периодично биват наводнявани, а само шест остават постоянно над водното ниво, въпреки че площта им се променя постоянно. Най-големите острови са Остров на блажените, Градина, Подкова, Бураня и Персин. Всички са образувани от глина, пясък и обрасли с гори. Принадлежат на съседните общини, които използват дървения материал, а през летните месеци служат за пасища. Нестабилните пластове на тези острови причиняват падини, които след спадане нивото на реката през лятото остават пълни с вода. Водата в тях застоява, мирише и става развъдник на маларични комари, поради което островите са много нездравословни, въпреки плодородността на почвата.

 

Комунистическият режим започна да използва ресурсите им преди 10 години и постигна отлични резултати в култивирането на островите, започвайки от остров Градина. През 1949 г. о-в Персин бе предоставен на общините Белене, Вардом и Ореш за превръщането му в държавно земеделско стопанство, наречено ДЗС “Сталин”, а след смъртта на Сталин преименувано на “Вълко Червенков”. Присвояването на островите предизвика недоволство сред засегнатото население, защото някои села загубиха пасищата си и добива на дърва за огрев. Тези хора отказаха да работят в новообразуваното държавно стопанство, което беше една от причините местните власти да прибегнат към системата на принудителен труд, която вече беше въведена в България.

Остров Персин има 74 000 декара площ и е огромно селскостопанско предприятие, където могат да работят 10 000 души. През същата година, когато стопанството започна работа, бяха създадени два лагера за принудителен труд на острова с около 3000 души, всички интернирани поради лошо политическо поведение и нелоялност към режима. През 1950 г. броят им достигна 6000, като сред тях мнозина имаха присъди за обикновени нарушения. През 1949 г. българските концентрационни лагери бяха официално закрити с министерска заповед и затворниците бяха “освободени” само за да се върнат по-късно в затвора за излежаване остатъка на присъдите си. Поради това през април 1954 г. остров Персин бе трансформиран в затвор за политически затворници, които бяха разположени в система от трудови лагери на самия остров и околността.

Държавно земеделско стопанство “Вълко Червенков”
Обработваемата земя на това стопанство се намира на о-в Персин, три съседни островчета и 12000 декара възстановена земя между селата Белене, Бяла вода и Драгаш войвода. Общо възлиза на около 100 000 декара, главно оризови ниви, зеленчукови градини и пасища за 8000 овце и 500 крави. Има и свинеферми североизточно от село Белене, както и птицеферма на самия о-в Персин.

Най-важният строеж, който се вижда на острова, е дигата, изградена около него за предпазване от наводнения. Тя е дълга 48 км и има допълнителен насип, направени от сбита пръст. Изграждането й се извършва с много примитивни методи и въпреки че се предвижда да работят 3000 работници в продължение на седем години, малко вероятно е да бъде завършена в срок, особено след като през 1954 г. придошлите води отнесоха значителна част от вече построеното.

Главните печалби на стопанството са от отглеждането на коноп и просо, които винаги дават отлична реколта, докато от пшеницата и царевицата добивът не винаги е задоволителен. 5000 политически затворници са работната ръка в това стопанство. Разпределени са на три категории според престъпленията, заради които са осъдени. Около 3000 са бивши комунистически служители, осъдени за измама. Около 1500 души са от предишния концентрационен лагер, които решили “спонтанно и доброволно” да работят в Белене и в лагера за превъзпитание. Политическите затворници работят в лагера Белене 2 и се занимават с отглеждане на добитъка. Други затворници и политически затворници, излежаващи присъди от под 6 месеца, са в лагерите Белене 1, Белене 3 и Белене 4 и в свинефермата.

Администрация
Първите затворници, изпратени в Персин през 1949 г., са били обикновени нарушители, осъдени на затвор за дребни кражби. В продължение на пет години островът е бил смесица от затвор и принудителен трудов лагер и броят на затворниците бързо се увеличавал. Когато концлагерите били закрити, островът се трансформирал в огромен затвор (каторга) , където са затворени 8000 души от цяла България. Според коменданта на лагера броят им трябва да достигне 12 000 до 1955 г., за да се изпълни планът на правителството. За постигане на този брой няколко други затвори са били закрити и хората докарани в Персин. Затворниците често биват откарвани от подсъдимата скамейка направо в Белене.

Началник на затвора е майор Хатджийски (първо име неизвестно), куц с единия крак. Преди е бил комендант на принудителния трудов лагер Богданов дол. Други членове на ръководството са: Николов (първо име неизвестно) заместник-комендант, капитан от милицията, Борис Митев надзирател, лейтенант от вътрешни войски, с прякор “Кръвопиеца”, Гюров (първо име неизвестно), лейтенант от милицията, Владо Митрев, също лейтенант от милицията. Има още около 50 души, занимаващи се с вътрешния ред в различните лагери.

Условия на живеене
Затворниците са настанени в бараки, землянки и временни колиби от дървета и кал. Помещенията са пренаселени до такава степен, че затворниците трябва да лягат и стават от леглата на смени. Никой затворник няма право да излиза от спалното помещение нощем, а тоалетните кофи са недостатъчни за нуждите на мъжете. Кофите преливат и образувалата се на пръстения под кал е особено зловонна през лятото. Малко от постройките имат прозорци и когато има болни затворници на легло е забранено да се отварят съществуващите прозорци. Помещенията гъмжат от хлебарки и други паразити, които не могат да бъдат унищожени поради пълната липса на елементарна хигиена. В целия лагер има една-единствена баня. През лятото затворниците могат да се къпят без сапун в студените води на Дунава, но през зимата нямат никаква възможност за къпане. По-голямата част от питейната вода се взема от Дунав и не се дезинфекцира. Дрехите се перат също в реката. Никой затворник няма право да притежава бръснач, гребен или огледало. На затворниците се дават една затворническа униформа и два комплекта бельо годишно.

Храната е много лоша и затворници, които не успяват да изпълнят дневната си норма, са лишавани от дажбата им. Дневната дажба е: 500 г хляб, 150 г картофи, 200 г зеле, 10 г свинска мас и 5 г сол. За тази храна се удържат по 2.36 лева на ден от заплатата на затворника.

Принудителен труд
Всички затворници в Белене са принуждавани да работят всеки ден. Болните трябва да остават на легло. Затворниците са разделени на групи от по 300 до 1800 души, подразделени на работни бригади по около 50 души. Всяка бригада има надзирател, който е подпомаган от затворник-отговорник. Надзирателят отговаря за работата на бригадата всеки ден и проверява списъците всяка вечер. Двама началници на бригадата (единият цивилен служител, другият затворник) ръководят действителната работа и имат право да докладват за провинения на управлението на лагера. Всеки затворник трябва да изпълнява определена норма, но не може да си почива, след като я изпълни, а трябва да продължава да работи до края на деня.

Охранителна система
Охраняването на лагера е както следва:
Външна охрана: в ръцете на Вътрешни войски със спомагателен патрул моторни лодки. Вътрешна охрана: изпълнявана от специални милиционерски отряди на Държавна сигурност. Работни охранителни патрули: от обикновени милиционери, подпомагани от доверени криминални затворници, известни като “тайна милиция”.

Лагерът се управлява с желязна ръка и милицията не се колебае да стреля в случай на сериозно нарушаване на правилата. Пет политически затворници и един обикновен нарушител бяха застреляни през 1954 г., защото бяха навлезли в забранена зона. Целият остров е покрит с пътепоказатели за насочване на затворниците по пътя им за отиване и връщане от работа и посочващи работните площи и зоните, където е забранено влизането. Поставени са стотици знаци: “Минаването забранено! Стреля се без предупреждение!” Понякога затворници, които искат да се самоубият, нарочно преминават с надежда да бъдат убити по този начин. Всеки затворник, заловен при опит за бягство, е застрелван в присъствието на другите. За недопускане на бунтове целият лагер е разделен на секции с мрежи от бодлива тел, така че контактът между затворниците е ограничен.

Наказания
Често се налагат наказания за неизпълнение на работните норми. Най-лекото наказание е лишаване от дажбата храна за един ден или забрана за получаване писма или колети отвън. Затворници, които редовно не успяват да покриват работните си норми, ги затварят в специални наказателни килии за един до 15 дни, но въпреки това трябва да работят на полето през деня. “Непоправими саботьори” – тези, които подбуждат другите да не работят или редовно са се бунтували, се затварят в “наказателни отделения”, разположени под земята, каквито има във всички лагери.

Поради ниското ниво на терена тези килии обикновено са влажни и след силни дъждове водата в тях се покачва до 80 см, принуждавайки затворниците да се струпват на горните нарове през целия ден и цялата нощ. Няма тоалетни и хората трябва да ходят по нужда в килиите. Натрупалите се екстременти се отстраняват само веднъж месечно, което затворниците трябва да правят с голи ръце. Затворници, прекарали един месец при такива условия, се разболяват сериозно и свършват дните си в някой друг затвор.

През нощта на 15 март 1954 г. Дунав покачи нивото си с 3 метра над нормалното и заля остров Персин. Единствената част, останала ненаводнена, беше малката площ, където е разположен лагер 2. Надзирателите и началниците изоставиха затворниците на съдбата им. Следващата нощ водата се покачи с още 2 метра. В продължение на дни затворниците стояха по покривите на затворническите сгради, докато накрая бяха откарани с лодки и настанени в свинските кочини на село Белене, където останаха струпани при непоносими условия три дни.

Освобождаване от лагера
При излежаване на присъдата затворникът не получава документа си за освобождаване директно от Белене, а първо трябва да отиде в лагер близо до селото, а след това в затвор във вътрешността на страната, откъдето му дават официалния документ за освобождаване. Само двама затворници успяха да избягат от Белене между 17 май 1953 и 18 май 1954 г. Единият още се крие в България. Другият е нашият източник.

Документационен център към радио “Свободна Европа”

Престъпленията на комунизма

юни 16, 2008 в 1:58 pm | Публикувано в За света | Вашият коментар
Етикети: ,

„Историята е наука за човешкото нещастие” – Реймон Кьоно.

И комунизмът съвсем естествено се вписва в границите на тази сентенция. Нещо повече, той е един от най-напрегнатите и най-значимите моменти. Комунизмът стои в центъра на епичното платно на краткия двадесети век, който започва през 1914 г. и завършва в Москва през 1991 г. Комунизмът, за който говорим няма нищо общо с възвишените идеи на Платон в „Републиката” и на Томас Мор в „Утопия”. Това е реален комунизъм, който съществува в определена епоха, в определени държави, олицетворен от вождове като Ленин, Сталин, Мао, Хо Ши Мин, Кастро. За да утвърдят властта си, комунистическите режими, които започват с отделни престъпления и стигат до кланета, издигат като система на управление масовата престъпност.

Престъпленията на комунизма не са подлагани на оценка нито от историческа, нито от морална гледна точка. Но за какво става дума, какви са тези престъпления? Не е възможно изчерпателно да се посочат многобройните престъпления срещу морала, човешката цивилизация и националните култури, които съпътстват комунизма в цялата му история. Сталин разрушава стотици църкви в Москва, Чаушеску унищожава историческото сърце на Букурещ, за да издигне мегаломанските сгради и булеварди; Пол Пот събаря камък по камък катедралата в Пномпен и оставя джунглата да погълне храмовете в Ангкор; по време на маоистката културна революция безценни съкровища са унищожени и изгорени от червените кхмери. Но колкото и да са страшни за засегнатите нации и цялото човечество тези разрушения от гледна точка на бъдещето, нищо не може да се сравни с масовите убийства на мъже, жени и деца.
Въпреки цифрите, които са приблизителни, занижени и изискват още множество уточнения, може да се направи равносметка, която дава представа за размерите на феномена и позволява да се проникне в сериозността на проблема:
– СССР – 20 милиона убити,
– Китай – 65 милиона убити,
– Виетнам – 1 милион убити,
– Северна Корея – 2 милиона убити,
– Камбоджа – 2 милиона убити,
– Източна Европа – 1 милион убити,
– Латинска Америка – 150 хиляди убити,
– Африка – 1 милион и 700 хиляди убити,
– Афганистан – 1 милион и 500 хиляди убити,
– международно комунистическо движение и комунистически партии, които не са на власт – десетки хиляди убити.
Общата сума се доближава до сто милиона убити.
В тази таблица не могат да бъдат отразени специфичните за всяка страна измерения на феномена. Безспорно е, че „палмата на първенството” се пада на Камбоджа, където Пол Пот за три години и половина убива по най-жесток начин, чрез глад и мъчения една четвърт от населението на страната. Маоисткият опит от своя страна, поразява с размерите на засегнатите маси. Колкото до опита на ленинска и сталинска Русия, той смразява кръвта със своята експериментална, но напълно обмислена, политическа логика.
Други престъпления са тези срещу мира. Сталин извършва престъпления от този тип, когато преговаря тайно с Хитлер и подписва двата договора от 23 август и от 28 септември 1939 г. за разделянето на Полша и присъединяването на прибалтийските държави, Северна Буковица и Бесарабия към СССР. Както и когато напада Финландия на 30 ноември 1939 г. Неочакваната атака на Северна Корея срещу Южна Корея на 25 юни 1950 г. и масираното настъпление на армията на комунистически Китай са престъпления от същия тип. Комунистическият преврат в Афганистан доведе на 27 декември 1979 до масирана военна намеса на СССР, избухна война, чиито пламъци още не са угаснали.

Това са само част от меко казано, безбройните престъпления извършени от комунистите. С усилие на въображението си трябва да се опитаме да разберем, какво е представлявала тази огромна трагедия, която ще продължи да дава отражение върху историята на света и през идните десетилетия.

Недосегаемият и неговите мръсни тайни

юни 11, 2008 в 5:03 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , ,

Един човек успява да се измъкме като котка с девет живота от всяка врътка на правителството и всяко съкръщение в държавната администрация. Неговото име е Стоицев, Иван Стоицев. За личността на въпросния господин вече сме писали неведнъж, но с оглед на последните ни разкрития се чувстваме отговорни да ви припомним за този небезизвестен безизвестник, изпълняващ длъжността зам. областен управител на Област Перник.

Преди недлъг период от време около структурните промени в правителството мижавият пост на Иван Стоицев беше поставен под въпрос. Поради намалената квота на областните управители от тристранната коалиция по места, поради изявена некадърност, мързел и некомпетентност от къщата на пернишкия БигБрадър – Иван Димитров Честното се наложи да бъде изхвърлен именно господин Стоицев, който между другото е и единственият кадър на и в момента съществуващата партия БКП на ръководен пост в държавната администрация в страната.

След засилено лобиране от страна на неговия набор и такъв на партията столетница – Ненко Чорбаджи Темелков, Иван Стоицев запази своя пост и се размина с уволнение. Официалната причина бе краткия срок до пенсия, който остава на Стоицев, макар че по български обичай, пенсията ще се забави поне до следващите избори. Освен и ако тогава, макар и с нови управляващи, Стоицев не се примоли да го оставят на поста му, я до кръщенето на внуците, я до сватбата на малкия син… Самият Ненко Чорбаджи обаче нито за минута не се поколебал да застане зад своя партиен другар и такъв на по чашка, защото на белобрадия вожд са му известни много добре мъките, когато трябва да се раздели я с партиен пост, я със служебен апартамент, я с нещо друго, чуждо и незаслужено.

Но картинката около спасяването на редник Стоицев наскоро е нищо в сравнение с криминалното минало на същия господин в ретроспекция. Следващите данни ни бяха предоставени от господин, който пожела да се нарича Тодор Венциславов и по настоящем изпълнява ръководни функции в червената централа, която от известно време държи настрана своя областен председател за Перник – Ненко Чорбаджи.

Според документите, представени ни от г-н Тодор Венциславов, Иван Стоицев би могъл да се дореди до почетно членство в почти всеки един български зандан за огромни заслуги при усвояването на общински и държавни имоти и терени.  Престъпленията на Иван Стоицев водят своето начало по партийна линия и в партньорство с неговите авери от БКП – мнимият пролетар Балабанов и сие.

Оказва се че, последните мухикани на комунизма в Перник съсвем не са такива будали, за каквито бихме моги да ги определим, съдейки по партийната им принадлежност. Боряна Такева, Емил Такев и Гена Такева (последната камериерка), стари партийни функционери взимат под масата преди време Механа Кракра, от която поголовно вадят печалби в момента. Мътната транзакция става под покровителството на Стоицев, който също така спомогва за прехвърлявено на Гостилница „Начална спирка“ на същите свои авери. Последния обект е изваден след ловки политически хватки от собствеността на БДЖ. 

Схемата е същата и при шивашките ателиета в Битовия комбинат и обущарския цех. Въобще, в качеството си на ръководител на тогавашното МИБУ „Родина“, Стоицев ощетява държавата със милиони левове, които вече са потънали в имоти, банкови сметки и движимо имущество.

ОЧАКВАЙТЕ ОЩЕ СКАНДАЛНИ РАЗКРИТИЯ ОКОЛО ПИШМАН ОБЛАСТНАТА УПРАВА НАЧЕЛО С МОШЕНИК НОМЕР ЕДНО НА РЕПУБЛИКАТА  – ИВАН ДИМИТРОВ ЧЕСТНОТО ПО ИЗВЕСТЕН КАТО ГОСПОДИН 20 ПРОЦЕНТА.

СКОРО В ИНТЕРНЕТ МЕДИЯ ПЕРУНИК!!! 

Наглостта им край няма!!!

юни 3, 2008 в 3:17 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , ,

Въпреки всичката критика, въпреки всичките факти за некадърност, корупция и безотговорно и аморално поведение на управляващата клика, те все още имат наглостта да обикалят страната и да лъжат измъчените си членове на партията майка в светлото и безпроблемно бъдеще. Едни от най-активните будали са пернишките социалисти, които вчера отново се натъпкаха  в зала „Панорама“, за да слушат бръщолевините на станишковите послушници. За втори път в рамките на месец масирано посещение на чиновници от червените министерства порази Перник. Не че на някой нормален перничанин му дреме, за тази жалка и отчаяна предизборна агитация, но тогава, когато подобно събрание се обявява за общинско мероприятие, тогава става страшно – кмета на Перник, трябва да бъде кмет на целия град, не само на по-лошата и неосъзната част от него!

Никой да не се обижда от последния написан ред. Ето ги и фактите:

– Преди месец, писахме за посещението на здравния министър Гайдарски, който говори в Перник за отличното състояние на здравната система, социалните и осигурителни грижи и нарастващата покупателна способност на българите. Въпросният господин промиваше мозъците на пълна зала будали, които го гледаха с умиление и слушаха думите му.

Близо седмица след това, Гайдарски бе уволнен от Сер-гей Станишев за некадърщина и некомпетентност.

Сега, месец по-късно, същите тези лъже-пророци отново изпълниха Панорама, а местната кабеларка, дори си позволи да излъчи цялата тази помия като безплатна агитация и да прибави към облъчените още около двадесетина бедни души.  Какъв е проблема – онези пак им вярваха, пак ги гледаха мило, пак ги аплодираха… Нищо ново, чиновниците пак четоха доклади, за това колко добре сме, за това колко богати и сити сме. 

Тази история се повтори и в Ковачевци, Земен и Радомир, и не без участието на депутатите от пернишкия регион….и навсякъде бедните душици вярват, и слушат, и гледат мило вместо да пребият с камъни тези лъжепророци и мръсни крадци.

Ние няма да коментираме и без това налудничавите им теории, не го заслужават. Ние ще цитираме думите на Европейския съюз и „сухата“ непонятна за комунистите статистика, вие сами преценете за себе си – кой крив, кой прав…

 

Първи сме в ЕС по поскъпване на храните

 

„България оглавява класацията на държавите от Европейския съюз по поскъпване на храните. Това сочат данните в последното изследване на Евростат. От април миналата година до април тази година храните в страната ни са поскъпнали най-осезателно в целия ЕС – с над 25 процента. Най-незначително е поскъпването в Португалия – с малко над 3 на сто.

 По поскъпване на храните за периода април 2007 – април 2008 в топ три заедно с България са Латвия и Естония. Най-облагодетлествани по този показател са жителите на Португалия, Холандия, Франция и Италия.

 Населението на България през последните 10 година е намаляло с 8 процента, а населението на ЕС се е увеличило с 3.4 процента. Страните с най-голям ръст на населението през последните 10 година са Ирландия, Кипър и Люксембуг. България е в дъното на таблицата за ръста на населението в европейските държави. Отрицателен ръст имат също Латвия, Литва, Румъния, Естония, Унгария и Хърватска.

 Близо две трети от семействата в ЕС са собственици на домовете, в които живеят. На върха на тази класация са Естония и Латвия, където 88 процента от домакинствата имат собствено жилище. По неясни причини данни за България и Румъния – няма.

 Според Евростат през 2006 година средното заплащане за час работа в България е 1,65 евро. И по този показател отново сме в дъното на таблицата, тъй като средното заплащане за час работа в страните от ЕС преди 2 години е малко над 20 евро.“  

Дарик радио

След тези данни, един съвет към БСП и неговото ръководство:

Зарежете тая, никой не ви вярва! Не си хабете думите, защото така или иначи народът ще ви бие шута!

 

И към пернишките тесни и широки социалисти:

И вие зарежете тая. Нали се сещате кой „откриващ нови заводи в Стомана“ няма да ви бричи за прогнила слива, след като шмекерите Станишев и Първанов отидат в пета глуха!!!

Даваш ли даваш балканджи Нено, хубав апартамент на турска вера

май 29, 2008 в 12:20 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , ,

„Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно-жълто китено чердже, на което седели две лебеници или, както ги наричат казанлъчени, две дини, които представляват едносъщност и неразделност, или, да кажа по-понаятно, едната лебеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седяла на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата лебеница, така щото от тия две разновидни лебеници произходило едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено чорбаджи.“

Тази класическа част от произведението на Любен Каравелов – „Мамино детенце“ е изключително актуална и днес, що се отнася до Перник и най-големия чорбаджия в околията – Ненко Темелков. Този иначе толкова симпатичен повлекан, представител на едрите сенчести бизнес интереси се заиграва с турското представителство в Перник, така както е правела това неговата литературна карикатура във възрожденското произведение на Каравелов. Небезизвестни са връзките на белия вожд с пернишките псевдо-депесари и народни предатели.

Според добре запознати личности от червената централа, наш чорбаджи Ненко, досущ като хубавата мома Яна от народните песни се дърпал упорито преди време, когато като същински паши и спахии, членовете на изпълнителното бюро на БСП и дори самият председател искали да му отнемат хубавия софийски апартамент, в който Ненко се ширел в качествто си на член на изпълнителното бюро. Ненко потърсил дори самия президент на републиката Агент Гоце който да брани интересите на червения кадровик и по-специално неговото самарско знаме…апропо, софийски апартамент. В крайна сметка дори Гоце не могъл да помогне на старата си дружка и след като Ненко бил разкаран от своя пост в изпълнителното бюро на БСП поради некадърщината и корумпираността си- останал и без свещения за него софийски апартамент, въпреки че давал мило и драго, за да го запази. Така както го е направила Голямата Роси, която разполага с удобен имот на централно място в София и прекарва дните, в който е извън дебелариум и не краде от общинската хазна, именно там. На тези дваминцата им се вика същински партиоти и родолюбци, които никога няма да предадат Перник и да избягат в София…разбира се, докато има още нещо за крадене. Както е думата – по-скоро ще продадат Перник, от колкото да го предадат на чужда вяра, отново пардом- чужда партия.

Всъщност това е само едно въведение между възрожнеския откъс в началото и днешната действителност. Повод за нашата статия даде информация в местната преса от скоро, в която се споменава, че на ДПС власт не им стига – искали резервирани постове в полицията, администрацията, всички държавни институции, дори и поста на вице-президент. Подчертаваме – постове, резервирани специално за турците!?!?

Разбира се, така се почва, днес резервиран пост, утре автономия, вдруги ден- отцепление и независимост… Тази лудост, нехарактерна за никоя друга етническа група в цяла Европа се проповядва дори и в Перник от съмнителни субекти, представители на етническата партия. Въпреки, че в Перник няма пукнат турчин, ние пък си имаме цял зам. обалстен управител от турската орда – Боряна Методиева, областна и общинска структури на малоазийските ни приятели и съседи и дори близо 1000 гласа на последните избори за ДПС!?! Как е възможно това, ще се запитате вие?!!? Ами лесно, с много, много пари – мръсни пари от нечисти сделки, пазърлъци и задкулисни интриги.

Като че ли, покрай безчинствата на пернишките червени пионки и кукли на конци на едрия бизнес, позабравяме, това което се случва около техните коалиционни партньори на национално ниво, особено около мандатоносителя и главен отговорник за корупцията в държавата – Ахмед Доган ефенди и неговите верни еничари.

Един такъв вилнее и в Перник. Лицето Пламен Първанов е по-скоро познато на групировките около подземния свят и червената централа отколкото на широката аудитория в Перник. Въпросният господин пропагандира съвсем открито анти-българските си интереси в Перник, проповядвани от неговия пряк началник – Ахмед али Доган и съчетава тази си народоотстъпническа идея със собствените си икономически и лични крадливи интереси.

Благодарение на неговата партия хиляди помаци българо-мохамедани от Родопите, Добруджа и Лудогорието са с промити мозъци и вече се обявяват за етнически турци, а огромни райони на страната се обезбългаряват. В тази си престъпна политика, ДПС има за свой главен партньор Българската социалистическа партия и нейните структури по места, където техните представители прикриват едни-други престъпленията на коалиционния партньор.

В тази светлина изглеждат абсолютно абсурдни обвиненията на настоящето общинско ръководство за злоупотреби на предишния кметски екип около усвояването на пари по европейските програми, докато в същото време именно приближени на БСП и ДПС хора строят незаконно в квартал Изток, развиват бизнес на неорегулирани терени, окупират общинските дружества и биват лансирани за всевъзможни обществени поръчки и конкурси.

И ето че наскоро, едно друго мекере, макар и българско, г-н Боян Боянов Професора заговори за източване на средства, визирайки трансгараничен проект между Перник и Пирот!?!? Воден от лични интереси в тази област и чисто вътрешни теснопартийни интереси, въпросното лице обяви на специална пресконференция „това нечувано престъпление“ за разкритието на века, извъртайки факти и аргументи в собствена полза. Явно Боянов, на който Ненко Паметника отдавна иска да бие шута от кметския екип се опитва да се сложи на дъртите комунисти, като може да постигне това по единствения нему достъпен и отговарящ на интелектуалния потенциал начин – чрез хулене и клевети. Не че искаме да компроментираме някой, обаче е срамен фактът че близо 9 месеца след местните избори Перник няма осъществен, спечелен, или дори добре подготвен проект по европейските фондове. Дали това се дължи на страх, некадърност или некомпетентност на Боянов и сие, не знаем. Да, предишните са сбъркали, но поне са се опитали да направят нещо вместо да си ровят в носовете и да циврят като малки комунисти за задълженията на общината, трудното положение в страната, некадърността на предишните управляващи и глобалното затопляне… 

 Нападките на Боянов са свързани с  реализиран проект, който обаче, не може да се отрече, е управляван калпаво и некадърно под надзора и с основна вина на консултантската къща подвела общинското ръководство преди 2 години. Въпросните индивиди от същата фирма са проявявали некомпетентност и некадърност и при други проекти в страната, и като резултат Перник не е единственият ощетен град в този аспект.

Като резултат от некадърното управление на проекта, той е обявен за такъв без устойчивост и съответно – раходваните средства не са признати от органа, пред който трябва да бъдат отчетени и защитени – съответно – Министерството на регионалното развитие.

Да, факт е заниженото внимание, бдителност и контрол от страна на общината, факт са и съответните рестрикции.

Но забележете следното – в момента лицето Боян Боянов – зам. кмет на община Перник и изпечен криминално проявен тип извършва абсолютно незаконни действия като се разпорежда еднолично със закупената техника и оборудване по проекта- той раздава всичко, което е в наличност на приближени на него фирми и частни лица без никаква отчетност и после нагло смее да коментира връщането на средствата по медиите. Лицето Боянов извършва престъпления по длъжност и в момента, а повече от половината от дължимата от общината сума и източена чрез него под формата на техника, оборудване и логистика.

Няма да споменавам облагодетелстваните, но ще кажа че те са от приближени на БСП лица. Всчко това ще излезе наяве но твърде късно, когато следващото общинско ръководство направи проверка на моментното. И тогава Боянов ще търка наровете в софийския….

И най-тревожното – некомпетентността и некадърщината на част от предишното общинско ръководство днес бива заменена от алчността, крадливостта и бандитщината на настоящото.

Бог да ни е на помощ с такива управници като Нено чорбаджи, Първанов Паша и Боянов ефенди!!!

ИМ Перуник – пренебрегнати от Голямата Роси

май 27, 2008 в 2:25 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , , , ,

Голямата Роси Янакиева връчи преди дни „награди за цялостно творчество“ на изявени в кръговете на БСП учители, директори и репортери. Сред най-заслужилите за популяризацията на лявата идея са и нашите репортери, които редовно Ви информират за това какво за намислили мишоците на „Радомир 1“,  но така и не дочакахме почетния плакет от кмета. Въпреки този пропуск от нейна страна, ние не и се сърдим и за напред ще продължим да ви запознаваме с новостите около циганския табор управляващ общината.

Всъщност, редно е да споменем, че церемонията посветена на 24 май – Ден на славянската писменост и култура, която се проведе в Двореца на културата мина що годе на ниво. Нямаше ги пиянските изцепки от страна на червените общинари, които друг път редовно и забавляват на по 2-3 ракии. Явно Голямата Роси беше строила редиците, за да не се изложи БСП пред десетките, подчертаваме – десетките, зрители на КТВ „Кракра“.

Разбира се, за да не опорочим хубавият повод за празничния коктейл ще пренебрегнем дребните детайли като този че, Янакиева не си бе взела забележка от нашите статии и за пореден път беше събрала заслужили червени членове, за да похапнат и пийнат на наш гръб, за сметка на голяма част от учителството, която така и не получи покани. Отново, церемонията бе превърната в частно парти за богоизбрани нагаждачи и близки на Росето партийци. Опорочена бе цялата идея за празник на културата, образованието и просфетата с присъствието на лица като Боян Боянов Професора, разни доктори фелдшери и взевъзможни цацки от общината нямащи нишо общо с духа на просвета, подобаващ за събитието.

Наградените от кмета няма да коментираме. Въпреки множеството коментари появили се часове след събитието за това дали избора е бил достоен или не, наградените бяха излъчени от своите колеги и явно са заслужили отличията си през годината. Отличия, които въпреки че се дават от няколко години по идея на бившото общинско ръководство, тази година загубиха своя смисъл и значение поради една проста причина – дейците на образованието и културата бяха наградени от човекът, който цяла есен се опитваше да ги смаже и да сломи техния дух по време на протестните им действия, от поста си на депутат от групата на комунистите.

Точно така, кака Роси правеше мили муцунки на церемонията, явно забравила как оплюваше същите тези хора по време на стачните им действия, как отричаше исканията им за достойно заплащане, как поставяше политиката на БСП над исканията на учителските колективи и синдикати, как дълго време се криеше и бягаше от предизборни срещи в училищата, а тогава когато се престраши да влезе в диалог с колектива на едно от пернишките училища, беше натирена и почти изгонена от същото това училища, за което по късно си отмъсти, разбира се.

Явно Дебелата Берта, докато мазно целуваше по бузите учителите като същински Юда,  беше  забравила и факта, че преди не повече от месец-два бе вдигнала мерника на няколко от най-елитните пернишки школа, искаше закриване, сливане и съкращения поради „лошото качество на учители и ученици“, поради некадърността на преподаватели и директори, които да се справят с делигираните бюджети.

Но всичко това не е повод за истерия, така действат комунистите от години – усмихват ти се, здрависват се с теб, а след това ти забиват дискретно нож в гърба. За тях партията и партийните нареждания са над всичко, това което каже вожда е закон, всеки който го наруши изпитва тяхната злоба върху гърба си. Тръпката от това усетиха именно наградените преди дни учители и директори – след исканията си за по-високи заплати, те получиха обещания за това след месеци преговори. Разбира се, обещанията си останаха обещания, но за тях гилдията заплати с огромното и набързо скроено преструктуриране на училищната мрежа, което остави на учицата стотици висококвалифицирани преподаватели. 

Най-фрапантното в случая е глупостта, невежеството и късогледството, което проявяват голяма част от представителите на гореспоменатите наградени дейци. Вместо те да помнят всичко това, което им се случи, благодарение на червените питбули в Перник и на национално ниво, учителите се радваха като малки деца на балоните, украсата, шопската салата и малката водка на приема на Голямата Роси и гледаха тази иначе толкова приятна на външен вид пепелянка като светица. Вместо да бойкотират поредната церемония за избрани и по-равни сред равните, всички се радваха на мизерните флашки, които администрацията изкупува с чували от фирма за компютърна техника и интернет приближена до Боян Професора…

Въобще, с това късогледство и нагаждачество до никъде няма ди стигнем. Докато се радваме и приемаме за чиста монета сладките залъгалки на хора, които до вчера са ни плюли и игнорирани не ни очаква нищо добро.

Всичко, което се случва в Перник е поза, фарс, фалш…. Дебелата Берта награждава едни за добрия си обществен имидж с разни хартийки, празни торбички и вулгарни усмивки, докато ограбва други, пречи на бизнеса, действа подмолно, подписва съмнителни договори за поръчки и какво ли още не, но всичко това на тъмно. Запитвали ли сте се какво ще стане с онези 18 милиона (поне до толкова ги стопи Янакиева) от делото спечелено от Перник срещу държавата. Ще изчезнат в нечий джоб, разбира се, пак на тъмно, пак под масата, пак далече от слуха и полезрението на обикновения перничанин. Но на никой няма да му пука, защото Росито ще продължи да раздава фермани, грамоти, дипломи и финикийски папируси, да заблуждава пернишката общественост, да краде и безчинства.

Който не вярва в тази черна прогноза, да прочете статията отново, да се върне на зад в публикациите, да види какво от тук написаното се сбъдна и какво предвестихме първи…пък нека тогава коментира. Защото писаното слово остава, и ние никога не се отричаме от думите си, както и комунистите никога няма да се отрекът от крадливата си и покварена политика.

Битката за чест и слава продължава. Разчитаме на вас, нашите читатели да изберете вярната страна и да отворите очите на повече от своите познати и приятели. Както поета е казал „Един ще падне, друг ще ме смени“….

Месец на спорта в Перник. Росица Янакиева кърти мивки – лепи плочки

май 20, 2008 в 3:25 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , ,

Месец на спорта се провежда в Перник под егидата на пернишката кметица Росица „Голямата“ Янакиева.  Голямата Роси направо кърти мивки(казано на сленг) с това пролетно лепене на плочки, явно взела пример от нейния стар и верен другар – Андрей Андреев. Вместо въпросната дама да се задоволи с Деня на българския спорт – 17 Май, тя реши да посвети целия Май на спортни мероприятия и физкултурни зарядки, които се състоят в следните спортно-технически дисциплини:

1. Лепене на плочки за време.

2. Редене на газобетонни блокчета с препядствия.

3. Подмяна на бордюри по часовник…

И още много други уникални за страната спортни състезания.

Участници в турнирите, които се провеждат във всички пернишки квартали, градинки и околоблокови пространства са титулярите на приближените около Росица пернишки фирми и техните бригади от спретнати млади роми в елегантни екипи последна мода от колекцията на „Комуналстрой“ 2004-та.

Въпреки, че привидно няма нищо притеснително, на втори поглед и с не чак толкова набито око може да усетите притеснителните факти като този, че всъщност на много места в града козметичните смени на плочници се извършват въпреки явната подмяна на старите плочки със….СТАРИ. И за да не останете с впечатление на популизъм в написаното, просто преминете по светло по централните градски улици, за да се убедите сами в лошото качество на свършената работа и поставената на ново разбита и износена настилка.

Факт е, че пролетната суетня обаче не се характеризира само с отбиване на номер и замазване на очите на Перничани. Тук играят и сериозни пари, които така или иначе са предвидени по бюджет от Общинския Съвет. Нищо ново на червения фронт обаче. Всички знаем какъв бизнес с подмяна на плочки цареше цели 4 години по време на последното управление на БСП в Перник. Въпреки тогавашното свръхпреекспониране на тротоарните пространства, и днес перничани газят в кал, локви, хитроумни плочки-капани, които ти отвръщат с обилна порция вода в лицето, всеки път когато стъпиш върху тях.

Никой не може да се сърди обаче на червените строителни и ремонтни фирми, които трябва за кратък период да наваксат с поръчки и оборот, равносилен на 4-те предходни години….разбира се, на гърба на перничани. Нашата редакция обаче иска друго – засилен контрол от страна на общинския съвет, който да упражни своите правомощия и да санкционира фирмите – нарушители, които вършат некачествено своята дейност. Тук, старите комунистически мислители ще възкликнат: „Та само при нас ли е така! И другите крадоха, и при тях беше така!“ Да, само че Росица Янакиева дойде с обещания че ще промени Перник из основи, че ще възвърне неговата слава, че ще бъде носител на новото. А то какво се оказа- Росица промени икономическото си благоденствие из основи, възвърна неговата комунистическа слава и стана носител на новото начало на десетки червени пенсионери набутани на всевъзможни постове по общината. 

Преминавайки плавно от хумористичния увод в този иначе сериозен проблем – подставените фирми на братовчеди, чичовци, зълви, свекърви, сватове, кумове и разни други роднини на червените общинари, които взимат общински поръчки на неизгодни за Перник условия, след което извършват некачествени ремонтни и строителни дейности и ощетяват Перник и всички нас, данъкоплатците, за втори път, трябва да споменем и един друг аспект- ъгъл на темата, а именно – наглото използване на тази пролетна шетня за лош и долнопробен ПР на пернишката кметица. Дори и най-апатично настроеният към случващото се в града ни перничанин се отврати от тази истерия около подмяната на 3 светофара в Перник – то не бяха пресконференции за водене на преговори за закупуването на въпросната техника, то не бяха обещания и увещания за тяхното скорошно монтиране, то не бяха писания за това че са „италиански“ ( сякаш говорим за Ферарита), то не беше събиране на средства за закупуването им, та даже и благотворителна кампания правиха като за „Българската коледа“. Въобще – простотия до шия.

ПЕРНИК СЕ СДОБИ СЪС СФЕТОФАРИ!!!

Това тръбяха заглавията на пернишките червени вестничета със дни и седмици, сякаш Папата бе дошъл в нашето градче. Не че има нещо лошо да ги има, просто те трябва да бъдат за Перничани, не за реклама и политически ПиАр!

Тогава когато червените интересчии се научат, че интересите на перничани са над техните лични, тогава и перничани ще оценят, това което въпросните индивиди правят за града, въпреки своето лично облагодетелстване и кражби. Само че, докато дойде този момент ще има много, много да страдаме още!

« Предишна страницаСледваща страница »

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.