Никога вече!!!!!

юли 10, 2008 в 2:12 pm | Публикувано в За България, За Перник | има 1 коментар
Етикети: , , ,

БСП Цифри

БСП В БЪЛГАРИЯ:

– страната е на последно място в Европа по доход на населението и покупателна способност.
– страната е на първо място в Европа по повишение на горивата за последните 6 месеца.
– страната е на първо място по инфлация в Европейския съюз.
– страната е със 800 млн. лева спрени субсидии от Европейските фондове.

– в страната арестуваха баба, защото открадна кепапче за 49 ст. от глад.

БСП В ПЕРНИК:

– Перник е на предпоследно място сред общините в страната по спечелени и реализирани европроекти. На последно е Радомир. Пак червен.
– Перник се задушава в замърсяванията на ТЕЦ Република. Управляван от червен алкохолик, протеже на Ненко Темелков в Комуналстрой, бивш негов „говорител“.
– Перник щеше да закрие училището, което се представи най-добре на Държавните Зрелостни изпити в областта – езиковата гимназия – в топ 20 на гимназиите в България, според МОН. Искането за закриване бе, за да се „усвои“ сградата от заинтересовани лица.
– в Перник каменни кариери застрашават живота на всички нас, като крият громна опасност за яз. Студена, само защото Иван Димитров – областен управител и Ненко Паметника, взимат процент от печалбите.

– в Перник се случват още много много мърсотии и мизерии спрямо перничани, за които повечето от вас дори не подозират…

 

ДА КАЖЕМ СТОП!!!

 

Advertisements

Лъжливото другарче

юни 23, 2008 в 4:55 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , , ,

Вижте как кучето си лае, а керванът на Гоце Първанов си върви, даже и си пее, и си танцува тук…

Логореята, обхванала напоследък Гоце Първанов, е досадна само на пръв поглед. Всъщност сме свидетели на кризисен пиар, причините за който са доста под повърхността на думите.

В рамките само на пет дни държавният глава даде две фундаментални интервюта, като второто вероятно трябваше да замаже щетите от първото.
Няма някакъв особен дразнител, който да предизвика точно сега словоохотливостта на президента. Докладът от Брюксел, ако се спазват правилата и отговорностите, е проблем за Сергей Станишев и кабинета, а не за Георги Първанов. Данните за икономиката на пръв прочит са добри, слабите места – свързани с престъпността, корупцията на върха на държавата и калпавото правосъдие, са отдавна известни.
Какво тогава подтикна Първанов да говори пред медиите, след като най-острата му пряка забележка към Станишев – за съветниците, е нищо и половина на фона на другите безобразия в държавата. Тя можеше да бъде поднесена дори по телефона, ако двамата нямат време за срещи. Нещата явно са по-дебели.

Терзанията на президента

 parvanov-putin.jpgКолкото и да демонстрира хладнокръвие и добронамереност към правителството, Първанов не може да не си дава сметка поне за няколко проблема, които висят над главата му.


 – Обществото е изцяло наясно, че той е акушерът на тройната коалиция и съответно трябва да носи споделена отговорност за скандалите и гафовете, които заливат държавата. С казаното Първанов едновременно замита следите си и бяга от споменатата отговорност.
 – Изгонването на Румен Петков от вътрешното министерство и създаването на ДАНС силно ограничават възможностите му за влияние и съдържат в себе си предпоставки за атаки срещу близки нему олигарси.
 – Опасенията, че макар формално под натиска на Еврокомисията, Станишев ще изгони още президентски протежета от правителството, се засилват и могат да станат факт дни след обявяването на доклада за България, т.е преди края на юли.
 – Предложенията за „радикална промяна“ на политическата система като ефект са прицелени по-далеч във времето, но признавам, са сполучлив пример за добре премерен популизъм. Промените, които Първанов иска в изборното законодателство, в Закона за политическите партии и за засилване на пряката демокрация са рационални, галят ухото на избирателите, но в крайна сметка ще доведат до нови властови възможности на държавния глава, дори след края на втория му мандат.

Мераците на Първанов
Президентът се превърна в нарицателно за лъжливост, след като нагло отричаше агентурната си принадлежност, чак до официалното осветляване на документите му от Комисията по досиетата. Същото стана и след злополучния лов на вълци край Симитли, когато отново се омота в думите си като пиле в кълчища. Естествено, той отричаше да има нещо общо и с уволнението на журналиста Иво Инджев от Би Ти Ви, както и при всеки друг случай, който би могъл да разклати рейтинга му.
Фактът, че той все пак продължава да се радва на висока популярност, е тъжно доказателство, че преобладаващата част от българите обичат да бъдат лъгани, все едно дали от Симеон, от Гоце или от ББ.
Сега Първанов иска засилване на мажоритарния елемент при изборите. И други го искат. Но поне за мен опасенията на политиците, в частност, на лидерите на БСП, не са в посока купуването на гласове – има достатъчно законови хватки мръсната търговия да стане излишна и да бъде избегната.
Опасенията са, че Първанов се стреми да вкара в следващия парламент достатъчно на брой свои депутати, най-вероятно от кръга „Съзидание“, които да компенсират, поне частично, загубите му в изпълнителната власт. Със силно парламентарно лоби и могъщи позиции в икономиката и съдебната система, президентът няма да има толкова нужда от досегашната подкрепа на БСП. Затова мисля, че единственото, за което той със сигурност не лъже, е че няма намерение да се връща в собствената си партия, а ще се стреми да участва и занапред в управлението чрез подставени лица в политиката и доверените му олигарси в бизнеса.
Колкото до пряката демокрация, един референдум за промени в изборните закони безспорно ще му донесе дивиденти, но надали ще разтърси политическото статукво. От исканите промени старите партии биха могли да приемат завишаване на изискванията за регистрация в съда, но не и вдигане на четирипроцентовата граница за влизане в парламента.
Защо точно сега?
pyrvanov_03.jpg Първанов избра сполучливо момента за второто си интервю. То става по времето, когато Сергей Станишев е на посещение в САЩ и откъдето ще се върне с добри новини. Но по-важното в случая е друго – че отиващият си от политиката американски президент Буш не покани българския си колега Първанов, а премиера Станишев, с което показа по американски безпардонно кой е фаворитът на Вашингтон и кой не е желан за партньорство.
А нежеланието, както се досещате, идва от дупедавската политика на президента към Русия, особено в областта на енергетиката. Точно затова Първанов най-сетне кандиса да свика и Съвета за национална сигурност и така, между другото, да се скрие зад позицията му и да го натовари с отговорността за подписаните с Москва договори.
Впрочем, една от причините Румен Овчаров да се раздели с министерския си пост преди година, беше свързана пряко с конкуренцията между Първанов и него, като основен партньор на Кремъл и „Газпром“ при преговорите за тръбите и АЕЦ „Белене“. Не е трудно да се предположи какво носи контролът върху руските споразумения.
На второ място преди дни дойде изненадващото(?) изявление на президентския съветник Венцеслав Димитров, че докладът на ЕК ще е крайно негативен и при това положение Станишев и правителството му трябвало да си ходят. Естествено, Георги Първанов се разграничи от подопечния си бърборко, но и дума не отвори за отстраняването му. За такъв гаф се гони светкавично и оставането на г-н Димитров в президентския екип навежда на мисълта, че фразата не е изтървана случайно.
Колкото до отговорността, не знам дали е останал мислещ човек, който да я очаква от лъжливото другарче, по народна воля известно и като президент на републиката.

 

Остров Персин, най-големият концлагер в България

юни 17, 2008 в 6:22 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , ,

Между градовете Никопол и Свищов река Дунав се разделя и отново съединява няколко пъти. От 12-те острова, образували се от двата клона на реката, три се появяват само през лятото, три периодично биват наводнявани, а само шест остават постоянно над водното ниво, въпреки че площта им се променя постоянно. Най-големите острови са Остров на блажените, Градина, Подкова, Бураня и Персин. Всички са образувани от глина, пясък и обрасли с гори. Принадлежат на съседните общини, които използват дървения материал, а през летните месеци служат за пасища. Нестабилните пластове на тези острови причиняват падини, които след спадане нивото на реката през лятото остават пълни с вода. Водата в тях застоява, мирише и става развъдник на маларични комари, поради което островите са много нездравословни, въпреки плодородността на почвата.

 

Комунистическият режим започна да използва ресурсите им преди 10 години и постигна отлични резултати в култивирането на островите, започвайки от остров Градина. През 1949 г. о-в Персин бе предоставен на общините Белене, Вардом и Ореш за превръщането му в държавно земеделско стопанство, наречено ДЗС “Сталин”, а след смъртта на Сталин преименувано на “Вълко Червенков”. Присвояването на островите предизвика недоволство сред засегнатото население, защото някои села загубиха пасищата си и добива на дърва за огрев. Тези хора отказаха да работят в новообразуваното държавно стопанство, което беше една от причините местните власти да прибегнат към системата на принудителен труд, която вече беше въведена в България.

Остров Персин има 74 000 декара площ и е огромно селскостопанско предприятие, където могат да работят 10 000 души. През същата година, когато стопанството започна работа, бяха създадени два лагера за принудителен труд на острова с около 3000 души, всички интернирани поради лошо политическо поведение и нелоялност към режима. През 1950 г. броят им достигна 6000, като сред тях мнозина имаха присъди за обикновени нарушения. През 1949 г. българските концентрационни лагери бяха официално закрити с министерска заповед и затворниците бяха “освободени” само за да се върнат по-късно в затвора за излежаване остатъка на присъдите си. Поради това през април 1954 г. остров Персин бе трансформиран в затвор за политически затворници, които бяха разположени в система от трудови лагери на самия остров и околността.

Държавно земеделско стопанство “Вълко Червенков”
Обработваемата земя на това стопанство се намира на о-в Персин, три съседни островчета и 12000 декара възстановена земя между селата Белене, Бяла вода и Драгаш войвода. Общо възлиза на около 100 000 декара, главно оризови ниви, зеленчукови градини и пасища за 8000 овце и 500 крави. Има и свинеферми североизточно от село Белене, както и птицеферма на самия о-в Персин.

Най-важният строеж, който се вижда на острова, е дигата, изградена около него за предпазване от наводнения. Тя е дълга 48 км и има допълнителен насип, направени от сбита пръст. Изграждането й се извършва с много примитивни методи и въпреки че се предвижда да работят 3000 работници в продължение на седем години, малко вероятно е да бъде завършена в срок, особено след като през 1954 г. придошлите води отнесоха значителна част от вече построеното.

Главните печалби на стопанството са от отглеждането на коноп и просо, които винаги дават отлична реколта, докато от пшеницата и царевицата добивът не винаги е задоволителен. 5000 политически затворници са работната ръка в това стопанство. Разпределени са на три категории според престъпленията, заради които са осъдени. Около 3000 са бивши комунистически служители, осъдени за измама. Около 1500 души са от предишния концентрационен лагер, които решили “спонтанно и доброволно” да работят в Белене и в лагера за превъзпитание. Политическите затворници работят в лагера Белене 2 и се занимават с отглеждане на добитъка. Други затворници и политически затворници, излежаващи присъди от под 6 месеца, са в лагерите Белене 1, Белене 3 и Белене 4 и в свинефермата.

Администрация
Първите затворници, изпратени в Персин през 1949 г., са били обикновени нарушители, осъдени на затвор за дребни кражби. В продължение на пет години островът е бил смесица от затвор и принудителен трудов лагер и броят на затворниците бързо се увеличавал. Когато концлагерите били закрити, островът се трансформирал в огромен затвор (каторга) , където са затворени 8000 души от цяла България. Според коменданта на лагера броят им трябва да достигне 12 000 до 1955 г., за да се изпълни планът на правителството. За постигане на този брой няколко други затвори са били закрити и хората докарани в Персин. Затворниците често биват откарвани от подсъдимата скамейка направо в Белене.

Началник на затвора е майор Хатджийски (първо име неизвестно), куц с единия крак. Преди е бил комендант на принудителния трудов лагер Богданов дол. Други членове на ръководството са: Николов (първо име неизвестно) заместник-комендант, капитан от милицията, Борис Митев надзирател, лейтенант от вътрешни войски, с прякор “Кръвопиеца”, Гюров (първо име неизвестно), лейтенант от милицията, Владо Митрев, също лейтенант от милицията. Има още около 50 души, занимаващи се с вътрешния ред в различните лагери.

Условия на живеене
Затворниците са настанени в бараки, землянки и временни колиби от дървета и кал. Помещенията са пренаселени до такава степен, че затворниците трябва да лягат и стават от леглата на смени. Никой затворник няма право да излиза от спалното помещение нощем, а тоалетните кофи са недостатъчни за нуждите на мъжете. Кофите преливат и образувалата се на пръстения под кал е особено зловонна през лятото. Малко от постройките имат прозорци и когато има болни затворници на легло е забранено да се отварят съществуващите прозорци. Помещенията гъмжат от хлебарки и други паразити, които не могат да бъдат унищожени поради пълната липса на елементарна хигиена. В целия лагер има една-единствена баня. През лятото затворниците могат да се къпят без сапун в студените води на Дунава, но през зимата нямат никаква възможност за къпане. По-голямата част от питейната вода се взема от Дунав и не се дезинфекцира. Дрехите се перат също в реката. Никой затворник няма право да притежава бръснач, гребен или огледало. На затворниците се дават една затворническа униформа и два комплекта бельо годишно.

Храната е много лоша и затворници, които не успяват да изпълнят дневната си норма, са лишавани от дажбата им. Дневната дажба е: 500 г хляб, 150 г картофи, 200 г зеле, 10 г свинска мас и 5 г сол. За тази храна се удържат по 2.36 лева на ден от заплатата на затворника.

Принудителен труд
Всички затворници в Белене са принуждавани да работят всеки ден. Болните трябва да остават на легло. Затворниците са разделени на групи от по 300 до 1800 души, подразделени на работни бригади по около 50 души. Всяка бригада има надзирател, който е подпомаган от затворник-отговорник. Надзирателят отговаря за работата на бригадата всеки ден и проверява списъците всяка вечер. Двама началници на бригадата (единият цивилен служител, другият затворник) ръководят действителната работа и имат право да докладват за провинения на управлението на лагера. Всеки затворник трябва да изпълнява определена норма, но не може да си почива, след като я изпълни, а трябва да продължава да работи до края на деня.

Охранителна система
Охраняването на лагера е както следва:
Външна охрана: в ръцете на Вътрешни войски със спомагателен патрул моторни лодки. Вътрешна охрана: изпълнявана от специални милиционерски отряди на Държавна сигурност. Работни охранителни патрули: от обикновени милиционери, подпомагани от доверени криминални затворници, известни като “тайна милиция”.

Лагерът се управлява с желязна ръка и милицията не се колебае да стреля в случай на сериозно нарушаване на правилата. Пет политически затворници и един обикновен нарушител бяха застреляни през 1954 г., защото бяха навлезли в забранена зона. Целият остров е покрит с пътепоказатели за насочване на затворниците по пътя им за отиване и връщане от работа и посочващи работните площи и зоните, където е забранено влизането. Поставени са стотици знаци: “Минаването забранено! Стреля се без предупреждение!” Понякога затворници, които искат да се самоубият, нарочно преминават с надежда да бъдат убити по този начин. Всеки затворник, заловен при опит за бягство, е застрелван в присъствието на другите. За недопускане на бунтове целият лагер е разделен на секции с мрежи от бодлива тел, така че контактът между затворниците е ограничен.

Наказания
Често се налагат наказания за неизпълнение на работните норми. Най-лекото наказание е лишаване от дажбата храна за един ден или забрана за получаване писма или колети отвън. Затворници, които редовно не успяват да покриват работните си норми, ги затварят в специални наказателни килии за един до 15 дни, но въпреки това трябва да работят на полето през деня. “Непоправими саботьори” – тези, които подбуждат другите да не работят или редовно са се бунтували, се затварят в “наказателни отделения”, разположени под земята, каквито има във всички лагери.

Поради ниското ниво на терена тези килии обикновено са влажни и след силни дъждове водата в тях се покачва до 80 см, принуждавайки затворниците да се струпват на горните нарове през целия ден и цялата нощ. Няма тоалетни и хората трябва да ходят по нужда в килиите. Натрупалите се екстременти се отстраняват само веднъж месечно, което затворниците трябва да правят с голи ръце. Затворници, прекарали един месец при такива условия, се разболяват сериозно и свършват дните си в някой друг затвор.

През нощта на 15 март 1954 г. Дунав покачи нивото си с 3 метра над нормалното и заля остров Персин. Единствената част, останала ненаводнена, беше малката площ, където е разположен лагер 2. Надзирателите и началниците изоставиха затворниците на съдбата им. Следващата нощ водата се покачи с още 2 метра. В продължение на дни затворниците стояха по покривите на затворническите сгради, докато накрая бяха откарани с лодки и настанени в свинските кочини на село Белене, където останаха струпани при непоносими условия три дни.

Освобождаване от лагера
При излежаване на присъдата затворникът не получава документа си за освобождаване директно от Белене, а първо трябва да отиде в лагер близо до селото, а след това в затвор във вътрешността на страната, откъдето му дават официалния документ за освобождаване. Само двама затворници успяха да избягат от Белене между 17 май 1953 и 18 май 1954 г. Единият още се крие в България. Другият е нашият източник.

Документационен център към радио “Свободна Европа”

Не е „за оставката на Румен Петков“

април 15, 2008 в 9:16 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , ,

Тези дни Блогосферата гръмна! Всеки втори пост е „Румен Петков подаде оставка“, „Запалката си отиде“, наздравици, възторзи…Извънземни да бяха кацнали пред НДК, нямаше да им се обърне толко внимание. Е аз пък няма да пиша за това. Не виждам смисъл. По-интерсно ми е, докъде сме се докарали, че смяната на един тотално провалил се министър (една съвсем рутинна процедура по „белия“ свят) у нас се посреща, като Възкресение Христово. До каква степен сме приели беззаконието и политическата наглост за нещо нормално и неизбежно, та една закъсняла развръзка ни възторгна толкова много.


Ураааа, най-сетне един си получи заслуженото, осра се до уши и му „подадоха оставката“! Той никога не би го сторил сам, не и без да му направят „предложение, на което не може да откаже“. Нали си спомняте „Кръстникът“? Ако не си го спомняте, то със сигурност си спомняте съдбата на един друг Румен – Овчаров. Клетникът беше първо „понижен“ в председател на парламентарна комисия, а сега го сложиха да „дооправя“ „Булгартабак“ . Запалката не е по-малко румен от Овчаров, бъдете сигурни. Продал си е кожата скъпо.


Както каза снощи журналистът Тодор Токин в предаването на Бойко Станкушев – „комунист оставка не подава, той трябва да бъде преместен на друга длъжност“. Нищо ново под слънцето. Запалката си тръгна, Горелката идва, а дали нещо ще се промени? Май само се менкат псевдонимите в една непоклатима оперативно интересна схема.

И да завърша с още един цитат от снощното предаване на Бойко Станкушев (което горещо ви препоръчвам да изгледате тук), този път на Румен Леонидов:

– „Абе, пълен кич е тая държава…“

Пък Румен Петков подава оставка по тениска с къс ръкав в неделя следобед и после отива да си допие на сянка, бОли го него…

Автор:

Николай Павлов

Черна станция

Илия Троянов : Комунизмът е най-зверската система в историята на човечеството и събуждането след нея ще трае по-дълго от очакваното

април 15, 2008 в 9:11 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , , , ,

В България маниакално се пишем европейци, а няма нищо лошо, че имаме и ориенталски черти в културата си, казва известният писател

Писателят Или­я Троя­нов е ро­ден в Со­фия на 23 ап­рил 1965 г. Се­мей­ство­то му еми­гри­ра през 1971 г. в Гер­ма­ния, къ­де­то по­лу­ча­ва по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще. Завършил е пра­во и ет­но­ло­гия. Живее известно време в Кения, Южна Африка и Индия. Троянов е но­си­тел е на ли­те­ра­тур­ни­те наг­ра­ди „Бер­тел­сман“ (1997) и Ада­лбер­т фон Ша­ми­со (2000), как­то и на Мар­бург­ска­та ли­те­ра­тур­на наг­ра­да (1996), от­ли­чен е с наг­ра­да­та за бе­лет­рис­ти­ка на Лай­пциг­ския панаир на кни­га­та (2006) и с Бер­лин­ска­та наг­ра­да за ли­те­ра­ту­ра (2007). В Бъл­га­рия, за пър­ви път след напуска­не­то й, се връ­ща през 1989 г. Прави сериозни изследвания на българския преход и през 1999г. издава в Германия книгата „Кучешки живот. Революцията менте – 1989“, която този месец излезе и у нас. На български език са още издадени книгите му „По пътя на Ганг“, „Събирачът на светове“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. По последното заглавие беше направен филм, който бе представен за първи път този месец на „София филм фест“, където спечели две награди. В програмата на филмовия фестивал участва и документалния филм на Илия Троянов „Напред, но нека никога да не забравяме“, който разказва историята на забравените борци срещу комунизма в България. Филмът беше направен за втората немска национална телевизия ZDF и може да се гледа в Интернет тук.

Г-н Троянов, и в Германия и във Франция има почти 20-годишни периоди на голямо мълчание след Втората световна война. Почти 20 години след края на тоталитаризма, дойде ли времето и в България да се говори открито за престъпленията на комунизма – с филми и книги като Вашите?

Да, смятам, че не само в България, но и в цяла Източна Европа е дошло такова време. Прави ми впечатление, че последната година срещнах повече книги, филми и проекти, и повече хора се свързаха с мене – във връзка с разследване на тъкмо това минало, отколкото през 18-те години преди това. Очевидно в момента има нещо – дали течение, вълна, или нещо по-трайно, но интересът расте и все повече хора се занимават с това минало.

Наскоро тук излезе и книгага Ви „Кучешки времена. Революцията менте – 1989“. Защо чак сега се сетиха българските издатели, след като на немски книгата излезе през 1999 г.?

Да, това е едно от доказателствата за някаква промяна – днес е възможно книгата да излезе, а през 99-та не беше. Вие живеете тук и вие трябва да ми кажете, защо преди е било невъзможно. Но тогава направихме едно представяне в „Гьоте Институт“, имаше 300-400 души и някои от тях попитаха, защо книгата не излиза и на български. Тогава една жена стана и каза, че работи в издателство и смята, че ако някой публикува тази книга – няма много дълго да остане издател. Това беше преценката на човек, който работи в тази индустрия, не знам доколко е вярна, но очевидно никой нямаше смелостта да издаде книгата.

Но ако днес в литературата и киното имаме някакво критично разглеждане на миналото, то в държавния апарат изцяло преобладават кадри на стария режим – Георги Първанов, Сергей Станишев, Георги Пирински и т.н. Може ли така да се върви напред?

Винаги може реално да се върви напред, защото главният закон на властта е, че тя отстъпва, когато има съпротива. Властта е тогава всеобхватна, нахална и нагла, когато съпротивата е слаба. Нещата се променят, когато хората започват да осведомяват, да се организират, по най-скромни начини дори, когато започнат да пишат в Интернет например – там има възможности, които бяха неподозирани доскоро. Моят филм „Напред, но нека никога да не забравяме“ също можеше да се гледа на български първо в мрежата. Знаете какви страхотни трудности има китайското правителство в опитите си да цензурира Интернет. Това са развития, които дават голяма възможност. Въпросът е за гражданското общество, колкото повече то се организира, толкова повече властта се отдръпва. Българският народ още не е разбрал, че трябва да използва факта, че страната е в Европейския съюз. Днес властта не може да се държи така, както преди две години. Сега тя съзнава, че трябва да се съобразява с демократичните правила, както и с другите съюзници. Не може да се държи така нахално както преди. Тези неща трябва да се използват. Има най-различи възможности – формални като Европейския съд в Страсбург, но и медийни, които българският гражданин може да използва, за да добива информация и да протестира пред европейското общество.

Дали обаче България сама може да се справи с наследството на комунизма, след като той не беше осъден в световен мащаб? Както съжалява Владимир Буковски, за комунизма нямаше Нюрнбергски процес…

Това е наистина голям проблем, който трудно ще се реши. В момента няма никаква политическа сила, която да поддъжа нещо като Нюрнбергските процеси. Даже преживяваме обратното явление в най-важната бивша комунистическа страна – Русия, където КГБ отново е на власт, съвсем просто казано. Виждате какво влияние има днес Русия заради суровините и как донякъде Западна Европа зависи от тях. Виждате какви игри играе Русия с Германия и Украйна…За това аз не виждам как там може да се стигне до някакво осъждане. Единствено може по линията на изкуството и науката, по линията на документалистиката – да се направи един медиен Нюрнбергски процес.

Да, но на ниво политика, не се ли опорочава донякъде европейската идея, когато страните от ЕС си партнират с фигури като Първанов и Станишев?

Да, но трябва да се каже, че не всички политици в Европейския съюз си партнират с такива хора. В Зелената партия и в консервативните партии има политици, които са в Европейския парламент и поддържат едно критично разглеждане на миналото. Един от главните проблеми е, че веднага след 89-та, Интернационалът прие Българската комунистическа партия, която вече се беше преименувала на БСП. Така по линия на старите кадри те започнаха да защитават бившия режим и попречиха на едно сериозно разглеждане на комунизма като престъпление срещу човечеството в Европейския парламент. Всички социалдемократи, с които съм говорил, реагират много нервно, когато някой ги попита за престъпленията на комунизма. Аз не разбирам това. Според мен те, ако искаха да защитят някаква идея на социалдемокрацията, би трябвало много рязко да се разграничат от комунистите. Това те не го правят и според мен е истинска мръсотия, но това е положението.

Все пак вярвате ли, че времето и възродения спомен за герои като тези от „Напред, но нека никога да не забравяме“, може да излекува българската нация след комунизма?

Фактът, че последните две години срещам много повече млади хора, които задават такива въпроси, показва, че има някакво движение. През 90-те години бях много по-отчаян. Всички хора, когато тогава срещах, ме питаха : „Какво се занимаваш с тези глупости, дай да видим днес как да оцелеем“. Тук двама, там двама, движенията винаги започват скромно. Трябва човек да съзнае, че комунизмът е една грамадна, грамадна машина, която е подтискала българската нация. За мен това е най-зверската система, която изобщо е съществувала в историята на човечеството. Тя очевидно е смазала духа на народа, да го кажем патетично. Дотолкова, че доста по-дълго ще трае едно събуждане, отколкото очаквахме. Но и за пръв път преживяваме нещо такова. В света няма исторически опит как след такъв ужасен тоталитаризъм да се възбуди отново един свободен и достоен дух.

Говорейки за нацията, тя в наши дни става все по-проблемно понятие. Според Вас каква трябва да е българската национална визия?

Главният проблем е, както много добре знаете, че българската нация със страхотна скорост намалява. От 89-та година насам младите хора масово напускат страната. В Германия, след успеха на последния ми роман, имах много литературни четения и абсолютно всеки път се запознавах с млади българи, които живеят там. Дават ми визитки, имат добри професии и позиции, много културно и интелигентно говорят с мен, но всеки път нашите срещи донякъде са израз на една трагедия – че толкова хора, никой не им знае точната бройка, са напуснали България. Това е съдба, която България дели със страни от Третия свят. Има много анекдоти, че в Западна Европа и САЩ има повече лекари африканци, отколкото в Африка. Това е проблем, за който никой до сега не е намерил решение, не знам и България как ще намери решение. Но не знам и дали това е толкова важно. Ако по някакъв начин българската нация или българската държава се влеят в една по-голяма регионална структура, това ще се окаже не толкова съществено. Не знам дали е толкова важна нацията, колкото нивото на свобода и социална справедливост.

Познавате добре Исляма. Българите христистияни трудно възприемат мюсюлманите у нас – турци и помаци, като част от българската нация. Има ли наистина културни и религиозни различия, които да пречат да се върви в една посока?

Точно обратното. В последната си книга „Confluence“ (б.р. сливане; книгата ще бъде издадена догодина и у нас от ИК „Сиела“), която написах с индийския колега Ранжит Хоскоте, се опитваме точно да подчертаем, че неща, които считаме за собствени, за типично европейски и християнски, често ако се проследят в миналото – ще намерят извора си някъде другаде. Примерно много неща, които днес ни се струват централни за европейската цивилизация, са дошли от арабския свят,. Това, което ни дели е винаги една картина на момента. Ако човек отиде малко назад или напред, ще се открият други разлики и прилики. Така че да се обръща много внимание върху тези разлики или да се твърди, както смятат фанатиците на хомогенния идентитет, че различията са непреодолими и вечни, е пълна лъжа и глупост. Точно обратното, мисля, че българите християни и българите мюсюлмани имат 90 процента взаимни ценности, интереси и манталитет и може би десет процента разлики.

За момента обаче имаме проблемна идентичност на много места – сред българските турци, сред помаците, сред македонците – част от които се смятат за българи, а други не. Защо на Балканите проблемът за идентичността е толкова взривоопасен?

Проблемите на идентичността са ми добре познати, писал съм за подобни неща и в Африка и в Индия. Когато тези проблеми се разгледат по-внимателно, се вижда, че те много често са инструментализирани и използвани от политиците. Има едно често внушаване, че националната идентичност е застрашена и това е един от най-силните инструменти на властта да отбие вниманието от съществените проблеми. Македония точно е много добър пример за създаване на фиктивни проблеми и решения. Много е лесно да се манипулира идентичността, тъй като тя като общо понятие е винаги една фикция. Точно това е проблемът, всеки от нас има една много интимна лична идентичност, която се определя от толкова много различни фактори, че едва ли ние тримата като българи делим една обща идентичност – освен, че сме хора, да кажем. Но всякакви по-общи идентичности трябва да се конструират и хората, които разполагат с възможност да ги конституират, имат по-голямо влияние и понякога нарочно създават проблеми.

Въпреки всички проблеми, за които си говорихме, когато сте на едно от многобройните си пътешествия и се сетите за България, каква е първата мисъл, която Ви идва на ум?

Човек винаги най-първо мисли за близките си и аз не правя изключение – когато мисля за България, първо мисля за моето семейство, за моите родители. Моето съзнание или това, което знам за България, предимно е създадено от родителите ми, защото от 71 г., когато избягахме – до 89-та г., аз не съм имал никакъв друг достъп до страната. На второ място са хората, които са ми близки тук и винаги разговаряме, когато идвам. Те до голяма степен определят как мисля за България. Когато обаче отидох през 1998 г. да живея в Индия, се чувствах много у дома. Индийците много се учудиха, те са свикнали когато идват европейци, да им е много чудно. Разбрах, че много неща, с които свързвам с България, ги има и там. В България има една маниакалност да се пишем европейци, сякаш само европейците са достойни хора. Подценява се факта, че ние имаме и ориенталски черти в културата си, в което няма нищо лошо. Даже много от нещата, които са ми симпатични в България, са ориенталски – както например много от чуждестранните гости на „София филм фест” споделиха, че има голяма разлика между западноевропейските и тукашния фестивал. Тук има много по-голяма близост с хората, интерес, любезност, сърдечност. Това са неща, които всеки познава от ориенталските страни, където я няма тази дръпнатост и дистанцираност на Запада.Не смятам, че ние трябва да се срамуваме, а напротив, трябва да кажем, че това е нашата сила – културата ни е смесица от европейски и ориенталски черти.

Значи все пак, болката, която комунизмът е причинил на Вашето семейство, не измества топлите чувства към България?

Не, то и не може. Дали искам, или не, аз съм българин, това не е нещо, което човек може да промени. Знаем от генетиката, че човек до голяма степен е определен от своя генофонд и така и влиянието на старите поколения върху мен е неминуемо. Първите шест години от живота си съм говорил само български, а знаем от детските психолози, че това са годините, които определят мисленето на човека. Тези неща са факт и всичко друго би било смешно. За това аз много критикувам някои българи, които се правят, че все едно не са българи. Такъв е Кристо – наскоро имах лична среща с него и той отказа да говори български, въпреки че е напуснал страната на 25 години! Неговият български би трябвало да е много по-добът от моя. Това е наистина абсурдно – да искаш да изчистиш първите 25 години от живота си.

Интервюто излезе първо в „Електронен вестник“ тук.

Българите 23 пъти по-подслушвани от британците!

април 13, 2008 в 11:10 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар

„На час се следят между 600 и 700 разговора. „ АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ, в-к „Сега“

Когато в държавата се разсмърди, винаги се случва едно много положително явление — изведнъж започват да изскачат интересни неща на повърхността. Така беше и с куцата социалистическа „гласност“ навремето.

Ако на час се следят по 600-700 разговора (!!!), какъв процент от тези разтговори всъщност водят до арести и съответно, до присъди? Защо затворите не са пълни с мафиоти при положение, че на година се подслушват

5 256 000

Пет милиона, двеста петдесет и шест хиляди

разговора на мафията (сметката е направена на долната граница)?!

И риторично — какъв процент от тези разговори се използват във вътрешни партийно-парламентарно-политически боричкания?

И след като видяхме какъв ефект имаха върху обществото ЧЕТИРИ ОТ ЗАПИСАНИТЕ РАЗГОВОРИ, какъв ефект биха имали 1% от записаните разговори, най-интересните?

При тази „ефективност“ на следенето, защо въобще са необходими СРС, а и допълнителните данни от Интернет?

Флагманът на „антибританската“ и „антибългарската“ кампания, институцията лишена от любов към ближния, към родината и към съюзниците в НАТО, BBC съобщава

„През 2004 г. във Великобритания са били одобрени 1848 искания за използване на СРС“

В България, според посочената по-горе статия разрешенията през 2006-та и 2007-ма са общо 10000, т.е. средно около 5000 на година!?

Населението на Великобритания е 60 000 000 души, освен това Лондон е световен център, включително и на престъпността.

Населението на България е 7 000 000 души, София дори не е регионален център на Балканите.

Да сравним цифрите.

В България на човек се пада по 0.000714286 разрешения за подслушване на глава от населението, а във Великобритания по 0.0000308 разрешения на глава от населението, т.е. българското население е

23 пъти по-подслушвано

от населението на Великобритания.

Теоретично, ако големината на подслушването има връзка с нивото на престъпността, организираната престъпност в България трябва да е 23 пъти по-ниска от тази в Обединеното Кралство и при това малко, намаляващо и застаряващо население престъпност не би трябвало въобще да съществува в България (не се хилете грозно, чувам ви ;-)).

А не забравяйте че Великобритания е бивша колониална империя (и много хора се смятат за нейни жертви, включително и в многолюдни страни като Индия и Пакистан!) и любима мишена на терористи.

Речник на пернишкия комунист

април 11, 2008 в 8:40 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , , , ,

Следващата статия е за всички перничани, които срещат затруднения при дешифрирането на новинарската емисия на местната кабеларка и статиите в двата пернишки комунистически пропагандни бюлетина, от където можем да срещнем само и единствено Голямата Роси, Ненко Паметника и компания…С публикуването на този своеобразен речник на комунистическото слово използвано от нашите управници се надяваме да улесним поне частично жителите на Перник, за да могат да четат между редовете и над лозунгите за светлото бъдеще което очаква града ни под „устойчивото и плодотворно управление“ на червената сган.

  • „Речник на светлото детство”

А.
Агит-табло – табло, изработено от бял кадастрон, на което сте сложили надписи и снимки, посветени на борбата за мир, на дружбата с СССР и други подобни теми. Никой не чете агит-таблото в класната стая, дори и отрядният съвет, който го е правил. Всеки обаче (дори и отрядният съвет) чете надписите, надраскани от разни хулигани върху него: „Само Левски”, „Мими +Сашо = вечна любов”, „Хейви метъл”, „ Елена е зубрачка” и т.н. На всички е ясно, че именно тия теми трябва дя влязат в съдържанието на едно агиттабло, ама как да го обясниш това на дружинната?…

Анжела Дейвис – единственото, което знаете за нея, е че има много голяма къдрава коса и че е в затвора. Но в кой точно затвор и за какво – никой ви не казва. Това, което обаче всички – и класната и дружинната, и вестник „Септемврийче”, ви казват, е че трябва да бъде освободена. ( Интересно наистина, какво стана с тая жена, още ли е в затвора?)

акция за вторични суровини – невероятно оживление в училищния двор, при което всички ( почти всички) ученици мъкнат вързопчета с разни вестници и списания и ги трупат на купчина. „А. за вт. с.” е чудесен повод да се снабдиш с липсващите ти броеве на „Космос” или „Паралели”, като същевременно им се чудиш на диванетата, които така глупаво се отказват от такива ценни списания.

активист – най- досадното дете в класа ви. Активистът обикновено е късоглед и пее в хора. Винаги вдига ръка, когато на пионерския сбор дружинната пита : „има ли предложения”. Никога не идва неподготвен на училище, но от това нямате никаква полза, защото не подсказва на никого. Него и от сън да го вдигнете, ще ви каже наизуст правилата на пионера. С една дума за нищо друго го не бива, освен за активист.

активни борци против фашизма и капитализма – бабите и дядовците, които стоят на трибуната по време на празничната манифестация и с търпение понасят целия този рев, който се излива върху тях, когато преминаващите колони крещят „ураааа”срещу официалната трибуна. Злите езици говорят, че активните борци си уреждат децата във ВУЗ без приемен изпит, но вие не обръщате внимание на тези несоциалистически приказки. Пък и в края на краищата, дори и да е вярно, те за какво са се борили едно време, при това активно.

асамблея „Знаме на мира” – събрание от деца, една част от които задължително трябва да са негърчета. На това събрание децата все се усмихват, все носят знаменца с гълъбчета, рисуват на асфалта и, ако се съди по един известен плакат, имат намерение да опашат, хванати за ръце, цялото земно кълбо.

Б.

БКП – партията, която единствена знае пътя до светлото бъдеще ( виж „светлото бъдеще”) .

бомбички – завита с тиксо взривна смес от миниум, бронз и две-три гайки. При избухване оставя много хубави петна по стената на училището, макар че директорът има друго мнение по въпроса.

бонбони „Карамел-му”- много, ама много сладки бонбони, обаче имат коварното свойство да се лепят по зъбите като „каноконлит”.

Брежнев Леонид Илич – най-добрият приятел на другаря Тодор Живков (или обратното). Ръководител на СССР. Не познавате човек по света, който да има толкова много ордени и медали, окачени по сакото му. При все че имате шестица по руски език, не можете да му разберете нищо, когато говори по телевизията, но то и така всичко е ясно – дружбата между народите ни е вечна и свята, руские не хатят вайнъй… Когато научихте трагичната вест за смъртта на Брежнев, в знак на траур се отказахте тоя ден от баничката с боза (виж „баничка с боза”).

бурни и продължителни ръкопляскания – онова, което правят възрастните, когато се намират в ония големи зали с много редици столове, а най-отпред на трибуната стои един плешив чичо и чете невероятно скучен текст.

българо-съветска дружба – нещо, което е така жизнено необходимо, както въздуха и водата за всяко живо същество.

„ Бързи, смели, сръчни” – прекрасна възможност за чавдарчетата и пионерите от, да речем, град Бяла хем да си поиграят, като се провират през обръчи и строят кули от кубчета, хем да ги дават по телевизията.

В.

вечен огън – Няма нищо общо с пъкъла (макар че кой знае?…). Метална чашка пред паметника на героя – антифашист, в която нещо гори постоянно. Колко пъти сте се навъртали наоколо, за да проверите каква е тая дяволия, че все гори и не спира, ама тоя чичко милиционер защо винаги се появава точно тогава, за да ви прекрати с два-три шамара научните изследвания?!

всестранно развита личност – това, в което искат да Ви превърнат възрастните с течение на времето, обаче са си направили криво сметката. Защото Вие сте решили да станете морски пират или, ако сте момиче, естрадна певица, или пък астронавт, пътуващ по отсечката София – мъглявината Андромеда, а всестранно развити нека да си стават зубрачите, те и без това друго не искат.

„Всяка неделя“ – предаване, което започва обещаващо, но всъщност е точно толкова скучно, колкото и „Панорама“(виж „Панорама“). За щастие има вероятност да покажат епизод я на „Том и Джери“, я на „Уди кълвачът“, а защо не и „Инспектор Дю Дю“ или „Розовата пантера“. Но не всички навежднъж. Важна особеност на предаването е, че се излъчва…. ами всяка неделя. С учудване разбираш, че хората могат да се казват освен Иван, Петър и Светослав, също и Кеворк или Дмитри.

Г.

генерална репетиция – последната възможнаст, която ви дава класната да кажете без грешка поетичния монтаж за вечерта на българо-съветската дружба. За нещастие отново само момичетата си знаят текста, а вашите опити за импровизация класната така и не иска да признае за талантливи поетични проблясъци

Георги Димитров – героят от Лайпциг, доказал и на фашистите, а и на целия свят, как стоят нещата с Карл Велики и неговия немскоговорящ кон. Георги Димитров е много голям на ръст, във всеки случай много по-голям от Гьоринг – поне така изглежда в оная снимка от учебника. Едни от най-любимите му занимания са да пуши лула или да държи в обятията си дечица. Г. Д. ни е заръчал да не оставяме днешната работа за утре и че който не работи, не трябва да яде (макар че последното го пише и в Библията, но текстът на Димитров е със сигурност по-автентичен)

герой на труда – представител на работническата класа, който най-много се труди за изграждане на социалистическата родина. Героят на труда може да тъче на 10 стана едновременно или да получава рекорден млеконадой в текезесарска кравеферма, или просто се казва Игнат Раденков. Веднаж обаче сгрешихте да питате баща си, тъкмо когато се беше върнал пребит от работа, защо не е станал герой на труда и още Ви горят бузите от тогава.

Гойко Митич – образът, който се появява в ума ви, когато чуете думата „индианец”. По никакъв начин не го възприемате като сърбин ( какъвто всъщност си е).

„ Готово облекло” – магазинът, в който майка Ви има досадния навик да стои най-малко един час и след щателен преглед на всички поли и костюми си излиза, без да купи нищо, защото така или иначе си шие всичко при кварталната шивачка.

Д.

дефицитна стока – стоки, с които можеш да се сдобиеш, само ако родителите ти:
1. са добри познати с продавача .
2. са членове на БКП с ранг поне секретар на ППО.
3. са много, ама много нагли в контактите си с магазинерите.
4. са ходили на работа в Либия и, естествено, имат долари. Дефицитни стоки са портокалите през зимата ( много ясно, че през зимата, през останалите сезони портокали не съществуват), маратонки „адидас”, шунка, и не на последно място трите тома на „Винету”, които книжарката коварно пази под рафта само за определени деца.

Другарска взаимопомощ -1. ако сте отличник (чка) – Времето и труда, който отделяте, за да обясните на изоставащото в учението другарче как се решават уравнения с много неизвестни, кой е написал „Под игото”, колко венчелистчета и тичинки има едикое си цвете от семейство сложноцветни и други такива.Честно казано тая рабоста с наливането на ум в главата на другарчето-тъпънар е съвсем безполезна, ама нали отрядният съвет Ви го даде като пионерско поръчение…
-2. ако сте двойкар/слаба ученичка – Търпението, с което удостоявате тоя нещастен зубрач(съотв. зубрачка), докато ви показва колко скучни неща е научил, за да се натяга пред учителите. Бе к’во Ви интересуват тия тъпи уравнения и венчелистчета, и кой е написал „Под игото” и други подобни скучнотии. Ама няма начин, обещали сте пред отрядния съвет да си подобрите успеха, а и докато „зубърчето” идва у вас, Вашите няма да Ви наказват да си седите по цял ден в къщи.

другарят Тодор Живков – човек от народа, най-верният син на Партията. Познат ви е най-вече от портретите и постоянните му участия в „По света и у нас”. Познавате едно дете, което познава едно дете, чиято леля му казала, че веднаж, като била в София видяла др. Т.Ж. със собствените си очи, но това звучи твърде фантастично, за да е истина.

дъвка „Идеал”- нещо доста твърдо, което придобива вид на дъвка едва на 10-тата минута откакто сте си го сложили в устата. Идеално средство, ако сте решили да си махнете някоя пломба.

Е.

„ЕЛКА“ или ЕЛектронен КАлкулатор – Мощно изчислително средство преди революционното появяване на „Правец” (компютъра, а не селото/града). Бордови компютър (като габарити) и ценен помощник в инженерните пресмятания.

екскурзионно летуване – най-приятният начин да опознаеш Родината ( когато все още имаше Родина, а не чалго-мутренски бардак), за да я обикнеш.

етър – безалкохолно, алтернатива на лимонадата (виж „лимонада”). Съдържаше истинска захар, а не Е-764, Е-893 и други боклуци, с които пълнят сега прехвалените им фанти и севън-ъпи.

Ж.

„Жената днес” – българската реплика на загниващата капиталистическа модна индустрия. Заедно с ГДР-то и тяхното „Pramo” те даваха достоен отпор в модната война между Изтока и Запад. „Жената Днес” беше пълно с красиви каки и батковци, облечени в странни дрехи, в сиво-мишавата гама. В по-късен период на страниците на списанието порасналите малчугани, цедеха лиги пред снимките на кръшни какички само по сутиени. Колко е било полезно за жените това списание не знам, но съм сигурен, че най-хубавите фунийки се правеха точно от неговите страници – хем леки, хем остри.

З.

„Зил” – е който не е виждал „Зил”, той нищо не е видял! Няколкотонна, трудноподвижна машина, незнайно защо влязла в употреба. Резервоарът събира между 100 и 150 литра гориво, което се харчи на около 100-на километра. Най – атрактивното обаче е шофьорът на „Зил”-а – запотен, брадясал чичка, по потник, с омазнен каскет и пушещ нервно цигара. Имаха гадния навик да пукат всяка топка изпречила се на пътя им……

И.

идейно-възпитателна дейност- Това е, когато правите вечер на руската песен или табло в чест на Митко Палаузов (виж „Митко П.”). Или когато пишете целият клас вкупом писмо до американския президент, в което заклеймявате вероломните намерения на САЩ да подпали световна война.

„ Измислици-премислици” – предаването на бате Влади, от когото винаги очаквате хиляда изненади и очакванията ви се оправдават. То и баба разказва интересно приказки, но Влади Люцканов струва колкото хиляда баби, когато се захване да си „съчинява приказки под шипковия храст”. А песните от „Измислици -премислици” са толкова хубави, че ако зависеше от вас, щяха винаги да взимат първа награда на „Златният Орфей” (виж „Златнтият Орфей”)

К.

КИД – т.е. Клуб на Интернационалната Дружба. Кръжок по писане на писма за чужбина до разни другарчета от социалистическия свят, . КИД е единствената причина да се захванете да учите руски език. Защото ако успеете да обясните с подходящите падежи на руското другарче „сколько много я люблю братского русского народа”, то „в ответ” започватте да получавате колети с много хубави значки, бонбони, чебурашки..

„Кръжок“ – Вариант на понятието „групички по интереси“. Ходиш защото е модерно, защото някой (родителите или учителката) те е накарал, или просто защото те влече темата.

КОРЕКОМ – магазин, който служи за ловене на привърженици на буржоазния свят, агенти на САЩ или просто хора с долари ( долари значи, а?!!!). И все пак, като си помислиш, никак не е зле ако някой ти купи оттам шоколадово яйце

Л.

„ Лека нощ, деца” – телевизионно детско предаване, известно още с името на главния си герой – Сънчо. „Лека нощ, деца” е доказателство, че възрастните все пак ги бива за нещо – такива хубави приказки, такива интересни анимации пускат през тия 10 минути. Ами „Зайчето с карираните уши”, а „Приказки под шипковия храст”, също „Няма никой в къщи”, „Семейство Барба”, Педя човек-лакът брада и още много други! Но тук има и един много коварен момент. Веднага след „Сънчо” трябва да си лягате да спите и никой не ще и да чуе, че ви се гледа още телевизия. Не, тия възрастни една свястна работа не могат да догодят като хората!
лимонада – много сладка, жълта на цвят течност, изключително предпочитана от децата в сладкарниците за утоляване на жаждата и от възрастните по банкети и хладни механи за разреждане на вино (коктейлът, известен като „мечка”).

Лозунг – с няколко думи да кажеш всичко, което мислиш за войната („Не на войната”), за капитализма („Долу САЩ”) и за социализма („Да живее БКП”).

М.

Митко Палаузов- легендарно дете от фашистко-буржоазното минало, за което се говори, че надделява на цял полк жандармеристи само с два пистолета в ръка, постоянно се крие в землянки, а в свободното си време, покачило се на пън, рецитира пред партизанска публика „Ах, летете ескадрони” от Христо Смирненски.

„ Милион и едно желания” – предаването на кака Лили (заменена впоследствие от кака Лара), което превръщаше няколко дни от годината в телевизионна въртележка от любими детски филми и други теве- удоволствия за децата.

Н.

народна власт- нещо като кокошка –квачка, ако се съди по думите на песента: „А над нас властта народна е разперила крила”. Не може да разберете обаче, защо след като народът е на власт, баща Ви, като си дойде попийнал, се заканва, че „ тая власт рано или късно ще падне”. Тоя човек не му ли е ясно, че властта е в неговите трудови ръце и трябва да е щастлив, а не да псува и ругае.

„Наука и техника”- списание – Онова списание, в което разказват такива интересни неща, които в училище никой няма да ти каже. Ех, тия учители, ако имаха поне малко ум в главите, щяха да отменят часовете по физика и химия и да въведат на тяхно място изучаване на списание „НТ”.

„ Ну, пагади” – така, според вас, се казва вълкът от известната анимационна поредица, който все не успява да улови симпатичното зайче (като понаучихте малко руски с удивление узнахте, че въпросният вълк съвсем не се казва така и че „ну пагади” означава… но това едва ли е толкова важно. Важното е, че и сега се заливате от смях, докато гледате филмчето)

О.

обикновена вафла – най-обикновеното нещо на тая земя, ако не се брои лукчето. Всъщност никое дете не предпочита обикновени вафли, когато сладкарниците са пълни с разни други къде-къде по -вкусни видове . Когато обаче баба ви дойде на гости, задължително ви купува като подарък няколко обикновени вафли. Но не може да й се сърдим, нали е отраснала в епохата на капитализма, когато децата са яли само лучец и водица или в най-добрия случай са си поръсвали с пипер филия от хляба чер.

опитно поле – място край града, където ви водят от училище, за да се убедите със собствените си ръце, че чушките и доматите не растат в магазин „Плод и зеленчук”. На практика о.п. е единствената възможност в НРБ да се експлоатира детския труд – в полза на банкетите, които учителите ви си устройват за 24 май (ама то ще дойде 10 ноември и ще видят те, капиталистите му с капиталисти, как се кара с 100 евро на месец).

ОФ – организацията, в която членува татко Ви, тъй като не е член на БКП, а все някакъв член трябва да е.

П.

„Панорама” – тв. предаване в съботната вечер, неудачно вмъкнато в промеждутъка между „Сънчо” и интересния сериен филм. Най-ужасното е, че не е просто скучно за гледане (а то е мнооого скучно), а на всичко отгоре е невероятно дълго, за да го изтърпите до края. Тоя досаден чичко Гарелов все разпитва разни хора за неща, от които никое дете не се интересува. Ако беше поне наполовината умен колкото чичко Кеворкян (виж „Всяка неделя”), щеше да пусне в предаването си нещо от рода на „Розовата пантера” (така де, баща Ви също гледа „Всяка неделя” именно заради „Пинко”), ама иди наливай ум на възрастните кое е наистина подходящо за излъчване по телевизията..

партизанин – народен закрилник от времето на монархо-фашистката диктатура. Тогава на всеки километър имало по един партизанин, толкова много били те! Когато партизанинът е сам, винаги е с метната пушка на рамо, когата са много, партизаните правят такава тупурдия, че шумят дебрите и балканите. Ако партизанинът бъде заловен, той се държи така, сякаш не е човек, а желязо. И да го бият, и да му посипват раните със сол, нито дума не гъква, само отвреме-навреме казва: „Антон”. Партизанинът най-често се среща в землянки из горите. Яде, каквото намери из мандрите, след което ги пали. Ако слиза до близкото село, то ще е само за да изгори архива на кметството. Най- известен измежду партизаните е Митко Бомбата. За последно партизани са забелязани по нашите земи на 9 септември 1944 г., когато слезли от Балкана, ръкували се с другаря Тодор Живков (виж „другарят Тодор Живков”) и се превърнали в активни борци против фашизма и капитализма ( виж „активни борци против фашизма и капитализма”)

пионер – малолетен гражданин на НРБ, който е винаги готов за делото на Партията, за щастието на нашата Родина. Твърде често не е подготвен за контролното по математика. Готви се да стане комсомолец и постоянно му втълпяват: „на теб всичко ти е на готово, а знаеш ли какво беше някога – глад, фашисти, „дий, воле, дий”… ама вие, неблагодарници такива, нищо не признавате”(Спокойно, другари възрастни. Като падне комунизма, те ще видят и фашисти, и „дий, воле, дий” и кон боб яде ли, и всичко).

пионерска връзка – алено триъгълно парче изкуствена коприна, което в началото те кара да се чувстваш отговорен и радостен, известно време след това те изпълва с досада от всекидневното му гладене, а в края вече го държиш на топка в задния джоб или на дъното на ученическата чанта и го намяташ само за малко, когато трябва да минеш покрай дежурния на входа на училището.

пионерски лагер – Гора (или море), дървени бараки, много деца, ваканция – дотук всичко е добре. Обаче: ставане в шест часа под звука на оная гадна тръба, вдигане на знаме, разучаване песни и стихотворения за Георги Димитров, „никой да не се опитва да да бяга през оградата, че ще виси цяла нощ наказан до пилона на знамето”, „ти какво правиш в бунгалото на момичетата бе!!!” и други такива неприятни моменти, които правеха от това място символ на концлагер

пионерска организация – идеален израз на несъответствието между представата на възрастните за детско възпитание и представата на децата за същото.

Пионерска стая – Втората стая в училище, след директорския кабинет, където е желателно да влизате колкота се може по – рядко. Оборудвана е с :

1. Маси с червени покривки и шкафове с „червена” литература (с неизвестно съдържание, защото кой е луд да чете такива книги).

2. Знамето на на дружината.

3. Гипсовия бюст на Георги Димитров, плюс един негов портрет, на който държи в ръцете си едно симпатично дететце.

4. Още няколко портрета- на децата герои (Митко Палаузов и другите), на др. Тодор Живков (виж „другарят Тодор Живков“), на Ленин (виж „В.И. Ленин“) в детските му години (когато бил малък и обичал да играе) и др.

5. Дружинен ръководител – най – ужасното нещо в тая стая.
В Пион. с. се влиза по разни причини: за да присъствате на пионерски сбор; за да Ви дадат пионерско поръчение ( например да прочетете книгата „От септември за септември” или някоя още по-скучна); за да Ви направят последно предупреждение, че ако пак строшите прозорците на учителката по математика ( бе Вие на нея главата бихте й строшили, ама…), ще Ви изключат от пионерската организация. В Пион. с. с удоволствие влизат само отрядните председатели, отличниците и чистачката, която след часовете с радост забелязва, че почти няма какво да чисти. Е какво пък да чисти, като цял ден тук детски крак не е стъпвал?

„ По света и у нас” – Предаване за възрастните по телевизията, непосредствено след „Лека нощ, деца” (виж „Лека нощ, деца”) . За разлика от „Лека нощ ,деца”, което е само 10 минути, „П. св. и у н.” продължава цял половин час, но вие сте се зарекли, че като пораснете, ще станете директор на телевизията и ще обърнете съотношението в полза на децата. (Сега разбирате, че не си струва въобще да се пораства, та дори и по такива благородни причини.)

Правец – понятие с няколко значения.

1. геогр.- родното село (в последствие град) на другаря Тодор Живков (виж „другаря Тодор Живков“).

2. техн.-модерно изчислително средство, работата с което трябва да бъде усвоена от всички. Най-добре обаче се усвояваше от пионерите (виж „Пионер“), които в пионерския дом с усърдие разучаваха клавишите на „Неуморният бегач“, „Лунен патрул“, „Строителят“ и други подобни.

Р.

Рубик – Ерньо Рубик, бащата на магическото кубче (майката, както винаги е неизвестна). Е нема такъв шамар, какъвто тоя унгарец забоде на гнилия Запад. Ония напредват, развиват се и се надуват, а най-големата им мания е соцпродукт. От гледна точка на чавето, нема такава зарибявка. Седиш с дни и редиш магическия куб. То не бяха състезания, то не бяха уроци. И нашата икономика не закъсня и пусна в продажба некакво мишаво кубче, но оцветено само по диагонал. Типично по нашенски….

Работническа класа – по – голямата част от народонаселението, която беше винаги готова да се труди, да работи, да строи живота нов, първо знаме и е Ботев, пръв учител Димитров (поне така се пееше в песните). Властта се стремеше всячески да задоволи нуждите на работническата класа, ясно осъзнавайки каква маса е народа. Затова да си рудодобивник, шофьор, бензинджия или месар не беше никак срамна, а много доходна професия..
С.

светлото бъдеще – Времето, в което ще живеете, когато пораснете. Тогава САЩ ще бъдат вече социалистическа държава. Ще има машини на времето и пътешествия до края на Вселената. Учените ще открият лекарство против смъртта и дори ще съживят Ленин, и още много други хубави неща.
сладолед „Ескимо” – ненадминато и до сега ледено-студено удоволствие на клечка, което дори става за подарък по случай рожден ден, но само ако е в 500 екземпляра

Снежанка –момичето, което стои безучастно до дядо Мраз (виж „Дядо Мраз”), докато той ви пита дали сте слушкали, дали сте добро дете и пр. и след това ви награждава за примерното ви поведение с подарък. Иначе С. е много красива, ама въобще не ви идва на ум за какво всъщност служи тя – подаръци не носи, не може да управлява шейната с елените, не потропва с червени бутуши. Така е то – прослави се човек в някоя приказка за джуджета и вълшебни огледалца и после цял живот събира дивиденти от старата си слава.
социалистически реализъм – метод в изкуството, който не само разкрива язвите на буржоазната действителност, но и ясно сочи начина за тяхното преодоляване.

сплотен колектив – многозначно понятие. Според пионерската ръководителка колективът ви е сплотен, ако никой не отсъства на пионерския сбор. Ви обаче считате, че сте сплотени, когато не издавате на класната кой е счупил витрината на шкафа в класната стая.

Студио „Х“ – Събота, най – прекрасния ден. На училище до обяд (по онова време учехме и в Събота), пред теб е ЦЯЛАТА Неделя, а вечерта култовата рубрика с поредното криминале. Това беше пирона на седмицата – по – цял ден бози и в Събота към 22.30 прааааааааааааас, Студио „Х“! Е, няма такъв оргазъм. След петъчната рускоговоряща програма, в Събота криминале и то в късна доба (Телевизията, драги ми Смехурко, работеше сутрин от 10.00 до 12.30 на обяд и от 17.30 до 23.00 и то само ЕДИН канал). Така че Студио „Х“ беше черешката на тортата. А спомняте ли си сигнала с който започваше самата рубрика?

Т.

телевизор „София-21” – чернобял начин да разбереш какво става по света и у нас. У нас винаги беше добре, защото за всичко се грижеше другарят Тодор Живков (виж „другарят Тодор Живков”). Какво става по света разбирахме от посещенията там на другаря Тодор Живков, но по света не беше добре, защото другарят Тодор Живков, съгласете се, не може да се грижи за цял свят.

У.

ударник – (лъжете се, това не е синоним на „мутра”.) Това е човек, който е „ударил в земята” капиталистическия начин на производство, като е изпълнил петилетния план за три години.

Ф.

фестивал за политическа песен „Ален мак”- една сцена, от която най-често пее Дийн Рид с прословутата си китара, още разни смугли батковци от Никарагуа, а когато пеят българи, става въпрос за „ту би ор нот ту би – днес няма място за този стар въпрос”.

Х

хляб „Добруджа”- един от трите вида хляб, които се продават в хлебарницата. Когато е топъл, никак не е лош, особено ако ви се намира и халва или масло и мед. На втория ден от изпичането му ( който често е и деня, в който сте го купили), може да се яде само само във вид на попара. Ако сте го купили след като два дена е стоял в магазина, може да потренирате с него карате, макар че ще е по-лесно да строшите две-три тухли наведнаж , отколкото хляба.

Ц.

ЦКС – място, където има опасност да работите когато пораснете, ако продължавате така с двойките в училище

Ч.

чавдарче – идеал за примерно дете, което играе, пее, учи се, чете и други такива… Също така чавдарчето е примерно във къщи и във клас, чавдарчето труда обича, чавдарчето… абе защо не вземете да си прочетете книжката на чавдарчето, там всичко по въпроса е написано.

честна пионерска- клетва, която използвате като последна възможност да докажете на съседа, че нямате нищо общо със счупения му прозорец. За жалост от джоба Ви издайнически е провиснал ластика на прашката.

Ш.

Шалвари „РоР’84” – върха на гъзарията в един определен момент от развитието на подрастващия. Турците ни превзеха без бой, пуснаха на черния пазар от тез модерни шалвари и всичкото кретен полудя. Куцо, кьораво и сакато се понесе по пътя, наденало тия пущини, без да го е еня как изглежда. Един от ранните представители на кича.

Щ.

Щирлиц – Това е човека, който разкатаваше фамилията на фашистите. Гестаповците трепереха от сенките си, плановете им бяха разкривани и осуетявани, а Вермахта търпеше загуба след загуба. За непросветените – намерете и гледайте филма „17 мига от пролетта”. Един е Щирлиц…

Ь.

Ъ.

Ю.

Югославия – държава, която само наужким е социалистическа, а всъщност се занимава с произвеждане на капиталистически ( но, честно казано, много сладки) дъвки и с деморализиране на работническата ни класа чрез известната „сръбска музика”, която е дори по-лоша от метъла.

Юри Гагарин – първия човек в космоса, ако не се брои едно съветско шимпанзе, което според учените е далечен наш братовчед.

Я.

Ястребино – селото, в което фашистите убили шест деца – партизанчета. Винаги изпитвате жал, когато видите портретите им в пионерската стая, но при всичкото ви съчувствие към трагичната им съдба, за нищо на света не бихте се навили да четете купищата скучни книги, които разни некадърни писатели са им посветили. Ех, ако Карл Май се беше захванал да пише на тая тема, друго яче ще стоят нещата, но при настоящото положение предпочитате индиански книги.

ятак – най- добрия приятел на партизаните. Винаги живее на края на селото, близо да гората. Само се прави, че пасе овците, а всъщност пренася храна и оръжие, скрити във вълната им. В къщата си може и да няма пружинно легло, но задължително има супер мощна радиостанция, с която лови предаванията на „Радио „Москва“. В края на краищата жандармерията винаги му прави блокада на къщата и я изгаря до основи, но не и преди гостуващите му партизани да се измъкнат през задния прозорец.

Следваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.