Иванчо Секса натресе на жена си един директорски пост през задния двор

юни 26, 2008 в 4:39 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , ,

Иванчо Христов Секса натресе на жена си поста на зам. директор на училището в квартал Тева. Това ни съобщиха от „връзки с обществеността“ на червената централа.  Секса, който се прочу с култувата реплика „Повече уважение за пенсионерите!!!“, реши, че е крайно време да постави родата на държавна работа, докато има този шанс.

Става въпрос за поредната от неговите съпруги, които той сменя с бързината, с която сменя чиновническите позиции, които му снасят от партията и със същата бързина, с която Секса се проваля в професионалното си поприще.

Според запознати от отдел „Образование и култура“ в Община Перник, това не е първата врътка, която познатия като „сивия кардинал“ – Христов прави в чиновническите назначения. Говори се, че този път Христов прехвърлил всички граници на наглостта и лицемерието като назначил жена си за зам. директор, след като съпругата му вдигнала невероятен скандал в присъствието на общински служители. Схемата не представлява трудност за хитрия старец, който провел разговор на четири очи с директора на основното училище в Тева и вторият, изправен пред заплахата да остане с недостатъчен училищен бюджет през новата учебна година, „с радост“ приел като част от екипа си г-жа Христова.

Това съвсем не е първият случай, в който наглите бесепари пробутват рода, чичовци и бадженаци на отговорни постове в местните институции, организации и където въобще намерят за удобно. Още на местните избори семейство Василеви, депутат и вярна партийка, бяха заедно „по семейно“ в кандидат-съветническата листа на БСП.

По разумните комунисти обаче се задоволяват с това да припечелят някой лев отгоре към семейния бюджет като уреждат малки и големи фирми по роднинска линия с общински поръчки и дейности. Такъв е случая с Голямото Роси, чийто мъж прави ремонтите на училищните сгради повсеместно със собствената си фирма за дограма.

Иван Димитров Честното се задоволява с охраната на общински учреждения от неговата „Стомана секюрити“, като към заработеното си докарва по някоя и друга хилядарка месечно от проценти, получавани от не до там чак толкова законно действащи фирми.

Все пак най-нахален си остава Иванчо Секса, който действа по-селски – без да се притеснява да не го хванат, без да се притесняват дори и когато го хванат. „Сивият кардинал“ на община Перник обаче си остава сред любимците на белия вожд и многобройните скандали и попръжни, които отнася, дори от подчинените си по ресор, си остават само капка в морето от гнусотии, които се случват на най-високо ниво в родния ни град.

Секса съвсем не си почива и прави магария след магария. Случката с назначението на жена му бързо бе разсеяна из публичното пространство, след като стана ясно, че в отдел „Култура“ е назначена в разрез със всички етични норми, а и общински разпоредби, една случайна пенсионерка. Не каква да е пенсионерка, ами заслужила пенсионерка, от тези червените – Емилия Максимова, която ще запълни щатната бройка, освободена от далеч по-млада, кадърна и способна, но за съжаление „непартийно обвързана“ служителка.

Иванчовите магарии съвсем не свършват до тук. В прословутата общинска база в с. Рударци също не е мирно и тихо. На мястото на бившия управител вече се шири нов – по-некадърен, по-неспособен, по-необразован, но най-важното за неговото назначение – по-ЧЕРВЕН!!! Става въпрос за Валентин Лозанов, който бе номиниран за селски кмет на кв. Църква, но след като не убеди и собственото си семейство да гласува за него и събра само десетина гласа, вече е завършен управител на почивна станция, явно преминал ускорен „червен“ тренировъчен курс за хотелиерство, кетъринг, реклама, маркетинг и ред други знания и умения, необходими на човек, за да стопанисва и управлява общинска собственост, предоставяща хотелиерски услуги.

Разбира се, можем да продължаваме да говорим с часове за незаконни и най-вече неморални уволнения и назначения на ръководни постове в Перник от страна на червената юрта, но това едва ли ще промени клошарската им нагласа към местната политика и липсата на всякакво възпитание, елементарно уважение към хората и отсъствие на грам човещина в огозганите им от партийна пропаганда мозъци.

В тази светлина е редно да кажем, че това не се случва само сред подчинените на фрау Росица, ами и се разпространява сред разредените след съкращенията в държавната администрация редици на Областната администрация. Тема на разговор сред умиращите от жега служители там пък се превърна уволнението на деловодителката от Областната администрация – Мария Гълъбова, за да си сложи Иван Стоицев – зам. областния, приближен на него човек, пак по смесено партийно-роднинска връзка. Към това можем да добавим още поне пет уволнения само през последните две години, в които пряко замесен е Стоицев. Апропо, същият наскоро щеше да гушне чиновническия букет, но бе спасен лично от белобрадия пръч Темелков и неговите приближени.

И както може да заключим от всички тези негативни и ужасяващи за непросветените перничани факти, колкото по-дърт, гнусен, пристрастен към БКП импотентен старец си, толкова по-големи магарии вършиш в службата и толкова повече невинни служители си го отнасят, оставяйки без работа и препитание за нищо неподозиращите си семейства.

Лъжливото другарче

юни 23, 2008 в 4:55 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , , ,

Вижте как кучето си лае, а керванът на Гоце Първанов си върви, даже и си пее, и си танцува тук…

Логореята, обхванала напоследък Гоце Първанов, е досадна само на пръв поглед. Всъщност сме свидетели на кризисен пиар, причините за който са доста под повърхността на думите.

В рамките само на пет дни държавният глава даде две фундаментални интервюта, като второто вероятно трябваше да замаже щетите от първото.
Няма някакъв особен дразнител, който да предизвика точно сега словоохотливостта на президента. Докладът от Брюксел, ако се спазват правилата и отговорностите, е проблем за Сергей Станишев и кабинета, а не за Георги Първанов. Данните за икономиката на пръв прочит са добри, слабите места – свързани с престъпността, корупцията на върха на държавата и калпавото правосъдие, са отдавна известни.
Какво тогава подтикна Първанов да говори пред медиите, след като най-острата му пряка забележка към Станишев – за съветниците, е нищо и половина на фона на другите безобразия в държавата. Тя можеше да бъде поднесена дори по телефона, ако двамата нямат време за срещи. Нещата явно са по-дебели.

Терзанията на президента

 parvanov-putin.jpgКолкото и да демонстрира хладнокръвие и добронамереност към правителството, Първанов не може да не си дава сметка поне за няколко проблема, които висят над главата му.


 – Обществото е изцяло наясно, че той е акушерът на тройната коалиция и съответно трябва да носи споделена отговорност за скандалите и гафовете, които заливат държавата. С казаното Първанов едновременно замита следите си и бяга от споменатата отговорност.
 – Изгонването на Румен Петков от вътрешното министерство и създаването на ДАНС силно ограничават възможностите му за влияние и съдържат в себе си предпоставки за атаки срещу близки нему олигарси.
 – Опасенията, че макар формално под натиска на Еврокомисията, Станишев ще изгони още президентски протежета от правителството, се засилват и могат да станат факт дни след обявяването на доклада за България, т.е преди края на юли.
 – Предложенията за „радикална промяна“ на политическата система като ефект са прицелени по-далеч във времето, но признавам, са сполучлив пример за добре премерен популизъм. Промените, които Първанов иска в изборното законодателство, в Закона за политическите партии и за засилване на пряката демокрация са рационални, галят ухото на избирателите, но в крайна сметка ще доведат до нови властови възможности на държавния глава, дори след края на втория му мандат.

Мераците на Първанов
Президентът се превърна в нарицателно за лъжливост, след като нагло отричаше агентурната си принадлежност, чак до официалното осветляване на документите му от Комисията по досиетата. Същото стана и след злополучния лов на вълци край Симитли, когато отново се омота в думите си като пиле в кълчища. Естествено, той отричаше да има нещо общо и с уволнението на журналиста Иво Инджев от Би Ти Ви, както и при всеки друг случай, който би могъл да разклати рейтинга му.
Фактът, че той все пак продължава да се радва на висока популярност, е тъжно доказателство, че преобладаващата част от българите обичат да бъдат лъгани, все едно дали от Симеон, от Гоце или от ББ.
Сега Първанов иска засилване на мажоритарния елемент при изборите. И други го искат. Но поне за мен опасенията на политиците, в частност, на лидерите на БСП, не са в посока купуването на гласове – има достатъчно законови хватки мръсната търговия да стане излишна и да бъде избегната.
Опасенията са, че Първанов се стреми да вкара в следващия парламент достатъчно на брой свои депутати, най-вероятно от кръга „Съзидание“, които да компенсират, поне частично, загубите му в изпълнителната власт. Със силно парламентарно лоби и могъщи позиции в икономиката и съдебната система, президентът няма да има толкова нужда от досегашната подкрепа на БСП. Затова мисля, че единственото, за което той със сигурност не лъже, е че няма намерение да се връща в собствената си партия, а ще се стреми да участва и занапред в управлението чрез подставени лица в политиката и доверените му олигарси в бизнеса.
Колкото до пряката демокрация, един референдум за промени в изборните закони безспорно ще му донесе дивиденти, но надали ще разтърси политическото статукво. От исканите промени старите партии биха могли да приемат завишаване на изискванията за регистрация в съда, но не и вдигане на четирипроцентовата граница за влизане в парламента.
Защо точно сега?
pyrvanov_03.jpg Първанов избра сполучливо момента за второто си интервю. То става по времето, когато Сергей Станишев е на посещение в САЩ и откъдето ще се върне с добри новини. Но по-важното в случая е друго – че отиващият си от политиката американски президент Буш не покани българския си колега Първанов, а премиера Станишев, с което показа по американски безпардонно кой е фаворитът на Вашингтон и кой не е желан за партньорство.
А нежеланието, както се досещате, идва от дупедавската политика на президента към Русия, особено в областта на енергетиката. Точно затова Първанов най-сетне кандиса да свика и Съвета за национална сигурност и така, между другото, да се скрие зад позицията му и да го натовари с отговорността за подписаните с Москва договори.
Впрочем, една от причините Румен Овчаров да се раздели с министерския си пост преди година, беше свързана пряко с конкуренцията между Първанов и него, като основен партньор на Кремъл и „Газпром“ при преговорите за тръбите и АЕЦ „Белене“. Не е трудно да се предположи какво носи контролът върху руските споразумения.
На второ място преди дни дойде изненадващото(?) изявление на президентския съветник Венцеслав Димитров, че докладът на ЕК ще е крайно негативен и при това положение Станишев и правителството му трябвало да си ходят. Естествено, Георги Първанов се разграничи от подопечния си бърборко, но и дума не отвори за отстраняването му. За такъв гаф се гони светкавично и оставането на г-н Димитров в президентския екип навежда на мисълта, че фразата не е изтървана случайно.
Колкото до отговорността, не знам дали е останал мислещ човек, който да я очаква от лъжливото другарче, по народна воля известно и като президент на републиката.

 

Червена бабичка окупира пенсионерските дружества в Перник

юни 20, 2008 в 2:41 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , ,

Неизвестна никому червена бабичка окупира пенсионерските дружества. За това алармираха голяма част от членовете на тези клубове, сред които Иванчо Христов Секса, Иван Стоицев, Чорбаджи Ненко Темелков и др. техни набори от Руско-Турската освободителна война.

Става въпрос за мнимата комсомолска деятелка Катя Христова, която е областен председател на Съюза на Пенсионерите. Оплакванията от страна на пенсионерите към Христова са, че тя не защитава техните интереси пред местната власт, а гони политическа кариера в комунистическата партия на стари години. Доказателство за това, според хората от третата възраст е, че в регионалните клубове се разпространява само и единствено пропаганда за управляващата социалистическа партия, раздават се агитационни материали и не се допускат хора с други политически убеждения до ръководството на структурата.

Нашата медия изрично провери случея и се оказва, че въпросното лице – Катя Христова е била част от листата за общински съветници на БСП на последните избори. Само по себе си това не е нарушение или повод за притеснение, но се превръща в такова, когато същата ходеща реликва се опитва да отстрани общинското ръководство на Съюза на пенсионерите за Перник под претекст, че  лица от ръководството „са участвали на местните избори от различни листи“.

Какво излиза? Едни са по-равни от други. Тогава когато, възрастните хора са симпатизанти на партията столетница, това се адмирира, а когато не са- биват отстранявани от организацията?!? Подобна политика от страна на социалистите в Перник и специално от председателя на Съюза на пенсионерите в сянка – Ненко Темелков не е учудваща за никого. „Разделяй и владей“, гласи табелка, окачена в кабинета на общинското ръководство на БСП. Този символ, станал характерен за червените сподвижници през последните години, се прилага безотказно във всяка една сфера на обществения живот – ето че и пенсионерите го усетиха на свой собствен гръб.

Явно зад отявлената партийна пристрастност на Христова при ръководството на пенсионерското дружество се крият лични интереси за реализация на по-видно място в червената листа на следващите избори. Небезизвестен факт е, че нейн гръб в община Перник е Иванчо Христов Секса, който е зам. кмет по образованието. Не са малко общинските служители, които под сурдинка споделят, че са били гонени от неговия кабинет с думите „Повече уважение към пенсионерите!!!“ Секса се прочу освен с факта, че е имал любовна авантюра с една от неговите ученички като директор на 4-то СОУ, така и с афарата около закриването на местната езикова гимназия, за която Секса имал апетити да превърне в старчески дом и своеобразна лична резиденция.

Топката по темата обаче е в ръцете на самите пернишки пенсионери. Техни ръководители ще са хора като интересчийката-пишман-партизанка Катя Христова, дотогава, докогато те се оставят да бъдат манипулирани от любимата партия, която ги е докарала до просеща тояга на стари години или докато не вкарат всички ръководни кадри на БСП в Перник в историческия музей като музейни експонати и антики с особена стойност за деградацията на България по време на комунистическото управление.

Остров Персин, най-големият концлагер в България

юни 17, 2008 в 6:22 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , ,

Между градовете Никопол и Свищов река Дунав се разделя и отново съединява няколко пъти. От 12-те острова, образували се от двата клона на реката, три се появяват само през лятото, три периодично биват наводнявани, а само шест остават постоянно над водното ниво, въпреки че площта им се променя постоянно. Най-големите острови са Остров на блажените, Градина, Подкова, Бураня и Персин. Всички са образувани от глина, пясък и обрасли с гори. Принадлежат на съседните общини, които използват дървения материал, а през летните месеци служат за пасища. Нестабилните пластове на тези острови причиняват падини, които след спадане нивото на реката през лятото остават пълни с вода. Водата в тях застоява, мирише и става развъдник на маларични комари, поради което островите са много нездравословни, въпреки плодородността на почвата.

 

Комунистическият режим започна да използва ресурсите им преди 10 години и постигна отлични резултати в култивирането на островите, започвайки от остров Градина. През 1949 г. о-в Персин бе предоставен на общините Белене, Вардом и Ореш за превръщането му в държавно земеделско стопанство, наречено ДЗС “Сталин”, а след смъртта на Сталин преименувано на “Вълко Червенков”. Присвояването на островите предизвика недоволство сред засегнатото население, защото някои села загубиха пасищата си и добива на дърва за огрев. Тези хора отказаха да работят в новообразуваното държавно стопанство, което беше една от причините местните власти да прибегнат към системата на принудителен труд, която вече беше въведена в България.

Остров Персин има 74 000 декара площ и е огромно селскостопанско предприятие, където могат да работят 10 000 души. През същата година, когато стопанството започна работа, бяха създадени два лагера за принудителен труд на острова с около 3000 души, всички интернирани поради лошо политическо поведение и нелоялност към режима. През 1950 г. броят им достигна 6000, като сред тях мнозина имаха присъди за обикновени нарушения. През 1949 г. българските концентрационни лагери бяха официално закрити с министерска заповед и затворниците бяха “освободени” само за да се върнат по-късно в затвора за излежаване остатъка на присъдите си. Поради това през април 1954 г. остров Персин бе трансформиран в затвор за политически затворници, които бяха разположени в система от трудови лагери на самия остров и околността.

Държавно земеделско стопанство “Вълко Червенков”
Обработваемата земя на това стопанство се намира на о-в Персин, три съседни островчета и 12000 декара възстановена земя между селата Белене, Бяла вода и Драгаш войвода. Общо възлиза на около 100 000 декара, главно оризови ниви, зеленчукови градини и пасища за 8000 овце и 500 крави. Има и свинеферми североизточно от село Белене, както и птицеферма на самия о-в Персин.

Най-важният строеж, който се вижда на острова, е дигата, изградена около него за предпазване от наводнения. Тя е дълга 48 км и има допълнителен насип, направени от сбита пръст. Изграждането й се извършва с много примитивни методи и въпреки че се предвижда да работят 3000 работници в продължение на седем години, малко вероятно е да бъде завършена в срок, особено след като през 1954 г. придошлите води отнесоха значителна част от вече построеното.

Главните печалби на стопанството са от отглеждането на коноп и просо, които винаги дават отлична реколта, докато от пшеницата и царевицата добивът не винаги е задоволителен. 5000 политически затворници са работната ръка в това стопанство. Разпределени са на три категории според престъпленията, заради които са осъдени. Около 3000 са бивши комунистически служители, осъдени за измама. Около 1500 души са от предишния концентрационен лагер, които решили “спонтанно и доброволно” да работят в Белене и в лагера за превъзпитание. Политическите затворници работят в лагера Белене 2 и се занимават с отглеждане на добитъка. Други затворници и политически затворници, излежаващи присъди от под 6 месеца, са в лагерите Белене 1, Белене 3 и Белене 4 и в свинефермата.

Администрация
Първите затворници, изпратени в Персин през 1949 г., са били обикновени нарушители, осъдени на затвор за дребни кражби. В продължение на пет години островът е бил смесица от затвор и принудителен трудов лагер и броят на затворниците бързо се увеличавал. Когато концлагерите били закрити, островът се трансформирал в огромен затвор (каторга) , където са затворени 8000 души от цяла България. Според коменданта на лагера броят им трябва да достигне 12 000 до 1955 г., за да се изпълни планът на правителството. За постигане на този брой няколко други затвори са били закрити и хората докарани в Персин. Затворниците често биват откарвани от подсъдимата скамейка направо в Белене.

Началник на затвора е майор Хатджийски (първо име неизвестно), куц с единия крак. Преди е бил комендант на принудителния трудов лагер Богданов дол. Други членове на ръководството са: Николов (първо име неизвестно) заместник-комендант, капитан от милицията, Борис Митев надзирател, лейтенант от вътрешни войски, с прякор “Кръвопиеца”, Гюров (първо име неизвестно), лейтенант от милицията, Владо Митрев, също лейтенант от милицията. Има още около 50 души, занимаващи се с вътрешния ред в различните лагери.

Условия на живеене
Затворниците са настанени в бараки, землянки и временни колиби от дървета и кал. Помещенията са пренаселени до такава степен, че затворниците трябва да лягат и стават от леглата на смени. Никой затворник няма право да излиза от спалното помещение нощем, а тоалетните кофи са недостатъчни за нуждите на мъжете. Кофите преливат и образувалата се на пръстения под кал е особено зловонна през лятото. Малко от постройките имат прозорци и когато има болни затворници на легло е забранено да се отварят съществуващите прозорци. Помещенията гъмжат от хлебарки и други паразити, които не могат да бъдат унищожени поради пълната липса на елементарна хигиена. В целия лагер има една-единствена баня. През лятото затворниците могат да се къпят без сапун в студените води на Дунава, но през зимата нямат никаква възможност за къпане. По-голямата част от питейната вода се взема от Дунав и не се дезинфекцира. Дрехите се перат също в реката. Никой затворник няма право да притежава бръснач, гребен или огледало. На затворниците се дават една затворническа униформа и два комплекта бельо годишно.

Храната е много лоша и затворници, които не успяват да изпълнят дневната си норма, са лишавани от дажбата им. Дневната дажба е: 500 г хляб, 150 г картофи, 200 г зеле, 10 г свинска мас и 5 г сол. За тази храна се удържат по 2.36 лева на ден от заплатата на затворника.

Принудителен труд
Всички затворници в Белене са принуждавани да работят всеки ден. Болните трябва да остават на легло. Затворниците са разделени на групи от по 300 до 1800 души, подразделени на работни бригади по около 50 души. Всяка бригада има надзирател, който е подпомаган от затворник-отговорник. Надзирателят отговаря за работата на бригадата всеки ден и проверява списъците всяка вечер. Двама началници на бригадата (единият цивилен служител, другият затворник) ръководят действителната работа и имат право да докладват за провинения на управлението на лагера. Всеки затворник трябва да изпълнява определена норма, но не може да си почива, след като я изпълни, а трябва да продължава да работи до края на деня.

Охранителна система
Охраняването на лагера е както следва:
Външна охрана: в ръцете на Вътрешни войски със спомагателен патрул моторни лодки. Вътрешна охрана: изпълнявана от специални милиционерски отряди на Държавна сигурност. Работни охранителни патрули: от обикновени милиционери, подпомагани от доверени криминални затворници, известни като “тайна милиция”.

Лагерът се управлява с желязна ръка и милицията не се колебае да стреля в случай на сериозно нарушаване на правилата. Пет политически затворници и един обикновен нарушител бяха застреляни през 1954 г., защото бяха навлезли в забранена зона. Целият остров е покрит с пътепоказатели за насочване на затворниците по пътя им за отиване и връщане от работа и посочващи работните площи и зоните, където е забранено влизането. Поставени са стотици знаци: “Минаването забранено! Стреля се без предупреждение!” Понякога затворници, които искат да се самоубият, нарочно преминават с надежда да бъдат убити по този начин. Всеки затворник, заловен при опит за бягство, е застрелван в присъствието на другите. За недопускане на бунтове целият лагер е разделен на секции с мрежи от бодлива тел, така че контактът между затворниците е ограничен.

Наказания
Често се налагат наказания за неизпълнение на работните норми. Най-лекото наказание е лишаване от дажбата храна за един ден или забрана за получаване писма или колети отвън. Затворници, които редовно не успяват да покриват работните си норми, ги затварят в специални наказателни килии за един до 15 дни, но въпреки това трябва да работят на полето през деня. “Непоправими саботьори” – тези, които подбуждат другите да не работят или редовно са се бунтували, се затварят в “наказателни отделения”, разположени под земята, каквито има във всички лагери.

Поради ниското ниво на терена тези килии обикновено са влажни и след силни дъждове водата в тях се покачва до 80 см, принуждавайки затворниците да се струпват на горните нарове през целия ден и цялата нощ. Няма тоалетни и хората трябва да ходят по нужда в килиите. Натрупалите се екстременти се отстраняват само веднъж месечно, което затворниците трябва да правят с голи ръце. Затворници, прекарали един месец при такива условия, се разболяват сериозно и свършват дните си в някой друг затвор.

През нощта на 15 март 1954 г. Дунав покачи нивото си с 3 метра над нормалното и заля остров Персин. Единствената част, останала ненаводнена, беше малката площ, където е разположен лагер 2. Надзирателите и началниците изоставиха затворниците на съдбата им. Следващата нощ водата се покачи с още 2 метра. В продължение на дни затворниците стояха по покривите на затворническите сгради, докато накрая бяха откарани с лодки и настанени в свинските кочини на село Белене, където останаха струпани при непоносими условия три дни.

Освобождаване от лагера
При излежаване на присъдата затворникът не получава документа си за освобождаване директно от Белене, а първо трябва да отиде в лагер близо до селото, а след това в затвор във вътрешността на страната, откъдето му дават официалния документ за освобождаване. Само двама затворници успяха да избягат от Белене между 17 май 1953 и 18 май 1954 г. Единият още се крие в България. Другият е нашият източник.

Документационен център към радио “Свободна Европа”

Престъпленията на комунизма

юни 16, 2008 в 1:58 pm | Публикувано в За света | Вашият коментар
Етикети: ,

„Историята е наука за човешкото нещастие” – Реймон Кьоно.

И комунизмът съвсем естествено се вписва в границите на тази сентенция. Нещо повече, той е един от най-напрегнатите и най-значимите моменти. Комунизмът стои в центъра на епичното платно на краткия двадесети век, който започва през 1914 г. и завършва в Москва през 1991 г. Комунизмът, за който говорим няма нищо общо с възвишените идеи на Платон в „Републиката” и на Томас Мор в „Утопия”. Това е реален комунизъм, който съществува в определена епоха, в определени държави, олицетворен от вождове като Ленин, Сталин, Мао, Хо Ши Мин, Кастро. За да утвърдят властта си, комунистическите режими, които започват с отделни престъпления и стигат до кланета, издигат като система на управление масовата престъпност.

Престъпленията на комунизма не са подлагани на оценка нито от историческа, нито от морална гледна точка. Но за какво става дума, какви са тези престъпления? Не е възможно изчерпателно да се посочат многобройните престъпления срещу морала, човешката цивилизация и националните култури, които съпътстват комунизма в цялата му история. Сталин разрушава стотици църкви в Москва, Чаушеску унищожава историческото сърце на Букурещ, за да издигне мегаломанските сгради и булеварди; Пол Пот събаря камък по камък катедралата в Пномпен и оставя джунглата да погълне храмовете в Ангкор; по време на маоистката културна революция безценни съкровища са унищожени и изгорени от червените кхмери. Но колкото и да са страшни за засегнатите нации и цялото човечество тези разрушения от гледна точка на бъдещето, нищо не може да се сравни с масовите убийства на мъже, жени и деца.
Въпреки цифрите, които са приблизителни, занижени и изискват още множество уточнения, може да се направи равносметка, която дава представа за размерите на феномена и позволява да се проникне в сериозността на проблема:
– СССР – 20 милиона убити,
– Китай – 65 милиона убити,
– Виетнам – 1 милион убити,
– Северна Корея – 2 милиона убити,
– Камбоджа – 2 милиона убити,
– Източна Европа – 1 милион убити,
– Латинска Америка – 150 хиляди убити,
– Африка – 1 милион и 700 хиляди убити,
– Афганистан – 1 милион и 500 хиляди убити,
– международно комунистическо движение и комунистически партии, които не са на власт – десетки хиляди убити.
Общата сума се доближава до сто милиона убити.
В тази таблица не могат да бъдат отразени специфичните за всяка страна измерения на феномена. Безспорно е, че „палмата на първенството” се пада на Камбоджа, където Пол Пот за три години и половина убива по най-жесток начин, чрез глад и мъчения една четвърт от населението на страната. Маоисткият опит от своя страна, поразява с размерите на засегнатите маси. Колкото до опита на ленинска и сталинска Русия, той смразява кръвта със своята експериментална, но напълно обмислена, политическа логика.
Други престъпления са тези срещу мира. Сталин извършва престъпления от този тип, когато преговаря тайно с Хитлер и подписва двата договора от 23 август и от 28 септември 1939 г. за разделянето на Полша и присъединяването на прибалтийските държави, Северна Буковица и Бесарабия към СССР. Както и когато напада Финландия на 30 ноември 1939 г. Неочакваната атака на Северна Корея срещу Южна Корея на 25 юни 1950 г. и масираното настъпление на армията на комунистически Китай са престъпления от същия тип. Комунистическият преврат в Афганистан доведе на 27 декември 1979 до масирана военна намеса на СССР, избухна война, чиито пламъци още не са угаснали.

Това са само част от меко казано, безбройните престъпления извършени от комунистите. С усилие на въображението си трябва да се опитаме да разберем, какво е представлявала тази огромна трагедия, която ще продължи да дава отражение върху историята на света и през идните десетилетия.

Недосегаемият и неговите мръсни тайни

юни 11, 2008 в 5:03 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , ,

Един човек успява да се измъкме като котка с девет живота от всяка врътка на правителството и всяко съкръщение в държавната администрация. Неговото име е Стоицев, Иван Стоицев. За личността на въпросния господин вече сме писали неведнъж, но с оглед на последните ни разкрития се чувстваме отговорни да ви припомним за този небезизвестен безизвестник, изпълняващ длъжността зам. областен управител на Област Перник.

Преди недлъг период от време около структурните промени в правителството мижавият пост на Иван Стоицев беше поставен под въпрос. Поради намалената квота на областните управители от тристранната коалиция по места, поради изявена некадърност, мързел и некомпетентност от къщата на пернишкия БигБрадър – Иван Димитров Честното се наложи да бъде изхвърлен именно господин Стоицев, който между другото е и единственият кадър на и в момента съществуващата партия БКП на ръководен пост в държавната администрация в страната.

След засилено лобиране от страна на неговия набор и такъв на партията столетница – Ненко Чорбаджи Темелков, Иван Стоицев запази своя пост и се размина с уволнение. Официалната причина бе краткия срок до пенсия, който остава на Стоицев, макар че по български обичай, пенсията ще се забави поне до следващите избори. Освен и ако тогава, макар и с нови управляващи, Стоицев не се примоли да го оставят на поста му, я до кръщенето на внуците, я до сватбата на малкия син… Самият Ненко Чорбаджи обаче нито за минута не се поколебал да застане зад своя партиен другар и такъв на по чашка, защото на белобрадия вожд са му известни много добре мъките, когато трябва да се раздели я с партиен пост, я със служебен апартамент, я с нещо друго, чуждо и незаслужено.

Но картинката около спасяването на редник Стоицев наскоро е нищо в сравнение с криминалното минало на същия господин в ретроспекция. Следващите данни ни бяха предоставени от господин, който пожела да се нарича Тодор Венциславов и по настоящем изпълнява ръководни функции в червената централа, която от известно време държи настрана своя областен председател за Перник – Ненко Чорбаджи.

Според документите, представени ни от г-н Тодор Венциславов, Иван Стоицев би могъл да се дореди до почетно членство в почти всеки един български зандан за огромни заслуги при усвояването на общински и държавни имоти и терени.  Престъпленията на Иван Стоицев водят своето начало по партийна линия и в партньорство с неговите авери от БКП – мнимият пролетар Балабанов и сие.

Оказва се че, последните мухикани на комунизма в Перник съсвем не са такива будали, за каквито бихме моги да ги определим, съдейки по партийната им принадлежност. Боряна Такева, Емил Такев и Гена Такева (последната камериерка), стари партийни функционери взимат под масата преди време Механа Кракра, от която поголовно вадят печалби в момента. Мътната транзакция става под покровителството на Стоицев, който също така спомогва за прехвърлявено на Гостилница „Начална спирка“ на същите свои авери. Последния обект е изваден след ловки политически хватки от собствеността на БДЖ. 

Схемата е същата и при шивашките ателиета в Битовия комбинат и обущарския цех. Въобще, в качеството си на ръководител на тогавашното МИБУ „Родина“, Стоицев ощетява държавата със милиони левове, които вече са потънали в имоти, банкови сметки и движимо имущество.

ОЧАКВАЙТЕ ОЩЕ СКАНДАЛНИ РАЗКРИТИЯ ОКОЛО ПИШМАН ОБЛАСТНАТА УПРАВА НАЧЕЛО С МОШЕНИК НОМЕР ЕДНО НА РЕПУБЛИКАТА  – ИВАН ДИМИТРОВ ЧЕСТНОТО ПО ИЗВЕСТЕН КАТО ГОСПОДИН 20 ПРОЦЕНТА.

СКОРО В ИНТЕРНЕТ МЕДИЯ ПЕРУНИК!!! 

Наглостта им край няма!!!

юни 3, 2008 в 3:17 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , ,

Въпреки всичката критика, въпреки всичките факти за некадърност, корупция и безотговорно и аморално поведение на управляващата клика, те все още имат наглостта да обикалят страната и да лъжат измъчените си членове на партията майка в светлото и безпроблемно бъдеще. Едни от най-активните будали са пернишките социалисти, които вчера отново се натъпкаха  в зала „Панорама“, за да слушат бръщолевините на станишковите послушници. За втори път в рамките на месец масирано посещение на чиновници от червените министерства порази Перник. Не че на някой нормален перничанин му дреме, за тази жалка и отчаяна предизборна агитация, но тогава, когато подобно събрание се обявява за общинско мероприятие, тогава става страшно – кмета на Перник, трябва да бъде кмет на целия град, не само на по-лошата и неосъзната част от него!

Никой да не се обижда от последния написан ред. Ето ги и фактите:

– Преди месец, писахме за посещението на здравния министър Гайдарски, който говори в Перник за отличното състояние на здравната система, социалните и осигурителни грижи и нарастващата покупателна способност на българите. Въпросният господин промиваше мозъците на пълна зала будали, които го гледаха с умиление и слушаха думите му.

Близо седмица след това, Гайдарски бе уволнен от Сер-гей Станишев за некадърщина и некомпетентност.

Сега, месец по-късно, същите тези лъже-пророци отново изпълниха Панорама, а местната кабеларка, дори си позволи да излъчи цялата тази помия като безплатна агитация и да прибави към облъчените още около двадесетина бедни души.  Какъв е проблема – онези пак им вярваха, пак ги гледаха мило, пак ги аплодираха… Нищо ново, чиновниците пак четоха доклади, за това колко добре сме, за това колко богати и сити сме. 

Тази история се повтори и в Ковачевци, Земен и Радомир, и не без участието на депутатите от пернишкия регион….и навсякъде бедните душици вярват, и слушат, и гледат мило вместо да пребият с камъни тези лъжепророци и мръсни крадци.

Ние няма да коментираме и без това налудничавите им теории, не го заслужават. Ние ще цитираме думите на Европейския съюз и „сухата“ непонятна за комунистите статистика, вие сами преценете за себе си – кой крив, кой прав…

 

Първи сме в ЕС по поскъпване на храните

 

„България оглавява класацията на държавите от Европейския съюз по поскъпване на храните. Това сочат данните в последното изследване на Евростат. От април миналата година до април тази година храните в страната ни са поскъпнали най-осезателно в целия ЕС – с над 25 процента. Най-незначително е поскъпването в Португалия – с малко над 3 на сто.

 По поскъпване на храните за периода април 2007 – април 2008 в топ три заедно с България са Латвия и Естония. Най-облагодетлествани по този показател са жителите на Португалия, Холандия, Франция и Италия.

 Населението на България през последните 10 година е намаляло с 8 процента, а населението на ЕС се е увеличило с 3.4 процента. Страните с най-голям ръст на населението през последните 10 година са Ирландия, Кипър и Люксембуг. България е в дъното на таблицата за ръста на населението в европейските държави. Отрицателен ръст имат също Латвия, Литва, Румъния, Естония, Унгария и Хърватска.

 Близо две трети от семействата в ЕС са собственици на домовете, в които живеят. На върха на тази класация са Естония и Латвия, където 88 процента от домакинствата имат собствено жилище. По неясни причини данни за България и Румъния – няма.

 Според Евростат през 2006 година средното заплащане за час работа в България е 1,65 евро. И по този показател отново сме в дъното на таблицата, тъй като средното заплащане за час работа в страните от ЕС преди 2 години е малко над 20 евро.“  

Дарик радио

След тези данни, един съвет към БСП и неговото ръководство:

Зарежете тая, никой не ви вярва! Не си хабете думите, защото така или иначи народът ще ви бие шута!

 

И към пернишките тесни и широки социалисти:

И вие зарежете тая. Нали се сещате кой „откриващ нови заводи в Стомана“ няма да ви бричи за прогнила слива, след като шмекерите Станишев и Първанов отидат в пета глуха!!!

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.