Речник на пернишкия комунист

април 11, 2008 в 8:40 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , , , ,

Следващата статия е за всички перничани, които срещат затруднения при дешифрирането на новинарската емисия на местната кабеларка и статиите в двата пернишки комунистически пропагандни бюлетина, от където можем да срещнем само и единствено Голямата Роси, Ненко Паметника и компания…С публикуването на този своеобразен речник на комунистическото слово използвано от нашите управници се надяваме да улесним поне частично жителите на Перник, за да могат да четат между редовете и над лозунгите за светлото бъдеще което очаква града ни под „устойчивото и плодотворно управление“ на червената сган.

  • „Речник на светлото детство”

А.
Агит-табло – табло, изработено от бял кадастрон, на което сте сложили надписи и снимки, посветени на борбата за мир, на дружбата с СССР и други подобни теми. Никой не чете агит-таблото в класната стая, дори и отрядният съвет, който го е правил. Всеки обаче (дори и отрядният съвет) чете надписите, надраскани от разни хулигани върху него: „Само Левски”, „Мими +Сашо = вечна любов”, „Хейви метъл”, „ Елена е зубрачка” и т.н. На всички е ясно, че именно тия теми трябва дя влязат в съдържанието на едно агиттабло, ама как да го обясниш това на дружинната?…

Анжела Дейвис – единственото, което знаете за нея, е че има много голяма къдрава коса и че е в затвора. Но в кой точно затвор и за какво – никой ви не казва. Това, което обаче всички – и класната и дружинната, и вестник „Септемврийче”, ви казват, е че трябва да бъде освободена. ( Интересно наистина, какво стана с тая жена, още ли е в затвора?)

акция за вторични суровини – невероятно оживление в училищния двор, при което всички ( почти всички) ученици мъкнат вързопчета с разни вестници и списания и ги трупат на купчина. „А. за вт. с.” е чудесен повод да се снабдиш с липсващите ти броеве на „Космос” или „Паралели”, като същевременно им се чудиш на диванетата, които така глупаво се отказват от такива ценни списания.

активист – най- досадното дете в класа ви. Активистът обикновено е късоглед и пее в хора. Винаги вдига ръка, когато на пионерския сбор дружинната пита : „има ли предложения”. Никога не идва неподготвен на училище, но от това нямате никаква полза, защото не подсказва на никого. Него и от сън да го вдигнете, ще ви каже наизуст правилата на пионера. С една дума за нищо друго го не бива, освен за активист.

активни борци против фашизма и капитализма – бабите и дядовците, които стоят на трибуната по време на празничната манифестация и с търпение понасят целия този рев, който се излива върху тях, когато преминаващите колони крещят „ураааа”срещу официалната трибуна. Злите езици говорят, че активните борци си уреждат децата във ВУЗ без приемен изпит, но вие не обръщате внимание на тези несоциалистически приказки. Пък и в края на краищата, дори и да е вярно, те за какво са се борили едно време, при това активно.

асамблея „Знаме на мира” – събрание от деца, една част от които задължително трябва да са негърчета. На това събрание децата все се усмихват, все носят знаменца с гълъбчета, рисуват на асфалта и, ако се съди по един известен плакат, имат намерение да опашат, хванати за ръце, цялото земно кълбо.

Б.

БКП – партията, която единствена знае пътя до светлото бъдеще ( виж „светлото бъдеще”) .

бомбички – завита с тиксо взривна смес от миниум, бронз и две-три гайки. При избухване оставя много хубави петна по стената на училището, макар че директорът има друго мнение по въпроса.

бонбони „Карамел-му”- много, ама много сладки бонбони, обаче имат коварното свойство да се лепят по зъбите като „каноконлит”.

Брежнев Леонид Илич – най-добрият приятел на другаря Тодор Живков (или обратното). Ръководител на СССР. Не познавате човек по света, който да има толкова много ордени и медали, окачени по сакото му. При все че имате шестица по руски език, не можете да му разберете нищо, когато говори по телевизията, но то и така всичко е ясно – дружбата между народите ни е вечна и свята, руские не хатят вайнъй… Когато научихте трагичната вест за смъртта на Брежнев, в знак на траур се отказахте тоя ден от баничката с боза (виж „баничка с боза”).

бурни и продължителни ръкопляскания – онова, което правят възрастните, когато се намират в ония големи зали с много редици столове, а най-отпред на трибуната стои един плешив чичо и чете невероятно скучен текст.

българо-съветска дружба – нещо, което е така жизнено необходимо, както въздуха и водата за всяко живо същество.

„ Бързи, смели, сръчни” – прекрасна възможност за чавдарчетата и пионерите от, да речем, град Бяла хем да си поиграят, като се провират през обръчи и строят кули от кубчета, хем да ги дават по телевизията.

В.

вечен огън – Няма нищо общо с пъкъла (макар че кой знае?…). Метална чашка пред паметника на героя – антифашист, в която нещо гори постоянно. Колко пъти сте се навъртали наоколо, за да проверите каква е тая дяволия, че все гори и не спира, ама тоя чичко милиционер защо винаги се появава точно тогава, за да ви прекрати с два-три шамара научните изследвания?!

всестранно развита личност – това, в което искат да Ви превърнат възрастните с течение на времето, обаче са си направили криво сметката. Защото Вие сте решили да станете морски пират или, ако сте момиче, естрадна певица, или пък астронавт, пътуващ по отсечката София – мъглявината Андромеда, а всестранно развити нека да си стават зубрачите, те и без това друго не искат.

„Всяка неделя“ – предаване, което започва обещаващо, но всъщност е точно толкова скучно, колкото и „Панорама“(виж „Панорама“). За щастие има вероятност да покажат епизод я на „Том и Джери“, я на „Уди кълвачът“, а защо не и „Инспектор Дю Дю“ или „Розовата пантера“. Но не всички навежднъж. Важна особеност на предаването е, че се излъчва…. ами всяка неделя. С учудване разбираш, че хората могат да се казват освен Иван, Петър и Светослав, също и Кеворк или Дмитри.

Г.

генерална репетиция – последната възможнаст, която ви дава класната да кажете без грешка поетичния монтаж за вечерта на българо-съветската дружба. За нещастие отново само момичетата си знаят текста, а вашите опити за импровизация класната така и не иска да признае за талантливи поетични проблясъци

Георги Димитров – героят от Лайпциг, доказал и на фашистите, а и на целия свят, как стоят нещата с Карл Велики и неговия немскоговорящ кон. Георги Димитров е много голям на ръст, във всеки случай много по-голям от Гьоринг – поне така изглежда в оная снимка от учебника. Едни от най-любимите му занимания са да пуши лула или да държи в обятията си дечица. Г. Д. ни е заръчал да не оставяме днешната работа за утре и че който не работи, не трябва да яде (макар че последното го пише и в Библията, но текстът на Димитров е със сигурност по-автентичен)

герой на труда – представител на работническата класа, който най-много се труди за изграждане на социалистическата родина. Героят на труда може да тъче на 10 стана едновременно или да получава рекорден млеконадой в текезесарска кравеферма, или просто се казва Игнат Раденков. Веднаж обаче сгрешихте да питате баща си, тъкмо когато се беше върнал пребит от работа, защо не е станал герой на труда и още Ви горят бузите от тогава.

Гойко Митич – образът, който се появява в ума ви, когато чуете думата „индианец”. По никакъв начин не го възприемате като сърбин ( какъвто всъщност си е).

„ Готово облекло” – магазинът, в който майка Ви има досадния навик да стои най-малко един час и след щателен преглед на всички поли и костюми си излиза, без да купи нищо, защото така или иначе си шие всичко при кварталната шивачка.

Д.

дефицитна стока – стоки, с които можеш да се сдобиеш, само ако родителите ти:
1. са добри познати с продавача .
2. са членове на БКП с ранг поне секретар на ППО.
3. са много, ама много нагли в контактите си с магазинерите.
4. са ходили на работа в Либия и, естествено, имат долари. Дефицитни стоки са портокалите през зимата ( много ясно, че през зимата, през останалите сезони портокали не съществуват), маратонки „адидас”, шунка, и не на последно място трите тома на „Винету”, които книжарката коварно пази под рафта само за определени деца.

Другарска взаимопомощ -1. ако сте отличник (чка) – Времето и труда, който отделяте, за да обясните на изоставащото в учението другарче как се решават уравнения с много неизвестни, кой е написал „Под игото”, колко венчелистчета и тичинки има едикое си цвете от семейство сложноцветни и други такива.Честно казано тая рабоста с наливането на ум в главата на другарчето-тъпънар е съвсем безполезна, ама нали отрядният съвет Ви го даде като пионерско поръчение…
-2. ако сте двойкар/слаба ученичка – Търпението, с което удостоявате тоя нещастен зубрач(съотв. зубрачка), докато ви показва колко скучни неща е научил, за да се натяга пред учителите. Бе к’во Ви интересуват тия тъпи уравнения и венчелистчета, и кой е написал „Под игото” и други подобни скучнотии. Ама няма начин, обещали сте пред отрядния съвет да си подобрите успеха, а и докато „зубърчето” идва у вас, Вашите няма да Ви наказват да си седите по цял ден в къщи.

другарят Тодор Живков – човек от народа, най-верният син на Партията. Познат ви е най-вече от портретите и постоянните му участия в „По света и у нас”. Познавате едно дете, което познава едно дете, чиято леля му казала, че веднаж, като била в София видяла др. Т.Ж. със собствените си очи, но това звучи твърде фантастично, за да е истина.

дъвка „Идеал”- нещо доста твърдо, което придобива вид на дъвка едва на 10-тата минута откакто сте си го сложили в устата. Идеално средство, ако сте решили да си махнете някоя пломба.

Е.

„ЕЛКА“ или ЕЛектронен КАлкулатор – Мощно изчислително средство преди революционното появяване на „Правец” (компютъра, а не селото/града). Бордови компютър (като габарити) и ценен помощник в инженерните пресмятания.

екскурзионно летуване – най-приятният начин да опознаеш Родината ( когато все още имаше Родина, а не чалго-мутренски бардак), за да я обикнеш.

етър – безалкохолно, алтернатива на лимонадата (виж „лимонада”). Съдържаше истинска захар, а не Е-764, Е-893 и други боклуци, с които пълнят сега прехвалените им фанти и севън-ъпи.

Ж.

„Жената днес” – българската реплика на загниващата капиталистическа модна индустрия. Заедно с ГДР-то и тяхното „Pramo” те даваха достоен отпор в модната война между Изтока и Запад. „Жената Днес” беше пълно с красиви каки и батковци, облечени в странни дрехи, в сиво-мишавата гама. В по-късен период на страниците на списанието порасналите малчугани, цедеха лиги пред снимките на кръшни какички само по сутиени. Колко е било полезно за жените това списание не знам, но съм сигурен, че най-хубавите фунийки се правеха точно от неговите страници – хем леки, хем остри.

З.

„Зил” – е който не е виждал „Зил”, той нищо не е видял! Няколкотонна, трудноподвижна машина, незнайно защо влязла в употреба. Резервоарът събира между 100 и 150 литра гориво, което се харчи на около 100-на километра. Най – атрактивното обаче е шофьорът на „Зил”-а – запотен, брадясал чичка, по потник, с омазнен каскет и пушещ нервно цигара. Имаха гадния навик да пукат всяка топка изпречила се на пътя им……

И.

идейно-възпитателна дейност- Това е, когато правите вечер на руската песен или табло в чест на Митко Палаузов (виж „Митко П.”). Или когато пишете целият клас вкупом писмо до американския президент, в което заклеймявате вероломните намерения на САЩ да подпали световна война.

„ Измислици-премислици” – предаването на бате Влади, от когото винаги очаквате хиляда изненади и очакванията ви се оправдават. То и баба разказва интересно приказки, но Влади Люцканов струва колкото хиляда баби, когато се захване да си „съчинява приказки под шипковия храст”. А песните от „Измислици -премислици” са толкова хубави, че ако зависеше от вас, щяха винаги да взимат първа награда на „Златният Орфей” (виж „Златнтият Орфей”)

К.

КИД – т.е. Клуб на Интернационалната Дружба. Кръжок по писане на писма за чужбина до разни другарчета от социалистическия свят, . КИД е единствената причина да се захванете да учите руски език. Защото ако успеете да обясните с подходящите падежи на руското другарче „сколько много я люблю братского русского народа”, то „в ответ” започватте да получавате колети с много хубави значки, бонбони, чебурашки..

„Кръжок“ – Вариант на понятието „групички по интереси“. Ходиш защото е модерно, защото някой (родителите или учителката) те е накарал, или просто защото те влече темата.

КОРЕКОМ – магазин, който служи за ловене на привърженици на буржоазния свят, агенти на САЩ или просто хора с долари ( долари значи, а?!!!). И все пак, като си помислиш, никак не е зле ако някой ти купи оттам шоколадово яйце

Л.

„ Лека нощ, деца” – телевизионно детско предаване, известно още с името на главния си герой – Сънчо. „Лека нощ, деца” е доказателство, че възрастните все пак ги бива за нещо – такива хубави приказки, такива интересни анимации пускат през тия 10 минути. Ами „Зайчето с карираните уши”, а „Приказки под шипковия храст”, също „Няма никой в къщи”, „Семейство Барба”, Педя човек-лакът брада и още много други! Но тук има и един много коварен момент. Веднага след „Сънчо” трябва да си лягате да спите и никой не ще и да чуе, че ви се гледа още телевизия. Не, тия възрастни една свястна работа не могат да догодят като хората!
лимонада – много сладка, жълта на цвят течност, изключително предпочитана от децата в сладкарниците за утоляване на жаждата и от възрастните по банкети и хладни механи за разреждане на вино (коктейлът, известен като „мечка”).

Лозунг – с няколко думи да кажеш всичко, което мислиш за войната („Не на войната”), за капитализма („Долу САЩ”) и за социализма („Да живее БКП”).

М.

Митко Палаузов- легендарно дете от фашистко-буржоазното минало, за което се говори, че надделява на цял полк жандармеристи само с два пистолета в ръка, постоянно се крие в землянки, а в свободното си време, покачило се на пън, рецитира пред партизанска публика „Ах, летете ескадрони” от Христо Смирненски.

„ Милион и едно желания” – предаването на кака Лили (заменена впоследствие от кака Лара), което превръщаше няколко дни от годината в телевизионна въртележка от любими детски филми и други теве- удоволствия за децата.

Н.

народна власт- нещо като кокошка –квачка, ако се съди по думите на песента: „А над нас властта народна е разперила крила”. Не може да разберете обаче, защо след като народът е на власт, баща Ви, като си дойде попийнал, се заканва, че „ тая власт рано или късно ще падне”. Тоя човек не му ли е ясно, че властта е в неговите трудови ръце и трябва да е щастлив, а не да псува и ругае.

„Наука и техника”- списание – Онова списание, в което разказват такива интересни неща, които в училище никой няма да ти каже. Ех, тия учители, ако имаха поне малко ум в главите, щяха да отменят часовете по физика и химия и да въведат на тяхно място изучаване на списание „НТ”.

„ Ну, пагади” – така, според вас, се казва вълкът от известната анимационна поредица, който все не успява да улови симпатичното зайче (като понаучихте малко руски с удивление узнахте, че въпросният вълк съвсем не се казва така и че „ну пагади” означава… но това едва ли е толкова важно. Важното е, че и сега се заливате от смях, докато гледате филмчето)

О.

обикновена вафла – най-обикновеното нещо на тая земя, ако не се брои лукчето. Всъщност никое дете не предпочита обикновени вафли, когато сладкарниците са пълни с разни други къде-къде по -вкусни видове . Когато обаче баба ви дойде на гости, задължително ви купува като подарък няколко обикновени вафли. Но не може да й се сърдим, нали е отраснала в епохата на капитализма, когато децата са яли само лучец и водица или в най-добрия случай са си поръсвали с пипер филия от хляба чер.

опитно поле – място край града, където ви водят от училище, за да се убедите със собствените си ръце, че чушките и доматите не растат в магазин „Плод и зеленчук”. На практика о.п. е единствената възможност в НРБ да се експлоатира детския труд – в полза на банкетите, които учителите ви си устройват за 24 май (ама то ще дойде 10 ноември и ще видят те, капиталистите му с капиталисти, как се кара с 100 евро на месец).

ОФ – организацията, в която членува татко Ви, тъй като не е член на БКП, а все някакъв член трябва да е.

П.

„Панорама” – тв. предаване в съботната вечер, неудачно вмъкнато в промеждутъка между „Сънчо” и интересния сериен филм. Най-ужасното е, че не е просто скучно за гледане (а то е мнооого скучно), а на всичко отгоре е невероятно дълго, за да го изтърпите до края. Тоя досаден чичко Гарелов все разпитва разни хора за неща, от които никое дете не се интересува. Ако беше поне наполовината умен колкото чичко Кеворкян (виж „Всяка неделя”), щеше да пусне в предаването си нещо от рода на „Розовата пантера” (така де, баща Ви също гледа „Всяка неделя” именно заради „Пинко”), ама иди наливай ум на възрастните кое е наистина подходящо за излъчване по телевизията..

партизанин – народен закрилник от времето на монархо-фашистката диктатура. Тогава на всеки километър имало по един партизанин, толкова много били те! Когато партизанинът е сам, винаги е с метната пушка на рамо, когата са много, партизаните правят такава тупурдия, че шумят дебрите и балканите. Ако партизанинът бъде заловен, той се държи така, сякаш не е човек, а желязо. И да го бият, и да му посипват раните със сол, нито дума не гъква, само отвреме-навреме казва: „Антон”. Партизанинът най-често се среща в землянки из горите. Яде, каквото намери из мандрите, след което ги пали. Ако слиза до близкото село, то ще е само за да изгори архива на кметството. Най- известен измежду партизаните е Митко Бомбата. За последно партизани са забелязани по нашите земи на 9 септември 1944 г., когато слезли от Балкана, ръкували се с другаря Тодор Живков (виж „другарят Тодор Живков”) и се превърнали в активни борци против фашизма и капитализма ( виж „активни борци против фашизма и капитализма”)

пионер – малолетен гражданин на НРБ, който е винаги готов за делото на Партията, за щастието на нашата Родина. Твърде често не е подготвен за контролното по математика. Готви се да стане комсомолец и постоянно му втълпяват: „на теб всичко ти е на готово, а знаеш ли какво беше някога – глад, фашисти, „дий, воле, дий”… ама вие, неблагодарници такива, нищо не признавате”(Спокойно, другари възрастни. Като падне комунизма, те ще видят и фашисти, и „дий, воле, дий” и кон боб яде ли, и всичко).

пионерска връзка – алено триъгълно парче изкуствена коприна, което в началото те кара да се чувстваш отговорен и радостен, известно време след това те изпълва с досада от всекидневното му гладене, а в края вече го държиш на топка в задния джоб или на дъното на ученическата чанта и го намяташ само за малко, когато трябва да минеш покрай дежурния на входа на училището.

пионерски лагер – Гора (или море), дървени бараки, много деца, ваканция – дотук всичко е добре. Обаче: ставане в шест часа под звука на оная гадна тръба, вдигане на знаме, разучаване песни и стихотворения за Георги Димитров, „никой да не се опитва да да бяга през оградата, че ще виси цяла нощ наказан до пилона на знамето”, „ти какво правиш в бунгалото на момичетата бе!!!” и други такива неприятни моменти, които правеха от това място символ на концлагер

пионерска организация – идеален израз на несъответствието между представата на възрастните за детско възпитание и представата на децата за същото.

Пионерска стая – Втората стая в училище, след директорския кабинет, където е желателно да влизате колкота се може по – рядко. Оборудвана е с :

1. Маси с червени покривки и шкафове с „червена” литература (с неизвестно съдържание, защото кой е луд да чете такива книги).

2. Знамето на на дружината.

3. Гипсовия бюст на Георги Димитров, плюс един негов портрет, на който държи в ръцете си едно симпатично дететце.

4. Още няколко портрета- на децата герои (Митко Палаузов и другите), на др. Тодор Живков (виж „другарят Тодор Живков“), на Ленин (виж „В.И. Ленин“) в детските му години (когато бил малък и обичал да играе) и др.

5. Дружинен ръководител – най – ужасното нещо в тая стая.
В Пион. с. се влиза по разни причини: за да присъствате на пионерски сбор; за да Ви дадат пионерско поръчение ( например да прочетете книгата „От септември за септември” или някоя още по-скучна); за да Ви направят последно предупреждение, че ако пак строшите прозорците на учителката по математика ( бе Вие на нея главата бихте й строшили, ама…), ще Ви изключат от пионерската организация. В Пион. с. с удоволствие влизат само отрядните председатели, отличниците и чистачката, която след часовете с радост забелязва, че почти няма какво да чисти. Е какво пък да чисти, като цял ден тук детски крак не е стъпвал?

„ По света и у нас” – Предаване за възрастните по телевизията, непосредствено след „Лека нощ, деца” (виж „Лека нощ, деца”) . За разлика от „Лека нощ ,деца”, което е само 10 минути, „П. св. и у н.” продължава цял половин час, но вие сте се зарекли, че като пораснете, ще станете директор на телевизията и ще обърнете съотношението в полза на децата. (Сега разбирате, че не си струва въобще да се пораства, та дори и по такива благородни причини.)

Правец – понятие с няколко значения.

1. геогр.- родното село (в последствие град) на другаря Тодор Живков (виж „другаря Тодор Живков“).

2. техн.-модерно изчислително средство, работата с което трябва да бъде усвоена от всички. Най-добре обаче се усвояваше от пионерите (виж „Пионер“), които в пионерския дом с усърдие разучаваха клавишите на „Неуморният бегач“, „Лунен патрул“, „Строителят“ и други подобни.

Р.

Рубик – Ерньо Рубик, бащата на магическото кубче (майката, както винаги е неизвестна). Е нема такъв шамар, какъвто тоя унгарец забоде на гнилия Запад. Ония напредват, развиват се и се надуват, а най-големата им мания е соцпродукт. От гледна точка на чавето, нема такава зарибявка. Седиш с дни и редиш магическия куб. То не бяха състезания, то не бяха уроци. И нашата икономика не закъсня и пусна в продажба некакво мишаво кубче, но оцветено само по диагонал. Типично по нашенски….

Работническа класа – по – голямата част от народонаселението, която беше винаги готова да се труди, да работи, да строи живота нов, първо знаме и е Ботев, пръв учител Димитров (поне така се пееше в песните). Властта се стремеше всячески да задоволи нуждите на работническата класа, ясно осъзнавайки каква маса е народа. Затова да си рудодобивник, шофьор, бензинджия или месар не беше никак срамна, а много доходна професия..
С.

светлото бъдеще – Времето, в което ще живеете, когато пораснете. Тогава САЩ ще бъдат вече социалистическа държава. Ще има машини на времето и пътешествия до края на Вселената. Учените ще открият лекарство против смъртта и дори ще съживят Ленин, и още много други хубави неща.
сладолед „Ескимо” – ненадминато и до сега ледено-студено удоволствие на клечка, което дори става за подарък по случай рожден ден, но само ако е в 500 екземпляра

Снежанка –момичето, което стои безучастно до дядо Мраз (виж „Дядо Мраз”), докато той ви пита дали сте слушкали, дали сте добро дете и пр. и след това ви награждава за примерното ви поведение с подарък. Иначе С. е много красива, ама въобще не ви идва на ум за какво всъщност служи тя – подаръци не носи, не може да управлява шейната с елените, не потропва с червени бутуши. Така е то – прослави се човек в някоя приказка за джуджета и вълшебни огледалца и после цял живот събира дивиденти от старата си слава.
социалистически реализъм – метод в изкуството, който не само разкрива язвите на буржоазната действителност, но и ясно сочи начина за тяхното преодоляване.

сплотен колектив – многозначно понятие. Според пионерската ръководителка колективът ви е сплотен, ако никой не отсъства на пионерския сбор. Ви обаче считате, че сте сплотени, когато не издавате на класната кой е счупил витрината на шкафа в класната стая.

Студио „Х“ – Събота, най – прекрасния ден. На училище до обяд (по онова време учехме и в Събота), пред теб е ЦЯЛАТА Неделя, а вечерта култовата рубрика с поредното криминале. Това беше пирона на седмицата – по – цял ден бози и в Събота към 22.30 прааааааааааааас, Студио „Х“! Е, няма такъв оргазъм. След петъчната рускоговоряща програма, в Събота криминале и то в късна доба (Телевизията, драги ми Смехурко, работеше сутрин от 10.00 до 12.30 на обяд и от 17.30 до 23.00 и то само ЕДИН канал). Така че Студио „Х“ беше черешката на тортата. А спомняте ли си сигнала с който започваше самата рубрика?

Т.

телевизор „София-21” – чернобял начин да разбереш какво става по света и у нас. У нас винаги беше добре, защото за всичко се грижеше другарят Тодор Живков (виж „другарят Тодор Живков”). Какво става по света разбирахме от посещенията там на другаря Тодор Живков, но по света не беше добре, защото другарят Тодор Живков, съгласете се, не може да се грижи за цял свят.

У.

ударник – (лъжете се, това не е синоним на „мутра”.) Това е човек, който е „ударил в земята” капиталистическия начин на производство, като е изпълнил петилетния план за три години.

Ф.

фестивал за политическа песен „Ален мак”- една сцена, от която най-често пее Дийн Рид с прословутата си китара, още разни смугли батковци от Никарагуа, а когато пеят българи, става въпрос за „ту би ор нот ту би – днес няма място за този стар въпрос”.

Х

хляб „Добруджа”- един от трите вида хляб, които се продават в хлебарницата. Когато е топъл, никак не е лош, особено ако ви се намира и халва или масло и мед. На втория ден от изпичането му ( който често е и деня, в който сте го купили), може да се яде само само във вид на попара. Ако сте го купили след като два дена е стоял в магазина, може да потренирате с него карате, макар че ще е по-лесно да строшите две-три тухли наведнаж , отколкото хляба.

Ц.

ЦКС – място, където има опасност да работите когато пораснете, ако продължавате така с двойките в училище

Ч.

чавдарче – идеал за примерно дете, което играе, пее, учи се, чете и други такива… Също така чавдарчето е примерно във къщи и във клас, чавдарчето труда обича, чавдарчето… абе защо не вземете да си прочетете книжката на чавдарчето, там всичко по въпроса е написано.

честна пионерска- клетва, която използвате като последна възможност да докажете на съседа, че нямате нищо общо със счупения му прозорец. За жалост от джоба Ви издайнически е провиснал ластика на прашката.

Ш.

Шалвари „РоР’84” – върха на гъзарията в един определен момент от развитието на подрастващия. Турците ни превзеха без бой, пуснаха на черния пазар от тез модерни шалвари и всичкото кретен полудя. Куцо, кьораво и сакато се понесе по пътя, наденало тия пущини, без да го е еня как изглежда. Един от ранните представители на кича.

Щ.

Щирлиц – Това е човека, който разкатаваше фамилията на фашистите. Гестаповците трепереха от сенките си, плановете им бяха разкривани и осуетявани, а Вермахта търпеше загуба след загуба. За непросветените – намерете и гледайте филма „17 мига от пролетта”. Един е Щирлиц…

Ь.

Ъ.

Ю.

Югославия – държава, която само наужким е социалистическа, а всъщност се занимава с произвеждане на капиталистически ( но, честно казано, много сладки) дъвки и с деморализиране на работническата ни класа чрез известната „сръбска музика”, която е дори по-лоша от метъла.

Юри Гагарин – първия човек в космоса, ако не се брои едно съветско шимпанзе, което според учените е далечен наш братовчед.

Я.

Ястребино – селото, в което фашистите убили шест деца – партизанчета. Винаги изпитвате жал, когато видите портретите им в пионерската стая, но при всичкото ви съчувствие към трагичната им съдба, за нищо на света не бихте се навили да четете купищата скучни книги, които разни некадърни писатели са им посветили. Ех, ако Карл Май се беше захванал да пише на тая тема, друго яче ще стоят нещата, но при настоящото положение предпочитате индиански книги.

ятак – най- добрия приятел на партизаните. Винаги живее на края на селото, близо да гората. Само се прави, че пасе овците, а всъщност пренася храна и оръжие, скрити във вълната им. В къщата си може и да няма пружинно легло, но задължително има супер мощна радиостанция, с която лови предаванията на „Радио „Москва“. В края на краищата жандармерията винаги му прави блокада на къщата и я изгаря до основи, но не и преди гостуващите му партизани да се измъкнат през задния прозорец.

Advertisements

TrackBack URI

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: