Развитие на конкурса за оставката на министъра

април 6, 2008 в 7:27 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар

Една тема никога не е изчерпана, до тогава, до когато народът не каже своята тежка дума. А явно именно ние сме тези, които отсъждаме по случая със Запалката, щом държавата упорито не ще да го направи.

Тъй, че, битката продължава, конкурсът също. Публикуваме линкове към най-интересните произведения свързани с темата. Непременно ги погледнете при първа възможност. Някои от произведенията са с литературната стойност и качество на номинираните за наградите „Пулицер“ автори и техните творби.

За да онагледим думите си, публикуваме и творбата на един от най-добрите интернет-публицисти – Комитата, вплитащ драматичните напоследък съдби на до болка познатите Агент Гоце и Румен Запалката.

Насладете й се и същевременно не пропускайте да изгледате топ-3 на най-смешните изяви на Румен Петков. Въобще една прекрасна статия за другаря Петков за всички които го пожелаха.

За конкурса: Огън, следвай ме!

Следствен експеримент. Агент Гоце понесе ловната пушка към гората.

Сутринта се събуди по средата на ужасен кошмар. Тесен коридор, навсякъде пламъци. „Огън, следвай ме“, кънтеше в ушите му.

„Седнете другари. Сега искам да ви кажа нещо. Има такава държава — Тибет, занимаваща се със суеверия. През 1950 г. китайските другари освободиха Тибет и установиха народна власт. От тях научих този метод за установяване на истината. Спец-метод номер 3“

„Румене, остави запалката и дай бутилката.“

Румен поставя върху пъна зелена бутилка с характерна стремителна форма.

„Сега ще направим следствен експеримент. Румене, чети списъка.“

Агент Гоце се прицелва с пушката.

„Замунда и Арена.“

Гръмва пушката. Бутилката изкънтява на кухо, но остава цяла.

„Би Би Си“

Гръмва пушката. Бутилката остава цяла. Нещо пада в далечината. Офицер в сива полицейска униформа го донася. Застреляна лисица.

„В Би Би Си няма достатъчно любов. Чувствам го. Няма любов към България. Чети!“

„Куйович. Муйович. Уйович. И всички имена, завършващи на тази сакрална сричка“

Пушката гръмва. Бутилката остава цяла. Един от гавазите изскимтява. Илия. Стар и верен мустакат викач. Ранен е. Шофьорът се спуска с аптечката към него.

„Продължавай по списъка“

„Ловна пушка Браунинг. Лаптоп Макбук.“

Пушката гръмва. Бутилката е още цяла.

„Шефе, Илия умря!“

„Не ме занимавай сега. Нататък!“

„ДАНС“

Изстрел. Бутилката се разхвърча на парчета.

„Запишете, че бутилката от ракия се е счупила. Давай нататък!“

Румен поставя нова бутилка на пъна.

„Братя Галеви!“

Изстрел. Втората бутилка се пръска на парчета.

„Запишете. Нова бутилка“

„Нямаме повече бутилки, другарю следовател.“

Агент Гоце става. Прави няколко крачки в кръг.

„Добре, няма значение. Румене, вади запалката. Сега искам всеки път като чета от списъка да я запалваш“

„Владимир Путин. Газпром.“

Щрак. Газовата запалка лумва с висок син пламък.

„БДЖ, БКП, VW, ГДР“

Щтрак. Запалката избухва в пламъци, помощник оперативния работник изревава и я хвърля на земята. Пламват сухите листа. Цялата следствена група, маскирана като ловна дружинка, започва да гаси огъня. С крака. С палта. С одеала. С водата за пиене.

Едва успяват.

Агент Г. гледа овъглената земя, гледа опушените лица на ловната дружинка, застреляната лисица, мътрвият викач, опропастения обяд.

„Румене, искам утре оставката ти на бюрото ми.“

Ето текстовете, изпратени за участие в конкурса досега:

Advertisements

TrackBack URI

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: