Мъртва и безперспективна нация на повсеместната лъжа

април 5, 2008 в 9:44 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , , , , ,

„Лявото не винаги убива, но винаги лъже…“ – това са думи на колумбиеца Николас Давила. Аз искам тук да го коригирам ето така: „Лявото винаги убива, дори и когато само лъже…“. Защото смятам, че лъжата също е убийство, може би дори и по-гадно, и по-жестоко, и по-извратено…

Впрочем, в интерес на истината съм длъжен да спомена, че заслугата за горното твърдение е на един мой приятел – инж. Димитър Щерев, човек антикомунист и християнин. Аз тук ще се опитам по-пълно да изтълкувам какво той имаше предвид. Подхвърлих тази горчива констатация на едно място и се оказа, че левите там скокнаха като ужилени да се бият: явно такава формулировка им бърка дълбоко в душата. Което пък показва, че е истина. Ето защо си заслужава да се развие подобна мисъл по-детайлно. Макар че тия, които разбират, не се нуждаят от обяснения и тълкувания. А пък на тия, дето не искат да разберат, никакви обяснения не могат да помогнат…

Това, че лъжльото също убива, е съвсем близко до ума: той убива истината, а покрай нея и нравствеността у себе си. Безнравственият лъжльо не е друго, освен мъртвец в морално отношение. Тия, които лъже, той също ги умъртвява: защото, подвеждани по лъжата му, те също пропадат в нравствено отношение. Тогава неминуемо загива тяхното достойнство: излъганият не може да е достоен човек. Да убиваш достойнството, нравствеността, човечността у хората е убийство, не по-малко жестоко от всяко друго убийство. Ето защо това, че лявото винаги лъже непременно води до приемането на извода, че то винаги и убива: нищо че лъжата е някак си по-префинено, по-рафинирано, но за сметка на това пък не по-малко жестоко убийство.

Защото идеалните неща, свързани с морала и духа на човека, са не по-малко важни от самия физически живот: те самите са израз на духовен живот. Убивайки чрез лъжи, измами, фалшификации духовното у човека, потискайки и мъчейки се да унищожат духовния живот в човешката общност, левите и комунистите отново и отново се представят като най-патологични убийци – като каквито ще бъдат запомнени в историята. Един от възразилите ми в оня форум си е сложил аватар на масовия убиец Че Гевара – кумирът на левите по целия свят, кумирът на нашия левак Мартин Карбовски също. И Сталин е техен идол също, да не говорим за Ленин. Лявото е еманация на злото, на разрухата, на нихилизма, на деморализацията на общността. Правете си сметката в такъв случай защо сме в такова окаяно положение след като се оказва, че не само управниците ни са предимно леви лъжци и шмекери, но и мнозинството от народа ни живее с леви илюзии и се храни с леви лъжи! Разбира се, в този ред на мисли трябва дебело да подчертая, че Тони Блеър примерно или пък Барак Обама или г-жа Клинтън нямат нищо общо с лявото. А ето сега непосредственият повод да пиша тези неща.

У нас се смята, че да се лъже не е чак толкова осъдително. Ето типичната реакция когато някой си позволи да каже, че лъжата също е убийство, ала от друг род: „Много тежки думи, бе!!! Той светът ще обезлюдее, ако всяка лъжа е убийство. Аз не съм чувал да има честен политик. Просто политика и лъжа са взаимозаменяеми и не само в България… „.  Тази наша търпимост към лъжата много ни е коствала обаче: дори често у нас обичат да говорят за някакви си „благородни лъжи“.

И не се замислят, че ако една-единствена лъжа е „благородна“, то на това основание, подобно на прецедент, всяка друга лъжа може да почне да претендира, че също е „благородна“. Тогава, по тази логика, в един момент ще се стигне дотам да се смята, че да се казва истината е съвсем неблагородно. Или че е пълно падение и безсрамие да си позволиш лукса да говориш истината или да живееш с нея. И в тази деградирала, изцяло деморализирана обществена атмосфера у нас е съвсем нормално управниците ни постоянно да лъжат, и то не как да е, ами сякаш с някакво извратено чувство на гордост.

Всички лъжат: като почнеш от президент-агента Гоце Първанов, та минеш през лъжливия мальчик Дмитриевич, през дъртия доказан лъжльо Кобурготски, та спреш пред такива най-банални лъжльовци като Румен Петков примерно или цялата лъжлива компания във властта. Че държавен глава ни е доказан лъжец е ужасен символ: то символизира че сме нация от лъжци или поне сме нация, която обича да я лъжат. Която сякаш е пристрастена към лъжите. Която изглежда не може без лъжи. Това, че сме се примирили с лъжата, е нещото, заради което постоянно си страдаме – и си плащаме цялата цена даже с лихвите. Защото в тия неща прошка няма: наивността, малодушието, слабостта винаги се наказват.

Ето сега Румен Петков примерно има за задача да прави доклад за ситуацията в МВР, на която самият той е причина: смятате ли, че няма да лъже?! А Дмитриевич нима му вярва: не му вярва, но у нас вече е норма да се лъже! Ако в тази атмосфера някой вземе да говори истината, става крайно неприятен: като Костов примерно, който е неприятен кажи-речи на всички! Шедьовър в това отношение е излезлият вчера доклад на парламентарната комисия „Куйович“.

Прочетете, насладете се, всичко в него е само лъжи. Коя от коя по-големи и по-нагли. Другарите тук надминаха самите себе си в лъженето. Ако такъв доклад се представи в Парламента на някоя друга страна, възмутеният народ няма да остави от този парламент тухла върху тухла. А у нас нищо: народът се прозява и ляпа мухи! Майната му: заслужил си е съдбата щом му липсва и най-малка способност да се възмущава от лъжи! А лъжата наистина е убийство, и то крайно жестоко: лъжата погубва съвестта и на лъжците, и на лъганите. Примиреността спрямо лъжата е симптом за нравствена деградация и деморализация, равносилни на смъртта във физическия смисъл, и дори превъзхождащи я по значимост. Защото за пълните нравствени дегенерати-лъжльовци физическата смърт е същинско избавление: с лъжата не е леко да се живее, защото самия живот почва да вопие против крещящата повсеместна неправда!

Така е устроен този наш живот, че нищо не остава ненаказано: ето затова и страдаме, защото сме допуснали лъжата навсякъде, даже в душите си. Тя разлага, мърси, извращава и убива постоянно. А само истината може да донесе духовен покой и умиротвореност в сърцата ни. Без истината сме заникъде. Без нея сме мъртва в духовно отношение и затова безперспективна нация, чието бъдеще е съвсем нерадостно…

Ангел Грънчаров – HUMANUS

Advertisements

TrackBack URI

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: