За Гоце и неговата свобода на лудост.

март 14, 2008 в 1:22 am | Публикувано в За България | Вашият коментар

goce3_1_.jpgСвободата е правото да избираш.

Да правиш Избор.Ние правим избор всеки ден, всеки миг. В една книга, чиято мъдрост често се подценява, се казва:

Не нашите способности, а изборите, които правим, показват кои всъщност сме.

Това, разбира се, не е оригинална мисъл. Това е кратка перифраза на цялата християнска етика.

Овластените хора имат право на избор, който засяга мнозина. Това е вкратце Властта.

Могат да изберат дали да наказват за една трагедия, или да награждават.

Дали да обявят траур, или да празнуват.

Или просто … да отидат на лов за вълци. Докато роднините и приятелите на Даниел Вичев го издирваха в трънака между Луковит и Червен бряг (без съдействие от държавните институции), държавният глава (с извинение) не е бездействал. Tой е издирвал … вълци.
Аристократично забавление…

Конституция на Република България, чл. 92 ал.1:

Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България…

Ако това е олицетворението на нашето единство, ние правим своя Избор.

Ние сме Свободни.

Вълци …

И ако все още има някои сред вас, нашите читатели, който не вярват на написаното тук, предоставяме ви една от малкото статии в национални всекидневници, където цялата истина за агент Гоце и ловът на вълци е разкрита след внимателножурналистическо проучване:

0065-large.jpg0067-large.jpg0081-large.jpg

„В Симитли всички знаят какво точно е правил президентът Първанов на 1 март, но разказват с недомлъвки. Ясно е, че на тази дата ловно развлечение е имало, то е било незаконно и окъпано в кръвта на няколко заклани магарета.

Ловът на вълци не е фасулска работа. В Симитли най-добре знаят това. Мине се, не мине месец и местната ловна дружинка е вдигната по тревога да гони тия хищници. Ама не за да ги застрелва, а да ги насочва към определени райони, където са заели бойни позиции други, по-височайши ловци. Местността Куматиница с едноименните скални образувания край Симитли е притегателно място за лов.
Ето защо дивата местност е така любима за депутати, министри, митнически шефове, президент, които често я посещават, за да отпуснат от цивилизацията. В Симитли са им свикнали и дори не се учудват, когато в градчето от поредния джип се изсипват яките момчета от НСО – сигурен знак, че предстои ловно приключение на знатна особа от политическия хайлайф. Сборният пункт винаги е най-луксозното място в градчето – хотел „ДиМарио“. Тъй като се намира в центъра, току до сградата на общината, знатните ловни излети никога не остават скрити за когото и да било в Симитли. Тук с охота разказват, че политиците са им на една ръка разстояние. Само трябва да станеш рано в събота, да се разходиш до хотела, за да се ръкуваш с тях. Но попиташ ли симитлийци с кого са се ръкували в събота на 1 март, се споглеждат тревожно. Все пак разказват, но не искат никой да ги снима, нито да им пишат имената по вестниците. Даже кметът Апостол Апостолов – с вид на човек, който не се плаши лесно, започва да си мери думите отвори ли се темата за въпросната събота. „Нормално е да знам всичко, което е станало на 1 март. Нали съм кмет! Но, разберете ме,

3-4 министерства ще затворят вратата си за мен, ако аз си отворя устата“,

вкарва доза загадъчност градоначалникът. Причината за цялото това притеснение не е че на 1 март в Симитли хората са се радвали на президентско посещение, а след това са чували часове наред ловния пукот откъм планината. Причината е, че това ловно развлечение се е случило ден след като в горящия влак за Кардам загинаха 9 души. И най-вече защото откъм президентството се скъсаха да отричат за ловния излет.
Близо до хотела, точно срещу училището, две лелки продават цветя. Разказват, че в онази събота станали както винаги рано. Било към 6 часа. Преди да си подредят сергията, отишли да купят по баничка и докато чакали да извадят топлите от фурната, всички насъбрали се на опашката станали свидетели как до хотела спират няколко джипа с охрана. Сред няколкото очевидно високопоставени особи, облечени в зеленикави дрехи, най-напред разпознали единствено осанката на президента. Едва по-късно от телевизионните му изявления вече различили и още един от компанията – депутата от БСП Стоян Проданов. Цялата опашка за банички вкупом се изнесла при държавния глава. Здрависали се. Той се държал много топло и човешки. Питал ги дали живеят добре. Те не се оплакали. След като си се порадвали взаимно, всеки си тръгнал по своята си работа.


Кметът Апостолов признава, че също е чул как хората се хвалят, че са се ръкували с Първанов. „Аз обаче не съм го видял. При мен той не дойде. А е странно, защото ние му помогнахме много с гласовете в региона за втория тур“, разяснява Апостолов. На първия тур Първанов получил в общината само 200 гласа. За балотажа коалицията на Апостолов „Бъдеще за община Симитли“ застанала зад него и държавният глава вече имал 3000 бюлетини. Апостолов е решил да увековечи тази подкрепа и по един своеобразен начин – като се издълбае в Куматинските скали барелеф на Първанов. Идеята всъщност е там да бъдат поставени ликовете и на още двама от демократичните президенти – Желев и Стоянов. А местният художник и каменоделец Николай Кашев заедно с алпинисти от Симитли са готови да се заемат със задачата. Това обаче може да стане чак когато пътят до изоставеното село Сухострел се превърне в трансграничен. От македонска страна вече имало готова отсечка, дори е изградено и КПП, но пари да се направи същото и от българска все още не са намерени. Засега кметът Апостолов само си мечтае как скалите един ден ще станат туристическа атракция за пресичащите границата, точно както е и планината Ръшмор в САЩ, където са барелефите на американските президенти. Но и сега Куматиница е атрактивна, макар и предимно за избрани ловни туристи от София.
Самият кмет разбрал със сигурност, че на 1 март президентът е тъдява, когато следобед отишъл на стадиона да гледа приятелски мач между „Атлетик“ и местния футболен тигър „Перун“, който иначе е от Кресна, ама играе срещите си в Симитли. На стадиона му заявили, че мач няма да има. „Помислих, че се шегуват, ама те ми обясняват, че полицаите не могли да дойдат да охраняват срещата, защото

били ангажирани да охраняват около президента

и затова футболът се отлага“.


Началникът на местния полицейски участък главен инспектор Байраков признава, че наистина този ден хората му не са били на стадиона. Но твърдо настоява, че причината е, че никой не ги бил предупредил за мача. Там работели по график – ако срещата я има вписана в него, отиват да я охраняват. В същото време инспектор Байраков разкрива, че е имало случаи и да пазят мачове извън графика, защото в града всички се познават и не държали толкова на официалността, но този точно мач не го охранявали. „Вие ходили ли сте на мач в Симитли? Кои са тези хора, дето са се разочаровали, че нямало мач? Че то на тия срещи я има трима зрители, я няма“, възкликва полицейският шеф. Той твърди, че липсата им на стадиона не значи, че хората му са пазили президента. „Ние частни визити не охраняваме“, заявява Байраков.
„Ловът на вълци е бил подготвен набързо в петък и в него действително е участвал и Първанов“, разказва пък съветникът от ВМРО в Симитли Георги Узунов. „Познавам хората от ловната дружинка и те ми се оплакаха, че в последния момент ги предупредили. В петък вечерта са ги събрали и са им казали, че

ще ги карат в планината да гонят вълците за президента

Първанов също се срещнал и разговарял с тях. Сетне ги инструктирали какво точно трябва да правят. Качили ги на президентските джипове и ги закарали в едно дере. Задачата им била да причакват вълците и да ги подгонят нагоре, за да са по-близо до Първанов и останалите с него. И ги забравили в дерето. Като свършил ловът, президентът си тръгнал, а момчетата от дружинката така си и стоели да чакат в дерето президентските джипове да ги върнат обратно в града. И като не ги дочакали, тръгнали да се прибират пеш. Това са 20 километра по стръмен терен. „Не ме питайте за имената на тези хора, че са на държавна работа и ще им докараме големи проблеми, ако ви ги кажа. Но те ми разказаха, че

президентът нищо не е успял да уцели,

а лисицата, за която пишат по вестниците, е убита от друг“, разказва Узунов.
Организирането на група, която да дебне и направлява хищника, докато други се прицелват по него, според Закона за лова и опазването на дивеча се нарича хайка. Чл. 58, ал.5 от Правилника за приложение на този закон пък забранява организирането на хайки за вълци в периода от 1 февруари до 30 септември. Позволено е само индивидуалното им ловуване, какъвто очевидно не е случаят от 1 март. Временният шеф на лесничейството в Симитли Борислав Кутузов така и не можа да обясни как законово е прокарал незаконната хайка. „Има си заповед от горе. Ние не можем да даваме изявления“, каза той. Кое е това „от горе“, Кутузов не разясни. Негови колеги разкриха, че всички, участвали в хайката на 1 март, били снабдени с разрешения за индивидуално ловуване. Това обаче пак е незаконно, тъй като са се събрали в група. Законът все пак позволява извънредни хайки за вълци и в забранения период, но само ако има изрична подписка от населението, депозирана при кмета, в която хората се оплакват, че вълци системно тормозят домашните им животни. В дните преди 1 март такава подписка в община Симитли не е постъпвала.


Живеещите в покрайнините на градчето разказват, че видят ли към планината да се катери камион, пълен с убити магарета, значи тези дни политици пак ще стрелят по вълци. Магарешкото е голям вълчи деликатес и действа като примамка за хищника, но обикновените ловджии не могат да си позволят да заколят такова добиче, защото и пари си трябват. Вечерта преди президентския лов към Куматиница отново потеглил камион, съпровождан от гардове от НСО. Местните преброили в него осем заклани магарета. Депутатът Стоян Проданов признава, че действително този ден са залагани магарета за примамка. Той не уточнява бройката им, но твърди, че само едно не върши работа. Магарешкото върви по 8 лева за килограм, а едно средноголямо добиче тежи около 130-170 кила. Това, че първомартенският лов е коствал живота и на няколко нещастни животинки, освен че се случва на гърба и на трагедията от влака София – Кардам, го прави доста скъпо удоволствие. Не само финансово, но и за президентския авторитет като цяло.“

В-к Сега

Advertisements

TrackBack URI

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: