Прерийната притча за „Червените апаши“

март 31, 2008 в 11:56 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , , , , ,

Днес е 1-ви Април!

Честит празник на всички социалистически деятели в Перник и страната. Бъдете живи и здрави (все пак хора сме) и продължавайте да ни радвате със своята глупост и невежество още много години, но вече от страниците на затворническите месечни бюлетини.

Специален повод да черпи днес има и Румен Петков „Запалката“, цар на хумора и лъжата, който „разпали“ всенароден смях по лицата на целокупния български народ, удивен от неговата невиждана наглост през последните няколко дни.

Заразени от примера на нашите колеги от страната, редакторите на И.М. Перуник ви поздравяват с една хумористична на първи поглед история, но много проницателна в своята комплексност.

indian_chief1.jpg

Живял преди много много години, далече отвъд скалистите планини на Витоша, смелият водач на племето „Червени апачи“, наричани от местните „Червени апаши“, поради склонността им да обират до шушка околните земи и имоти. Апашите били толкова безкруполни, че когато нямоло наблизо с кого да безчинстват посягали едни на други и се самоизбивали, уволнявали се, изпращали се в отпуск, дори сменяли ключалките на служебните си шатри с повод и без повод.

Вождът на „Червените апаши“ бил Ненко Поразяващият Паметник, който бил наричан така поради поразителната си прилика с паметника на дядо си. Небесен покровител на Ненко Поразяващият Паметник било могъщото божество на подземния свят Румен „Запалката“, който дарил с голяма реколта индианците от племето, а в благодарност те избрали Ненко за свой вожд.

Ненко бил слаб вожд, но неговите съплеменици го обожествили поради безчетните богатства, които Поразяващият Паметник притежавал. Всъщност богатствата му идвали от Перо „Червеното Перо“ и Белчев „Минералният извор с голямото шкембе“, които се занимавали с усвояване на средства от белите хора на запад.

Въпреки безчинствата си тримата индианци винаги успявали да избегнат наказание от белите хора, къде поради тяхната глупост, къде с много подаръци и злато.

Веднъж белите хванали тримата индианци и ги тикнали в затвора. Първата вечер най-атлетичният от тях – Минералният извор – прескочил стената и избягал.
На втория ден най-богатият индианец – Червеното перо – счупил решетките на прозореца и се измъкнал. На третия ден най-хитрият и най-наблюдателният сред индианците, техният вожд -Поразяващият паметник – забелязал, че килията няма врата и също избягал. Заради своята хитрост и ум, надскачащ двойно средната интелигентност на мнозинството от червените апаши и граничещ с акъла на дива планинска коза, Ненко бил непоклатим на своя пост.

Той се ползвал с преференции, дори и когато ставало въпрос за услугите на племенната жрица на любовта – Ралица „Хапливата уста“, която не се славела с особена интелигентност, но пък имала други дарби… Впрочем нейното прозвище „Хапливата уста“ съвсем не идвало от нейната словоохотливост.

Историята говори, че когато Ралица се научила да пише, на около 25-30 годишна възраст, започнала да си води дневник. В него пишело:

Ден първи:
Много хубав ден. Дъщерята на вожда „Поразяващия Паметник“ се изгуби, намериха я покрай реката и цялото племе й се изреди. Много, много хубав ден.
Ден втори:
Много хубав ден. Жената на вожда се изгуби, намериха я покрай скалите и цялото племе й се изреди. Много, много хубав ден.
Ден трети:
Много лош ден. Как можах да се изгубя?“

Ненко бил недолюбван от своите, но пък имал малко, но силни привърженици сред собственото си племе, един от които бил Иван Димитров, управителят на областната околия на индианските племена.

В прерията Димитров прекарал железница, но от модерните – Дезиро, и силно впечатлен от постижението си, той отишъл при вожда и казал:


– Искам да си сменя името!
– Така ли? И как искаш да се казваш?
– Големият метален огнен кон, който препуска из прерията със страшен шум, бълва пушек и хвърля искри.
– И как ще ти викаме за по-кратко?
– Ту-тууу…

Вождът заставал зад своите верни подчинени, колкото и глупави и корумпирани да били те, но недолюбвал тези, които му се противопоставяли. Сред тях била и главната жрица на племето Росица „Пълната луна“ (не е нужно да проясняваме нейното прозвище). Пълната луна действала често на своя глава без да се съобразява със своя вожд, но позицията й я принуждавала да запазва добрия тон между двамата.

Веднъж, докато племето се разраствало, един от белите предприемачи решил да построи голям храм на черната и бяла техника в града и поканил индианския елит – Ненко, Росица и Иванчо „Любовното биле“ официално да открият новопостроения храм.

Отишли първенците до храма, но вътре било тъмно.
Влезнал Ненко. Чуло се „Туп“, и излезнал с цицина на главата. Влезнал и „Любовното Биле“. Пак се чуло „Туп“, и той излезнал с една цицина.
Влезла Пълната Луна и се чуло „Туп“, „Туп“. Ненко казал:

– Нашата сестра настъпи два пъти мотиката!!!

В подобни закачки преминавали дните на червените апаши, тогава когато те не били заети с това да нападат обитателите на съседните земи и да грабят имуществото им.

Въпреки коравия и студен на външен вид характер, апашите изпитвали съвсем човешки чувства. Имало случаи, в които дори и едни от най-коравосърдечните – Васил „Пушещата бричка“ Васев, проявявали слабост към чашката. Веднъж той бил засечен да води следния разговор:

– Ех,Червен Бизон, да знаеш как ми липсва жена ми.
– Защо? Какво е станало с нея „Пушеща бричко“?
– Вчера я смених за едно уиски.
– И още ти е мъчно за нея?
– Не, но страшно ми се пие.

Друг в племето обаче заслужавал най-много състрадание от страна на своите червени племенни братя. Това бил Иван Лозанов „Мързеливия охлюв“, който освен, че си пийвал като „Пушещата бричка“ бил ужасно тъп, а за да бъде мъката му пълна, бил назначен на щат в племенния съвет на старейшините като секретар. Аналите разказват как , когато индианците били обучени да работят с новите технологии, те си купили компютър.

– Нов е! – казал вождът Ненко

– Чист е! – казала Пълната луна.

– Женски е! – казал Иван Лозанов мъдро и посочил флопито.

И така ден след ден, управлявали индианците обширните прерийни земи на юг от Витоша. Белите хора, свикнали да бъдат лъгани дори от своите собствени избранници, вече били толкова апатично настроени, че приемали за нещо нормално ежедневните набези на „Чевените апаши“. Но колкото повече апашите били оставяни да безчинстват ненаказано, толкова, повече тяхната наглост и арогантност се засилвала, и засилвала, и засилвала…..

И продължава да се засилва и в наши дни, и с още по-голям размах и сила, заграбвайки всяка педя територия изпод краката на белите хора.

Но за да не нарушаваме доброто ви настроение в днешния ден, ще ви представим един твърде сюреалистичен, но забавен край на историята за индианското племе „Червени апаши“ и техния вожд Ненко „Поразяващия паметник“:

При доктор от Дивия Запад пристигнал запъхтян индианец.
– Доктор, помага, голям вожд Ненко „Червения паметник“ – няма лайно!
Отмерил му доктора една лъжица очистително и го отпратил.
След един ден индианеца отново пристига.
– Доктор, пак помага, голям вожд – няма лайно!
Сипал доктора едно шишенце рициново масло и го отпратил.
На другия ден индианеца – пак.
– Доктор, нищо не става, голям вожд – няма лайно!
На доктора му писнало и дал на инданеца едно голямо литрово стъкло с указание вожда да го изпие цялото. На следвашия ден индианеца нахлува в кабинета:

– Доктор, помощ, голямо лайно – няма вожд!

Автор в отпуска

Литературен конкурс: “Оставката на министъра”

март 30, 2008 в 5:23 pm | Публикувано в За България | Вашият коментар
Етикети: , , , , ,

Литературен конкурс на тема „Оставката на министъра“ тече в момента в свободното интернет пространство. Става дума за литературни произведения, интерпретиращи взевъзможни състояния, събития и методи, които биха накарали Румен Петков „Запалката“ да си подаде оставката и свали срама от своето чело. Е, срама май няма да може да свали, но той поне оставката да си подаде…

Текстовете ще бъдат публикувани по реда на получаването им на нарочна уеб страница и ще бъде дадена възможност на всеки да изрази мнението си. Засега наградният фонд е 1250 лева. Кой ще получи наградата и как ще бъде разпределен наградния фонд ще се определи от хората, участващи в формирането на наградния фонд по механизъм и с аргументация, които ще бъдат направени пубично достъпни. Краен срок за изпращане на текстовете е 10:00 часа на 08 Април 2008 г..

И.М. Перуник подкрепя тази креативна инициатива и ще се включи в конкурса чрез неговата популяризация и посредством свое собствено произведение.

Малцина от вас знаят, че Румен Петков е основният покровител на Ненко Паметника и стои зад неговите мръсни корупционни сделки и афери. Запалката бе човекът, който доведе жандармерия в града ни по време на изборити и извози голямата Роси в червения опел.

Философът Ангел Грънчаров има интересен коментар по темата, който с удоволствиe ще публикуваме при нас:

Министър пикае в здравец

(Това е разказ за участие в Литературния конкурс “Оставката на министъра”.)
От великото до смешното има само една крачка. Това са думи на самия Наполеон. Ще илюстрирам със своя разказ колко прав е бил великият мъж. И то с една случка от нашето така скучно ежедневие…У нас всички все по-често се питат: аджеба, какво ли ще трябва да се случи в държавата, че един министър да вземе, та да си подаде оставката? Това е въпрос, който напоследък взе кажи-речи непрестанно да мъчи многострадалното и многотърпеливо българско сърце.Наистина, има доста храна за размисъл в тази насока. Ето, да речем министърката на бедствията. Станаха не едно и две наводнения, избухнаха пожарища, снегове и лавини ни затрупваха, случи се дори по време на най-екстрена за държавата ситуация дамата да си отмаря на плажа в странство, и нищо. Доказа се, че парите за възстановяването след една серия от наводнения са изчезнали по бездънните каси на партията на самата г-жа министърка, и пак нищо. Министерства си наперената дама и не й пука за нищо. Накрая всички се примириха и за да се поуспокоят поне малко почнаха на говорят, че Емел Етем не просто е министър на бедствията, ами самата тя е най-голямо бедствие. Пък после забравиха за нея, понеже станаха още по-скандални случаи: всяко чудо у нас, знайно е, е само за два-три дни…

То кой ли да хванеш министър все тая: сякаш се надпреварват кой повече гафове да направи и напук на всички пак да си остане на поста. Ето примерно образователният министър оцеля след историческа по мащабите си стачка на учителите, и дълго време беше водач сред министрите по арогантност и нахалство. Самият премиер пък лъга и усуква всекидневно и най-откровено през стачката, че не трябвало да се пипа от “излишъка” в бюджета, щото ако се пипне и стотинка щяла да настъпи икономическа катастрофа в държавата. А месец по-късно забрави тия неща, и направи така щото близо 2 милиарда лева да бъдат пръснати за каквото сварят министрите: такова яко и спешно харчене – ами не е шега, на ден по 100 милиона трябваше да бъдат пръснати! – държавата ни не помни в цялата си история. Ала ето че премиерът не само че оцеля, ами и продължава да си ни дарява с милата си като на прогимназиальная девочка усмивчица всяка вечер по телевизията.

Не знам още на кой министър да се спра, толкова са много сгафилите, че изборът е пребогат. Ето нещо съвсем прясно, именно случаят с изгорелите като факла наши сънародници, имам предвид случая във влака София-Кардам. Министърът каза, че няма да си подаде оставката, и удържа на думата си: и тоя е голям кандидат за титлата пръв гьонсурат на республиката ни! Самият президент пък по време на траура за изгорелите беше засечен да се развлича с отстрел на вълци из гората, ама и нему се размина: за него поне сме претръпнали, щото сме му свикнали да ни лъже както му скимне. Министърката на социалните грижи Масларова се оказа, че облагодетелствала с поръчки фирмата на свои най-близки роднини, ама нищо; тя е същата, дето изкрещя на пенсионерите: еее, ама и вие пък не се наядохте най-после! Или нещо от този род беше казала, знам ли, помня ли вече?! Ама нищо, пак си министерства сякаш е вечна. Спряха ни финансирането по куп програми от Европейския съюз, злоупотребите с власт и пари са повсеместни, ония от Брюксел се видяха пишман че са ни приели, но нищо, никой не си подава оставката…

Ала ето че има един министър, който напоследък разби всички гьонсурати от министерския съвет, и това е ненадминатият Румен Петков, шефа на МВР-то. За него си знаехме, че е замесен в разни далавери, че е следствен и подсъдим, ама никой не възропта когато го туриха за министър: явно се е сметнало, че оня, дето сам е намесен в престъпления, изглежда най-добре ще гони престъпниците! Щото тук си е Ориент, не е шега тая работа! И после се почна една серия от гафове, която не е за разправяне. Какво ли нямаше през годините на славното му министерстване: и екскурзии по яхти, платени от не знам си кой бос на мафията, и пребиване до смърт на гражданин при арест, и полицаи застрелваха хора при упражнения по волна стрелба в близката гора, и пребиване на фоторепортери, и куп неразкрити убийства, и всякакви други нарушения на закона от напетия министър, който по едно време по своя си инициатива почна да вади досиета и компромати срещу който му скимне. Накрая дойде и сагата Куйович-Муйович-Уйович, която дори и самият Шекспир не би могъл да съчини: оказа се накрая, че не само двама главни секретари на МВР, назначени от Р.Петков, са уличени във връзки с мафията, ами че дори и той самият се бил срещал с… “оперативно интересни лица”, сиреч с мафиоти!!! Ала министърът продължава да ни се хили от екраните всяка вечер, и не ще ли да си подава оставката, та не ще. Но ето че най-после се обяви конкурс за да се изобрети какво трябва да е онова невероятно струпване на обстоятелства, при които, да речем, ето този примерно министър-първенец да си подаде оставката. И занемя цялата интелектуална мощ на нацията в размисъл по този казус, и почнаха да се пишат какви ли не прочувствени и умни разкази, с които куп кандидати се бореха да спечелят конкурса.

Ето че и аз, скромен писач, искам да участвам в конкурса, и не само искам да участвам, ами и ще се боря да го спечеля. А моето решение на заплетения касус е абсолютно просто. Ето краткия мой сюжет, ненадминат обаче по достоверност и правдоподобност.

Министърът Петков тази вечер яката се беше насмукал в едно най-луксозно столично заведение, където ходеха само хора от висшия елит. Той, министърът, знайно е, обичаше да си посръбва, и то без мярка: всички помнят оня случай в Плевен, когато тогавашният кмет Румен Петков е бил засечен, здравата натаралянкан, да се облекчава в градския фонтан. Абе пикаел си човекът във фонтана, човещинка е това, какво чудно има?! Та и тази вечер същият беше толкова пиян, че едва се качи в служебната кола, която го подкара към софийското му жилище.

А в това време един нашенец, живеещ в стара къща наоколо, излезе на лунна светлина да подиша въздух и да се порадва на градинката си, пълна с цъфнали пролетни цветя. Тоя нашенец беше романтик и най-голям почитател на цветята. И затова навсякъде в градинката си беше насадил всякакви цветя. Най-голямата му гордост беше дъхавият здравец, насаден току-до оградата, състояща се само от железни пръти. Стигна обаче тази вечер до оградата си нашият романтичен любител на цветята, ала дочу нещо и му се наложи да приклекне в тъмното.

Защото в това време на министъра, естествено, зверски му се допика, и той рече на шофьора бързо да спре. Шофьорът спря, а министърът чевръсто отприпка до близката оградка, където блажено започна да се облекчава. Ала за зла министерска участ нашият герой почна да пикае направо връз тъй милия на сърцето здравец на другия наш герой, който клечеше наблизо в тъмнината! Знайно е какво последва, нали? За тия, дето нямат достатъчно разсъдък и затова не се сещат сами за сюблимното продължение на тази сърцераздирателна нощна история ще ми се наложи да щрихирам останалото от нея.

Вбесеният наш сънародник със здравеца скокна и хвана г-н министъра право за топките! Той, разбира се, не знаеше, че това е самият всемогъщ министър на вътрешните работи, който си имаше склонност да се облекчава гдето попадне. Защото ако знаеше едва ли би се решил на такава героична постъпка; ако знаеше щеше, разбира се, да прежали здравеца и да си закюти. Но понеже било тъмно, той нямаше възможността да се отклонява с такива мисли и затова сграбчи, както казах, г-н министъра право за увисналите му топки!

Министърът се изпъна мирно пред оградата сякаш е забелязал, че от другата страна е минал самият върховен главнокомандващ: тъй здраво го стискаше за топките оня наш готов на всичко за здравеца си героичен сънародник! И в този момент започна преинтересен диалог между заклещеният министър и притежателя на тия безжалостни клещи, които стискаха министерските топки:

– Какъв си ти бе, я ме пусни бързо! – едва простена г-н министърът.
– Какъв съм ли, ще ти кажа аз какъв съм, мръсник такъв! Ще ми пикае той в здравеца, ще ти дам сега да разбереш кой и какъв съм! – отвърна героичният наш сънародник.
– Ей, човече, моля те, не стискай така, причиняваш ми адска болка! – изстена министърът.
– Да не стискам ли, та аз затова стискам, за да боли?! – отвърна любителят на цветя, който се оказа, че има яки мускули тъкмо заради системното използване на копачи и мотики в цветовъдството. И за да покаже силата на мускулите си стисна два пъти по-силно по сплесканите вече министерски топки.

Министърът изстена яко и тихичко почна да вие, понеже го беше срам да не го чуе някой от охраната, вече блажено похъркваща си в министерската кола.

– Ей, идиот, пусни ми топките бе, аз не съм кой да е, моля ти се, ти човек ли си! – изви жаловито министърът на вътрешните работи.
– Нема значение кой си, който пикае в здравеца ми, ще му размажа топките ако ще да е самият Румен Петков! – отвърна нашенецът, който току-що беше гледал късните новини по телевизията и беше все още под прясното впечатление на съобщенията за безобразията на същия този министър.
– Стой, не стискай повече, ще ти кажа кой съм, отлаби само малко пресата – изскимтя нашият многострадален министър, на който в последните дни му се бяха случили толкова много коварни изпитания, че само това му липсваше: разярен любител на някакъв си там здравец да се впусне нощем му стиска топките само защото си е позволил да си облекчи мехура в шибания му здравец!
– Не ми пука кой си, майната ти, да знаеш повече да не пикаеш никога в здравец или в цветя изобщо. Виж във фонтани може, но в живи цветя не бива да се пикае – изкрещя съвсем развеселен нашенецът, в чието съзнание, при споменаването на името на министъра веднага проблесна, естествено, натрапчивата асоциация за знаменитите плевенски фонтани.
– Хей, пич, отпусни ми топките бе, моля те бе, ще ти дам каквото искаш! – почна да реве министърът, сещайки се, че ако в този момент каже кой е, може и да му ги откъснат. При адската болка министърът излезе набързо от алкохолния делириум, а съзнанието му вече работеше ясно и кристално чисто като ума на чекист, намиращ се в тила на врага. За малко сам да се възхити на самия себе си, ала болката, за зла участ, не намаляваше: оня изрод стискаше без капчица съчувствие!
– Добре де, може и да намаля стискането, ама ми кажи кой си, става ли? – запита нашенецът, в чието съзнание пък мина опасна мисъл: ами ако този наистина беше някой големец, който после да му запали чергата като го пусне?!
– Ще ти кажа, ама първом ми пусни топките! – отвърна министърът, чието съзнание, казахме, вече работеше прецизно като швейцарски механичен часовник.
– Ей, ти да не си самият Уйович та толкова се криеш, мама му стара, кажи кой си де, че ще стисна още по-яко! – рече цветарят, и за да придаде тежест на думите си, наистина стисна още по-силно.
– Стойййй, Румен Петков съм, пусни ме бре, говедо! – изцвили с последни сили многострадалният господин министър.
– Така ли бе, майтапчия, ще се ебаваш, а?! Чакай аз да стисна още! – отвърна цветарят, който вече беше забравил за здравеца, и стискаше министерските топки вече само от любов към спорта.

Министърът така облещи очи, че светлината, идеща от ярката луна, се отрази като в рефлектор в собствените очи на цветаря, а пък после се върна и освети министерското лице: удивеният, но и неимоверно зарадван цветар наистина съзря, че това е самият Румен Петков! Естествено, той след това откритие стисна още по-здраво самите топки, не само стисна, ами и дръпна, а пък министърът се изпъна като пружина и промълви само това:

– Кажи каквото искаш ще ти дам, само ме пусни, моля ти се!!!
– Тъй ли? Абе щом си министърът, я вземи бръкни в джоба на шлифера си, и извади тефтера, та да си напишеш оставката още тука пред мен! – отвърна цветарят, който, явно заради системното гледане на новини беше станал вече човек с най-будно гражданско съзнание. А и понеже си беше умен, набързо съзря в инцидента една мечтана, толкова щастлива и така ненадейно удала му се възможност да спаси нацията и държавата от тази напаст. А пък понеже министърът при борбата се беше разгърдил, от джоба на шлифера издайнически блещеше един големичък тефтер, в който той имаше обичай да си записва “некои мисли”.
– Как така бе, каква оставка бе, нема такова нещо бе, я ми пусни топките бе, идиот! – съвзе се министърът, готов заради властчицата и топките си да пожертва.
– Тъй ли – озвери се цветарят с будно гражданско съзнание – сега ще видим дали няма да изпълниш заповедта ми! – и при тия думи той така жестоко го стисна за топките, че Румен Петков моментално грабна тефтеря със свободните си ръце. А пък цветарят, който сам не вярваше, че някога ще му се удаде шанс да промени историята на отечеството, лекичко отпусна менгемето отдолу, та господин министърът по-удобно да пише.
– Нали знаеш как се пише оставка? – запита цветарят, който беше уверен, че този литературен жанр не се ползва с авторитет сред министерското съсловие.
– Знам, не се бой, ще я напиша перфектно, само олаби стискането – отвърна стенещ министърът. За щастие зарадваната Луна така увеличи светеното си, че министърът си пишеше спокойно, сякаш на рамото му блещеше фенер.

Картинката, погледната отстрани, беше много приятна за гледане: хванат за топките български министър пише оставката си! И понеже издайническата Луна светеше ярко, то на цветаря му светна в акъла, че се налага да нареди на министъра да повика по джиесема си и репортерите, та да заснемат историческия момент.
– Щом завършиш с писането, ми кажи, а след това вземи, та звънни на репортерите да дойдат да заснемат събитието. Можеш и премиера Станишев да поканиш! Ако искаш и президента покани, нема проблеми. Покани който искаш, оставката ще я връчиш лично още сега!
Румен Петков изстена като заклан, ала нищо не можа да каже, защото оня злодей отново го стисна за топките така, че му изхвръкнаха най-едри сълзи от очите.И министърът, просълзен и скимтещ, дописа оставката си, а после изпълнително позвъни на репортерите и на премиера. Оня го държеше здраво за топките. Мърдане нямаше, след малко оставката щеше да бъде връчена. Кварталът след десет минути се озари от фаровете на репортерските коли. Фотографите с наслада щракаха и увековечаваха историческия момент. След малко дойде и самият премиер, който бързо получи оставката и даже под натиска на граждански активния цветар най-тържествено заяви пред всички медии, че Р.Петков вече не е министър.От този момент историята на България тръгна в друга и съвсем позитивна насока. Всички вече знаеха, че има само едно средство български министър да подаде оставка. Веднага най-престижна професия стана професията “чистач на тоалетни”. Защото, знайно е, че всички, дори и министрите, пикаят. И имат топки, разбира се. Тайната на нашата демокрация беше разбулена и България уверено тръгна напред. Дори и министрите, да не говорим пък за депутатите, започнаха да работят най-съзнателно когато си представеха какво ги чака ако не си вършат свястно работата.А пък президентът си сложи в кабинета картината “Министър пикае в здравец”, която академик Светлин Русев нарисува – та да увековечи случая, променил завинаги съдбата на Родината.

Станишев се подложи на Турция!

март 30, 2008 в 4:30 pm | Публикувано в За света | Вашият коментар
Етикети: , , , ,

Развихрилия се през изминалата седмица милиционерски тайфун, привлече върху себе си цялото възможно медийно внимание. И не без основание, разбира се. Лошото е, че на яркия фон на „Запалката“ , в сянка остана поредната изцепка на Сергей Дмитриевич, този път по международна линия.

Станишев обяви, че България подкрепяла кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз. Новината обиколи световните агнеции, като официлана държавна позиция по въпроса.
Най-напред изниква въпроса, има ли право другаря Серж да прави самосиндикално изкавания по такива въпроси от ключов за България интерес, без да се е провел необходимия обществен и парламентарен дебат? В какво по-точно се състои българския интерес от членството на страна като Турция в ЕС? Отчитат ли се огромните рискове, на които би подложило българската икономика, национална сигурност и модернизация, евентуалано присъединяване на Турция? Защо в момент, когато цяла Европа алармира за пълзящата ислямизация в Турция, активно насърчавана от Ердоган, българският премиер тръгва да се мята, като Матросов на амбразурата? Чии интереси брани Станишев?
Във всеки случай не и българските национални! По-скоро ми прилича на поредното надупване към коалиционния партньор-мандатоносител и държаворазпоредител, за да не остане никакво съмнение кой е марионетката, и кой – кукловода!

Защо Турция няма място в ЕС?

  • Защото културно и географски не принадлежи към Европа.
  • Защото не е истинска и стабилна демократична страна. Двете основни алтернативи са ислямистите и военните-кемалисти, които се явяват единствен гарант за светския характер на държавата.
  • Защото не се защитени основни човешки права, нарушава се свободата на словото.
  • Защото се извършват убийства на етническа и религиозна основа.
  • Защото не може и не иска да разреши цивилизовано проблема с кюрдите, които съставляват 1/5 от населението на страната.
  • Защото окупира част от остров Кипър и създаде там незаконна държава, която никой по света не признава.
  • Защото откзва да компенсира българските бежанци от Егейска Тракия вече 90 г. въпреки международните договорености, които я задължават да го направи

Черна станция

Вашето мнение е важно

март 29, 2008 в 11:04 pm | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , ,

И.М. Перуник се вълнува дълбоко от вашето обективно мнение и преценка по обществените процеси случващи се в нашия град.

Ето защо, в допълнение към нашия форум, където може да споделяте всичко, което Ви интересува, ние създадохме за вас и практиката да се публикуват ежемесечни анкети и допитвания, от чийто резултат може да се определи общественото мнение и нагласа в града ни.

Тазмесечните теми са:

1. Кой е най-корумпиран?

2. Кой стои зад И.М. Перуник?

Безспорно борбата по първия казус е безмилостно жестока, не при гласуването, а в реалния живот между истинските кандидати, които задълбочено си оспорват поста на първенец по корупция в Перник и региона.

Що се отнася до нашето допитване „Кой стои зад И.М. Перуник?“, то определено е в доста по хомуристичен и развлекателен тон, породено от неспирните коментари в нашия град. Екипът на И.М. Перуник не се крие и твърдо застава зад своите публикации, но нелепите опити за създаване на интриги, конспирации и всякакви тайни и мистериозни схеми по въпроса от страна на червената партия, будят смях и недоумение в нас и нашите читатели.

Всеки един от вас може да даде своя безкомпромисен глас по темите, но само по веднъж, за да не се опорочи крайния резултат. Нашите IT специалисти са базирали анкетните системи на независима външна платформа, за да няма и капка съмнение относно манипулация при резултатите. Това налага и по-усложнената процедура за гласуване и преглед на резултатите.

Все пак, за разлика от нашите колеги от другата електронна медия в града, ние считаме, че е важно да се прецени реалната оценка на нещата в Перник, вместо да се прави фарс с общественото допитване и подмяна на вота.

Професор Злобил ударя отново

март 29, 2008 в 12:55 am | Публикувано в За Перник | Вашият коментар
Етикети: , , , , , ,

dr-evil.jpg

Кой беше Боян Кирилов Боянов, „покойният“ зам. кмет на община Перник баднал в битката за икономическото завладяване на Перник, бил се рамо до рамо със заслужилите партизани от отряда на Ненко Паметника Темелков и Голямата Роси Янакиева.

Една новина, която Агенция Перуник публикува преди месеци и е повече от актуална днес…

Боян Боянов Професора, който досущ напомня на Доктор Злобил от филмите за Остин Пауърс намери поредната си жертва. Този път неговото служебно положение и поста му на зам. кмет на общината по икономическите въпроси му позволи да посегне на бизнеса и то на най-виско ниво, а именно Пернишката Търговско Промишлена Палата и Съвместния технически секретариат по трансгранично сътрудничество.

Изпатилите си вече от лудия професор знаят до болка схемата, по която той праща на всеки един неудобен нему бизнесмен или предприемач проверка и ревизия. Повода за вендатата, която лудия професор е започнал срещу търговската палата и секретариата е на лична основа.

Бойка Павлова, която от векове е шеф на търговската палата е трън в очите на Боянов, тъй като според запознати, Павлова редовно надцаква Боянов с проекти по европейските фондове, за които и двамата проявяват интерес. Боянов има големи интереси в неправителствения сектор и върти съмнителни проекти с привкус на източване на средства от грантовете на ЕС посредством своето сдружение „Регионални Анализи и Прогнози“. Малцина от вас знаят, че именно Боянов разкри култувия бизнес център намиращ се срещу сектата на ул. Найчо Цанов с оригиналното име Бизнес Център „Перник“ с пари от Европа и също толкова гръмко закри центъра след като излапа парите.

Разбира се, появата на този център не остана незабелязана. Множество бизнесмени го посещаваха докато той функционираше, подведени от неговото име, бъркайки го с Бизнес клуб „Вардар“, намиращ се наблизо, където предлагат добра кухня и отлично обедно меню. Явно поради загубата на този първоначален интерес от подлъгани гладни бизнесмени, центърът на Боянов замря, което пък отключи неговата злоба, коментират от щаба на голямата Роси Янакиева.

В негова основна мишена се превръща въпросната Бойка Павлова, която за разлика от своя конкурент-общинар доста успешно развива търговска и обществена дейност, реализирайки множество трансгранични проекти. Боянов е твърдо амбициран да смаже нейната дейност, прекратявайки без всякакво основание и обосновка договора на Община Перник, сключен преди години с Павлова и търговската палата за ползване на общински помещения за нуждите на палатата.

Въпреки, че всичко това е в процес на закани и заплахи от страна на смахнатия професор, рано или късно, те ще намерят реализация, подклаждани от още един голям за Боянов дразнител, а именно Съвместния технически секретариат, съществуващ в Перник също благодарение на Павлова и забележете, управляван от общински съветник от ГЕРБ!!! Именно това е в основата на саморазправата на Боянов в случая, тъй като за всички е ясен принципа на който действат старите комунистически деятели:

„Който не е с нас, е против нас“

Боянов е твърдо решен да изгони секретариата от Перник, както Христос е изгонил търговците от божия храм, а в нашия случай- да изгони неудобния нему бизнес от храма на Росица Янакиева – град Перник.

Ами освен да пожелаем успех на Професора в неговото начинание, тъй като тук в най-голяма степен се припокрива поговорката : „Не е луд този който яде баницата, а този, който му я дава“.

Не плащаме ли обаче твърдо скъпо за направените на местните избори грешки? Колко още ще трябва да страда пернишкото образование, спорт, бизнес от по детински наивните управници, който вместо да свършат нещо градивно за града си, са обсебени от идеята за лична саморазправа и унищожение на неудобните за тях?

Отговорът зависи само и единствено от вас, скъпи перничани.

Очакваме още ваши сигнали по подобни актуални и болезнени за Перник теми.

Петра Делковска

Иван Димитров Честното пари брои, а жена му – пере пари

март 27, 2008 в 11:33 pm | Публикувано в Кой ни управлява? | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , ,

man-counting-money.jpgИван Димитров Честното, човекът с голямата черна лястовица под носа си се оказва твърде неизвестен за широката публика. Това показва анкетата, публикувана в нашия форум, където 16% от гласувалите за първи път чуват неговото име. Честното обаче се оказва ясен като бял лист за репортерите на ИМ Перуник и нашите уши и очи в червената централа.

На снимката Димитров е изобразен в работна атмосфера, броейки парите на Добри Владимиров от фирма „ДЛВ“, най-вероятно. За процента, който Димитров получава ежемесечно от печалбата на „ДЛВ“ от незаконните кариери край Студена ви писахме наскоро. Интересното е, че малко след нашия репортаж, една от кариерата беше озаконена от зам. министърът на екологията, който също така разобличихме във въпросната статия.

Но да се върнем на Иван Честното, който съвсем не се блазни само от парите на този и онзи добре облечен бизнесмен, или както министър Румен Петков се изразява: от парите на „сульо и пульо“. Честното се е захванал със съвсем честен и почтен бизнес и има частна охранителна фирма „Стомана Секюрити“. Друг е въпросът колко почтено развива своя бизнес. За никой не е тайна, че Димитров от години охранява множество общински обекти на територията на града, а сключваните договори стават без наличието на конкурентни фирми и състезателен елемент при поръчките.

И за да не издребняваме, трябва да признаем, че това не е толкова фрапантен случай, с оглед на ширещата се корупция сред неговите съпартийци. Както се казва в старата поговорка обаче: „зад всеки велик мъж, стои една жена“. Бихме си позволили да перефразираме поговорката, заменяйки „Велик“ с „крадлив“.

Съпругата на Иван Димитров „Честното“, Снежана Димитрова, съвсем не е от онези домакини, свикнали да висят зад печката в кухнята. Иван обаче се е погрижил да създаде на жена си домашен уют, издействайки й позиция на шеф на Изчислителния център , където Снежанка спокойно да се разпорежда с държавна собстеност, все едно си е във вкъщи.

Преди време, госпожа Честното, разпарчетосва и раздава на безценница компютрите на Изчислителния център като следва тяхната замяна с нови. Уловката обаче е какво става със старите? Какво ли, всички до един отиват без да бъде заплатен и лев от реалната им стойност в селския рекламен бюлетин „Съперник“, собственост на червения деятел Иван Петров, общински съветник от комунистическата партия – БСП и политически уличен-превъзходен елемент. За същия, писахме преди време, когато ви изнесохме информацията как преди години с Голямата Роси Янакиева са крали видеотехника от комсомола и са били спипани от властите.

Явно при Петров това се превръща в рецидив, първо видео, сега компютри…нищо чудно да разрежда мастилото за вестника си, което би обяснило ужасното му качество.

Снежана и Иван Петров явно са комбина от доста време, а това не притеснява Иван Честното, дори напротив, той е в основата на тези близки отношения. Снежанка е в основата на още дозина съмнителни сенчести сделки, замени и поръчки, говорещи за явни случаи на пране на пари, за които скоро ще ви информираме. Земенският тарикат е доказал през годините, че не се вълнува особено от общественото мнение и подобни дребни детайли, след като преди време натресе на перничани огромна турска орда, която да работи на магистрала Люлин, край Бучино, опропастявайки водопровода, природата и условията за нормален живот на живеещите в близост.

Въобще за безумията на Иван Димитров Честното може да се пише с дни, навлизайки все по-нагоре и на дълбоко в партийната йерархия на БСП, но за това, другия път.

Една за всички, всички на една…

март 26, 2008 в 2:06 am | Публикувано в Кой ни управлява? | Вашият коментар
Етикети: , , , , , , , , , ,

untitled-21.jpgИ пернишките политици от червената централа са хора, макар че може и да се спори по темата. И на тях нищо човешко не им е чуждо, в това число и изневярата…

А настане ли пролет, повее ли свеж ветрец, разцъфтят ли пролетните цветчета, нещо се събужда в Ненко Паметника и компания.

И настава бурен секс!!!

Много актуална е днешната публикация, с оглед на напъпилата пролет. Малцина са тези, които са в кухнята на протичащия бурен любовен живот на „Радомир 1“, но пък за сметка на това са наши доверени кореспонденти.

Самите те разказват например как се носят митове около любовните авантюри и похощения на Ненко Паметника, но не с неговата съпруга, разбира се. Малко известен факт обаче е неговата продължителна връзка с хищната хиена на БСП, Ралица Андреева по прякор „Общата“, една от тези млади и прогресивни кадри пробили в БСП през заобиколния път минаващ през леглото на белия вожд.

Дори и най-големият ценик би се изчервил ако се добере до любовните SMS-и, които двете влюбени преди време гълъбчета, Ненко и Ралица си изпращаха. Единият шеф на „Комуналстрой ЕООД“ тогава, а Ралица Общата – негова любовница и секретарка!!! Двамата имали глупостта, при предаването на служебните си телефони да забравят да изтрият куп любовни съобщения изпълнени с милувки и похотливи мисли, които пък отдавна са се превърнали в публична тайна.

Разбира се самата Ралица, която е минала през леглото на повечето от членовете и симпатизантите на БСП не крие този факт, издигнал я в политическата йерархия. Въпросната дама бе общински съветник един мандат от червената столетница и се запомни най-вече със злобните си и закачливи изказвания, в унисон с нейната злобна и неприятна особа.

Андреева обаче съвсем не използва своите козове напразно, а се хвърля в леглото на всеки, който има за нея нещо в отмяна, споделят нейни познати. Eдин от малкото, които не са се възползвали от креватните услуги на не до там очарователната червена дама е именно Иванчо Христов Секса, който поради възрастта й от около 30 години я намира за прекалено стара за вкуса си.

Не на същото мнение обаче е Иво Михайлов, ръководител в „Български пощи“ и част от екипа около голямата Роси. По време на любовната си авантюра с Ралица Андреева Общата, той съчетава полезното с приятното. Неговата връзка с Андреева е в периода му на шеф на Банка Биохим, когато Ралица е секретарка на Ненко Темелков в Комуналстрой и върти любов и с двамата сладострастници (дали се е получила тройна коалиция, фактите мълчат). Именно тогава Ненко Темелков взима за общинското предприятие кредит в размер на 60 000лв. от Биохим, без да спази никакви законови процедури и разпоредби. Наш човек в банката по настоящем ни информира, че всичко това става срещу солиден процент за Иво Михайлов Пощата.

Едно е сигурно, от цялата тази история Ралица Андреева гладна и жадна не е останала. След това обаче обстоятелствата се развиват твърде зле за нея самата. Любовните й авантюри стават тема на разговор на всеки партиен пленум и са постоянно в устите на червените членове. Това явно подразва Ненко Паметника, изправен пред опасността да обере пашкира и да бъде изхвърлен от вкъщи от жена си, която така или иначе не го понася и Паметника къса връзката си с Ралица.

Това и многобройните коментари из приближените й принуждават въпросната шаврантия да потърси спасение в работата възможно по-далеч от Перник. Момент, в който нейните колкото партийни, толкова и сексуални партньори й уреждат работа в Държавната агенция за спорта и тя заминава на заточение в Русе, където и по настоящем работи.

Географската отдалеченост на двата града правят нейните сексуални забежки доста по-трудни, но не и невъзможни, а нейни еротични снимки и клипчета се разпространяват и сред функционели от опозиционните среди, които също са набъракали в кацата с меда.

Разбира се, всички тези достоверни подробности от нейния личен живот не биха били изнесенив публичното пространство от нашите репортери, ако не беше най шокиращото в случая, факта, че:

Ралица Андреева „Общата“ е омъжена и мърсува зад гърба на своя съпруг!!!

Явно дамата няма никакви скрупули и се води от мускетарския принцип „Една за всички, всички на една“

Дойчин Димитров

Следваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.