ПЕРУНИК – Новините без компромис

Бях малък и минавах покрай къщичката на другаря Темелков на „Радомир“ №1.От там се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз- гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза другаря Темелков с престилка и вилица в ръката. -Чичко Темелков може ли едно кюфте, много съм гладен? -Да се махаш от тук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…

………………………………………………………………………………………………………………………………………………

2008-ма година. Ненко Темелков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват:
- Хванете го, убийте го!
Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика:
- И сина му, и сина му!

……………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие.
Стопанското, Партийното, Комсомолското и Профсъюзното ръководства, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност провели масова акция по проверка спазване на работното време и трудовата дисциплина.
В резултат на акцията били арестувани трима работници:
Първият арестуван влезнал в предприятието 10 минути преди началото на работното време – обвинили го в шпионаж и диверсия.
Вторият арестуван закъснял с 10 минути – обвинили го в опит да саботира производствения процес.
Третият арестуван спазил на секундата работното време – заподозрели го, че притежава западен часовник.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………

По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат:
- Какво стана бе?
- Скъсаха ме.
- А защо си такъв доволен?
- Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.

………………………………………………………………………………………………………………..

Бях малък и минавах покрай къщичката на другаря Темелков на „Радомир“ №1.От там се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз- гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза другаря Темелков с престилка и вилица в ръката. -Чичко Темелков може ли едно кюфте, много съм гладен? -Да се махаш от тук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…

………………………………………………………………………………………………………………………………………………

На Нова Година. Георги Първанов обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
- За много години, за много години! 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

 Ненко Темелков застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва:
- Ох, хо, хо, ох, ох, хо…
Отзад го бутат:
- Другарю Темелков, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Стои Иванчо Христов пред огледалото и си мърмори:
- Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…! !!

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Активен борец пита Живков дали може от ордена „Златна звезда“ да си направи зъби.
- Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници. 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Каква е разликата между капитализма и социализма?
При капитализма човек за човека е вълк, а при социализма – „другарю Вълк“. 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Ръководството на завода за компютри в Правец решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното прозиводство.
На компютъра се задава въпроса: „Защо няма месо?
Японският отговаря: Какво значи „защо“?
Американският отговаря: Какво значи „няма“?
Полският: Какво значи „месо“?
Българският: А кой пита? 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ:
- Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел?
- Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова.
- Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли?
- Да, мисля. Сега крия един китаец. 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове.
Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали:
- Какво стана, защо си оклюмал?
- Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил „зелен“.
Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко:
- Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина.
След това влиза Бобът и той излиза в същия вид:
- Да им… Не ме приеха, казаха, че съм „издавал тайна“.
Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали:
- Какво стана, да не би да те приеха?
- Приеха ме! Казаха: една „тиква“ повече или по-малко – все тая и ме приеха. 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

- Каква е приликата между бившето Шесто и Ариел?
- И в двата случая те перат, но в Шесто те накисват. 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Питат Ненко Темелков:
- Ще има ли  избори в БСП Перник?
- Ще има.
- А след тях ще има ли нов председател?
- Ако изберете мен – ще има.
- А ако не?
- Тогава ще остане старият председател. 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори:
- Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма…
Идва до него милиционер и му казва:
- Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата!
- Стига бе, и патрони ли вече няма? 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
- Дядо, дядо, ама това е бил другарят Темелков!
- Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: „Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ“. А той каза само „Вън!“
… а очите му добри, добри… 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Учителка се запознава с първокласници:
- Ти как се казваш?
- Тошко.
- А какъв е твоят татко?
- Ами той работи в месокомбината, като директор.
- Седни Тошко на първия чин!
- Ти как се казваш? – пита тя следващото дете.
- Васко.
- А какъв е баща ти?
- Шеф е на Винпрома.
- Сядай и ти на първия чин!
- А ти как се казваш? – обръща се към трето дете.
- Сашко.
- А твоят баща къде е?
- В Държавна сигурност.
- ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност?
- Не знам, едва вчера го прибраха. 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Рейгън, Митеран, Горбачов и Живков пътуват във влак. По едно време Рейгън вади бутилка бърбън, сипва си чаша и за да покаже колко е ларж, изхвърля останалото през прозореца. Митеран отваря шампанско „Дом Периньон“, сипва си малко и също изхвърля останалото. Като вижда това, Горбачов става, хваща Тодор Живков и го изхвърля през прозореца

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Темелков свиква съвещание и пита най-учените хора в страната:
- Защо от БСП изоставаме толкова?
- Ами, другарю Темелков… 90% от членовете са мързеливци и мърлячи.
- А ако ги разстреляме, ще се оправи ли положението?
- И да ги разстреляме, все тая… пропорцията ще се запази. 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

От трибуната:
- Другари, следващата петилетка ние ще живеем по-добре!
Глас от залата:
- Ами ние? 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Умрял Тито. В Югославия обявили „мука“ (национален траур).
Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на
траура, звънят в националното радио да питат:
- Да пиемо мое ли?
- Не мой! Мука!
- А да играмо?
- Не мой – мука. Да ви е тужно!
- А да йебаме мое ли?
- Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката! 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Върви си по улицата песимист. А зад него – двама оптимисти в цивилно облекло… 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Станишев говори по телефона с Бойко Борисов:
- Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не.
Затваря. Секретарят му го пита:
- Другарю Сталин, за какво му казахте „да“?
- Попита ме дали го чувам добре. 

 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………